55-метров пилон с развято българско знаме бе издигнат на връх Боровец, най-високата точка на град Ямбол, на 13 септември миналата година. В същия ден в градския парк беше открит паметник на Иван Параскевов, дал идеята за най-значимия символ на държавата. 

Кой е той и защо точно Ямбол така дълбоко се прекланя пред неговата личност? В наскоро излязлата книга “Между фактите и фразите” Мария Качулева, вещ изследовател на миналото на града, разказва подробно неговата и на националния ни трикольор история. 

В нея се преплита съдбата на три държави, две короновани глави и едно четиринадесетгодишно момиче 

- Госпожо Качулева, десетки хиляди трибагреници се веят сега по милата ни родина. Да провесиш знамето от балкона си днес се счита за проява на висш патриотизъм. Малцина обаче знаят името на неговия създател. Кой всъщност е той?

- Иван Параскевов, роден в Ямбол през 1817 г. Човек горд и свободолюбив, той не се подчинява на турските власти, няма поведение на рая и като капак, участва в популярните по това време бойни братства. Заради всичко това е жестоко преследван, а след покушение над местен управител заедно с брат си бягат в Браила. Там се издига от докер до предприемач и търговец. Жени се за Недялка Димитрова, която ражда три деца: Стиляна, Стефан и Мария. 

- Как се стига до идеята за създаването на българския трибагреник?

- През есента на 1876 г. вече е видно, че Русия скоро ще започне война с Турция. Тогава в Българския революционен централен комитет започва да се обсъжда ушиването на знаме, което да се връчи на българските доброволци, които ще отидат на фронта. “Пари за знаме от Браила да не се събират, аз поемам грижата да го приготвя за моя сметка” - това е казал Параскевов.

И наистина е така. Той поема отговорния ангажимент да направи знамето за опълченците със свои лични средства. Така проектира първообраза на днешния български национален флаг. Оригиналът е изработен от скъп атлаз със сърмени конци, обшит е със ситни естествени перли, доставени от Виена.

- И цялата къртовска работа по създаването му поверява на дъщеря си Стиляна. Какво знаем за нея?

- Родена е в Браила на 6 март 1863 г. Най-голяма от трите деца в семейството. 

От малка тя знае: България е свято име

А да се посвети на освобождението й е велико дело. Бащата не желае децата му да учат в румънско училище, затова наема частен учител, който да им гарантира добро образование, при това непременно на български език.

- Знамето се шие в пълна тайна. Защо?

- Тогава Стиляна е само на четиринадесет години. Предупредена е да не казва никъде какво прави. Страховете, че турски шпиони могат да осуетят изработването, са били напълно основателни. 

- Бихте ли описали първообраза на днешния ни национален флаг?

- Знамето, изработено от Стиляна Параскевова, влиза в историята като “Браилско знаме”. То е дълго 198 сантиметра и широко 173. Цветовете: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално. Върху зелената ивица на лицевата страна е извезан коронован златен лъв. Над него избродиран в полукръг надпис “България”, а под него на три реда: Съ Божия воля и съ силата на славного руского Царя Александър II - го. Напредъ. Върху знамето Стиляна е извезала и своето име, мястото - Браила, и месеца, в който го е завършила - априлий 1877 г. Дървената дръжка на знамето е доставена също от Виена и завършвала с бронзов осмоконечен кръст върху полумесец. 

- Защо знамето не се развява на бойното поле?

- След като то е готово, от Букурещ идва църковна делегация начело с епископ Панарет, за да го освети. Румънските власти обаче не му разрешават и то не може да бъде прикрепено на дървената дръжка и да влезе в бой. Затова е предадено сгънато на 8 май 1877 г. на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руската Дунавска армия. 

После следите му се губят, а българските опълченци се бият под руско знаме

Година по-късно, на 30 август 1878 г., браилското знаме се появява в Пловдив на парада по случай имения ден на императора, където има чисто церемониално участие. От там заминава в София и е прибрано в княжеския дворец. 

Въпреки че това знаме никога не се развява в боя, то е второто известно със славната си история опълченско знаме след Самарското.

- Каква е съдбата на неговия създател след Освобождението?

- Той се премества със семейството си в новата столица София. Там намира смъртта си на 16 ноември 1895 г. През целия си живот Иван Параскевов щедро подпомага финансово различни български идеи. Той издава вестник, поддържа читалища и училища. Но само едно от даренията му го обезсмъртява и свързва него и дъщеря му със символа на българската държавност и до днес.

 

- А какво се случва в живота на Стиляна Параскевова?

- През 1872 г. тя среща в бащиния си дом в Браила бъдещия си съпруг. Деветгодишното момиченце се влюбва в учителя от Етрополе Илия Вълчев - съратник на Васил Левски. Братът на Апостола е женен за по-голямата му сестра. 

Илия е преследван в България, заплашван от турците със затвор и смърт и затова търси спасение във Влашко. Той е добре образован, от уважавано, богато етрополско семейство и това убеждава родителите на Стиляна да благословят годежа на дъщеря си въпреки нейната младост и разликата в годините на младоженците.

След Освобождението семейството се установява в София. Илия работи като адвокат, той предлага дизайна на знамето на Учредителното събрание във Велико Търново през 1879 г. Такава е неговата заслуга за утвърждаването на българския национален флаг в днешния му вид. 

- Получава ли признание Стиляна Параскевова за делото си?

- За съжаление, тя трябва да преживее много тежки моменти, и то в свободна вече България. Заради активното си участие в политиката съпругът й е преследван, арестуван, съден, интерниран. На 22 години почива единственият брат на Стиляна - Стефан, тя губи и дъщеря си Олга, когато е само на петнадесет.

През Първата световна война Параскевова издирва бедни семейства и самотни войнишки съпруги, деца и сираци, като им помага с храни, пари, дрехи

Умира на 7 май 1932 г. Две години преди това й позволяват да отиде и види знамето, която сама е извезала. 

- Защо е важно да се спазват точно регламентираните правила за поставяне на националния флаг?

- Българското национално знаме не е просто парче плат, което служи за украса. То има значение само когато се сложи правилно и на места, определени от закона. 

Винаги има и повод да поставим трибагреника на балконите или по прозорците, но нелепо е знамето, което никога не е било пленявано, да е защипано на простора като част от прането на някоя домакиня

Напоследък често се вижда то да е поставено неправилно или завъртяно обратно. Това е недопустимо.

- Какъв знак е обърнатото знаме?

- Традиционното значение на обърнатото знаме е код, който съобщава за нещо нередно. В някои страни се приема, че този, който го е поставил по този начин, е в опасност или преживява някакво катастрофично страдание. Обърнатият флаг е и сигнал за ужасно бедствие. В Средните векове при пандемични вълни така са се отбелязвали карантинните градове в Европа.

Обърнатият флаг е и символ на война и военно положение. Затова всеки трябва добре да познава правилата, когато издига националния ни флаг. Незнанието носи рискове и в никакъв случай не е оправдание.

Исак ГОЗЕС 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук