Млекопроизводителите и млекопреработвателите искат да се създаде национална агенция за безопасност на храните, която да упражнява контрол върху качеството на храните и върху цените. Това заяви председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.
По думите му такъв контрол не може да бъде оказван от министерствата на земеделието и храните и на здравеопазването, както и от националната ветеринарномедицинска служба, а трябва да бъде създаден нов орган. Освен това, българският държавен стандарт върху храните трябва да бъде върнат и актуализиран и отбелязването му върху етикетите да бъде задължително. От млеккарския бранш предлагат още търговските вериги да разделят храните по щандовете на български натурални и на вносни с изкуствени съставки. По думите на Зоров всяка храна трябва да има етикет, на който да указва ясно да е описано какво съдържа.
Идеята е в новата агенция да влязат представители на браншовите организации на млекопроизводителите и млекопреработвателите. От там ще настояват за промяна на закона за храните, защото в него няма член, който да указва как се упражнява контрол върху качеството на храните.

Директорът на НВМС Йордан Войнов съобщи, че е разпоредил от края на февруари големите търговски вериги задължително да продават храните със заместители на мляко и месо на отделни щандове. Идеята е храните с растителни мазнини да бъдат отделени от млечните продукти. Тази заповед е то преди един месец и първоначално веригите са отказали да изпълняват указанията, защото нарушавала търговската им политика и никъде в ЕС нямало такава практика. Впоследствие са се съгласили да разделят продуктите на отделни щандове. Според Войнов проблемът на животновъдството у нас е в качеството на млякото. Той припомни, че в края на тази година изтича поставеният от Европейската комисия преходен период за достигане на европейските нива на качество на българското мляко. По думите му в това отношения няма проблемите в българските предприятия за преработка, които вече работят по европейските стандарти. Проблемът обаче остава в качеството на суровината, която се използва. Затова през май или юни НВМС ще поиска удължаване на преходния период за достигане на определеното качество на българското мляко.
Според проф. Пламен Мишев от УНСС основният и най-голям проблем на животновъдството у нас е, че е неефективно. В България има 120 хил. млекопроизводители, които гледат по 9 животни. По неговите думи в такъв случай е много по-добре ако има 12 хил. млекопроизводители с по 100 животни. Според Мишев обаче повечето търговски вериги у нас не са български не може да бъдат принудени да продават само български стоки.
Според министъра на земеделието и храните Валери Цветанов българинът купува продукти на много ниска цена, които са вредни за здравето. По думите му през последния месец се е засилила тенденцията млекопреработвателите да не изкупуват млякото на българските млекопроизводители. Трябва да защитим качествените млечни и месни продукти на българския пазар, категоричен бе Цветанов. Според Александър Йоцев от Съюза на търговците на храни в България потребителят няма и пари, освен че не знае какво яде.
По думите на председателят на Националната асоциация на млекопрозиводителите в България Андриан Цаконски млекопреработвателите свикнаха на големи печалби. По думите му се сключват картелни споразумения и през годините са били дадени милиони на млекопреработката, но не и в млекопроизводството. Цаконски каза, че в момента изкупната цена на кравето мляко е 40 ст., докато в търговската мрежа не може да се намери под 1,60 лв. за литър.
Според Цаконски, ако за един килограм сирене са необходими 7 литра мляко, това означава, че килограм сирене би следвало да струва 4,20 лв. Той се обяви за защитна изкупна цена на овчето мляко от 1,30 лв. По думите му на 4 млекопроизводителите ще протестират в Горна Оряховица. Смятат да затворят и трите гранични пункта.
Председателят на Националната асоциация на животновъдите Бойко Синапов каза, че обикновените животновъди са забравени и оцеляват само тези животновъди, които са верни на определена управляваща партия.
Десислава Вангелова, БЛИЦ