„Най-вероятно трябваше да мина през всичко това, което ми се случи. Човек се калява през битките, а не когато си седи вкъщи. Ако съм минал през това не за да ми светне червената лампичка да спра да работя, а да си дам ясна представа, откъде точно черпи човек силния дух”, казва актьорът Христо Мутафчиев в предаването „На 4 очи”.
По думите на Мутафчиев той черпи дух от приятелите и добрите думи. &bdquo;Всяка една добра дума полита и остава някъде във вселената като балон, седи и чака удобен момент да слезе долу при човека, който има нужда да я поеме. Ако по-често се вслушваме в тези думи, ще знаем много повече за човека назад във времето&rdquo;, каза той. <br /> <br /> &bdquo;Опитвайки се да преодоляваш всичко това, което ти се случва, ти се учиш. Знакът който искам да разпозная е как да се боря със стихиите, а не как да имам по-малко ангажименти. Няма да живея по-леко в никакъв случай. Някой ми дава втори живот и сега ще живея два пъти по-интензивно, ще изживея всичко, което не съм живял преди. Шансът ми бе даден от някакъв дух. За да го има моя дух, нещо го храни. Не мога да кажа дали вярвам в Бог, но вярвам в човешкия дух&rdquo;, коментира актьорът.<br /> <br /> На въпрос не дърпа ли дявола за опашката, Мутафчиев каза: &bdquo;Той ми е приятел. Не е лошо момче, сприятелихме се по пътя&rdquo;. <br /> <br /> Мутафчиев каза още, че започва да пише книга. Авторката на тази книга е драматургът Яна Борисова. &bdquo;Аз разказвам състоянията, през които минавам, а тя пише и стилизира. Когато се събудих след реанимацията, Яна дойде да ме види, започнахме да говорим много дълго. Нейният съпруг също е преживял това, помагаше ми с много ценни съвети как да преминавам през съответните препятствия. Тя ми разказа за една нейна приятелка, която искала да осинови дете и е минала през такива мъки и перипетии, че решила да напише книга за това, за да знаят хората какви са перипетиите, през които ще минат&rdquo;, обясни той. Така му дошла и идеята за книгата. <br /> <br /> Работното заглавие е &bdquo;Диагноза: Христо Мутафчиев&rdquo;. &bdquo;Вътре в нея няма да разказвам за ежедневието ми, а за състоянията, през които съм преминал. Най-щастливият беше, когато един ден направих около 25 крачки по коридора сам, без никой да ме държи. Най-тежкият момент е моментът на пропаданията &ndash; това е моментът, когато бъда ударен в егото. Аз сам си се ударих. Не можеш да си представиш какво е да се събудиш и да се видиш сгънат като ембрион, при положение, че преди един час си ходил с наперен гребен и си карал с 360 км/ч по магистралата&hellip; но и през това се преминава, стига да искаш. Ако ти го позволи самочувствието, разбира се&rdquo;, казва Мутафчиев.<br /> <br /> По думите му много голяма роля в лечението на всеки един човек изиграват хората около него и точните изречения, които му казват. Неговото мотивиращо изречение било &ndash; &bdquo;Аре да те видим, нали беше пич, какво стана?&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;Като разбрах, че не мога да си движа крака, беше шок за мен. Един ден един от моите рехабилитатори ми намери цаката и ми каза &ndash; &bdquo;Аре да те видим. Не можеш да го направиш&rdquo;. Така се ядосах, че с много мъки се изправих&rdquo;, добавя той. <br /> <br /> &bdquo;Много мъчно ми стана за Андрей Баташов. Разбрах, че от болницата където е бил последните си дни, сега искат 60 хиляди лева от роднините му, това е цинично и гнусно. Тази тема ще остане на съвестта на тези, които са поискали парите&rdquo;, каза още той. /БЛИЦ<br /> <br /> <br /> <br />