Мустафа Карадайъ пред туристическия бранш: Да превърнем културно-историческия туризъм в бранд и поминък

За нас туризмът е структуроопределящ отрасъл. Имате пълната ни подкрепа. Това заявиха кандидатите за президент и вицепрезидент от ДПС Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова на среща с туристическата индустрия във Варна.

В разговора участваха още Илхан Кючюк, президент на АЛДЕ и Ерджан Ебатин, водач на листата на Движението в морската столица.

Браншът постави пред политиците от ДПС най-наболелите си проблеми. Хотелиерите са най-засегнати от коронакризата, не получаваме обезщетения, казаха представителите на БХРА. И съобщиха, че са изготвили приоритети за развитие на туризма, за които е необходима политическа воля, обобщени в специална брошура от цели 40 страници.

Цената на тока за нас е жизненоважен проблем. Трябва да се търсят варианти. Дали сме предложения. Алтернативните източници са част от решаването на проблема, но отговор нямаме, казаха представителите на бранша.



Вторият проблем за туристическата индустрия са кадрите. Няколко пъти пишем до социалното министерство. Но администрацията не иска да си отваря работа. Казват нямаме бюджет за тази година, ще видим догодина. А хората как ще живеят, какво ще ядат?! Затова масово сменят бранша, обясниха още хотелиерите.

Проучване на БХРА показва, че 60% от хората, които са сменили бранша, са го направили под въздействието на банките. Защото туризмът е рисков отрасъл, никой не го финансира. Банките казват на хората сменете си бранша, защото няма да можете са си обслужвате кредитите, обясниха от БХРА.



Съхраняването на кадрите минава през промяна в целия модел на образование и то в контекста на Зелената сделка, обясни Искра Михайлова. Защо да продължаваме да обучаваме миньори като минната индустрия няма бъдеще, риторично попита тя. И обясни, как след една година и половина работа със строителния сектор все повече млади хора избират професия в този бранш.

Това трябва да важи и за туризма - откриване на специализирани паралелки, обучение, стажове - за вас кадри за хората работа, каза Михайлова. А Карадайъ повтори концепцията си, че в образованието парите не трябва да следват ученика, а качеството, а парите за стипендии да се дават само в заявените от бизнеса специалности.

Трябва да си създадем кадри за икономиката. По темата образование трябва да работим всички заедно - да си създадем модел като държава, категоричен бе лидерът на ДПС.

С огромно съжаление искам да кажа, че в критичен период България си позволи политическо безвремие, което води до липсата на каквито и да било икономически и антикризисни мерки, каза Михайлова.

И допълни: "В момента нито управляваме кризата, нито имаме идея какво ще правим. Имахме един инструмент, който можехме да използваме - Плана за възстановяване, но туризмът отсъства в него. А в 99% от внесените планове туристическият сектор присъства - с конкретни мерки и суми, в рамките на това, което позволява европейското законодателство или специално разрешените в момента отклонения".

България не направи този план в продължение на повече от една година. Още Томислав Дончев отказа да го внесе, за да стигне до нещо, депозирано на 14 октомври. Съвсем отговорно казвам, че България няма да получи подкрепа по този план до края на годината и по всяка вероятност няма да получи подкрепа по лятото догодина зарази сериозните недостатъци на Плана, включително затова че в него не са предвидени мерки, които имаме възможност да използваме, а не ги прилагаме, каза Михайлова.

И обясни, че според плановете на Европа икономиките в ЕС е трябвало да получат сериозна инжекция още тази година.
Фактът, че нямаме редовно правителство влошава още повече нещата. Еврокомисията иска да преговаря с правителство, което може да поема политически ангажименти, дори това да е експертен кабинет със срок една година, но не и с временен кабинет за 2 месеца, подчерта Михайлова.

Другият инструмент са оперативните програми, но вие знаете колко трудно стигат те до вашия бранш, каза още Михайлова. И даде ценен съвет на туристическия бранш: Оперативните програми могат да се ползват през общините - за културно наследство, за да се развие културно-исторически туризъм. Той на практика в България е неразработен.

Някои туроператори предлагат конкретни екскурзии до някои атракции, но това са епизодични неща и не дават марка, бранд, не водят поток от туристи. Ние още не сме достигнали до етапа на гърците, които успяха да направят така, че всеки модерен европеец да се чувства длъжен да отиде там и да пипне камък от Акропола, заяви Искра Михайлова.

И продължи: "Уви, ние още сме далече от идеята, от националната доктрина всеки модерен европеец да е посетил Търново, да е видял варненския некропол, най-старото злато на света, да е бил в Плиска, в Преслав. Ние като политическа сила работим с местните власти точно в тази посока развият и ползват културното наследство".

Трябва да имаме стратегически цели в туристическия бранш. Имаме и културно-историческо наследство, имаме дадености - трябва да ги съхраним, популяризираме и превърнем в поминък, обобщи Мустафа Карадайъ.