Мутафова изригна: Цветана Гълъбова искаше да разведе Калоянчев, като я отряза, тя се прехвърли на Слабаков!
Цеца има нечистоплътно, извратено мислене, тя си остана една селянка
Великата ни актриса Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Баща й Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. През 1941 г. Стоянка завършва Първа софийска девическа гимназия, а след това - класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. - в Народния. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг - чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария Грубешлиева - Муки. Третият съпруг на Мутафова е актьорът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота й, мъжът, след който слага кръст на сърцето си.
<br /> <em>Часове преди актрисата да замине на турне с постановката на “Скакалци”, съвместна продукция на Сатиричния театър и “Дрийм тийм продакшънс” - колеги, които безкрайно обича, Стояна даде ексклузивно интервю пред народното издание! В уникална изповед пред “ШОУ” голямата актриса разказва за завистта и съперничеството в театъра, за ударите под кръста, за любовите и омразите, за човешките недостатъци на големите... </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Как сте, госпожо Мутафова?</strong><br /> - Заминавам за 3 дни на турне със “Скакалци” на Ст. Л. Костов, продукция на Сатиричния театър и фирмата на Любо Нейков, и след това, дано се оправи времето, искам да се кача на вилата в Драгалевци и да си почина малко, защото съм изморена, ама прекалено изморена! На тия години да работиш като звяр, не е работа!...<br /> <br /> <strong>- Евала, че сте в такава страхотна форма!</strong><br /> - Евала, евала, ама да работиш на тези години, за да живееш, това не е евала! Можеш да работиш, ама за кеф! В другите държави не е така, само в България е така! Друга на моите години да сте чули да работи на сцената?! Е, не е както беше някога, на пълна пара, но... Много пътувания имах тази година. Не мога да разбера тази пиеса - “Госпожа Стихийно бедствие”, какъв е този луд успех?! Тя е играна навсякъде по няколко пъти и пак, и пак, и пак - все при претъпкан салон! Много я харесват, какво й харесват толкова хората, не знам! <em>/смях/<br /> </em><br /> <strong>- Всъщност вас Методи Андонов ли ви направи артистка? Това ли е режисьорът, който разкри качествата ви с пълна сила? Така твърди в интервю за нашия вестник неговата вдовица Цветана Гълъбова?</strong><br /> - <em>/Бурен смях/ </em>Как ще ме направи артистка Методи Андонов, бе?! Ако не съм артистка, никой не може да ме направи артистка! Не, не е така! Цеца си има специално мнение. Тя не може да се примира с това, че не можа да стане артистка, и намрази целия театър, всичко живо! Аз съм била като танк и съм преминала през всичките, така казва. А аз никога не съм била танк, напротив!<br /> <br /> Вижте, наистина, като дойде Мето в театъра, аз и той много се усетихме. Той мислеше като мен и аз мислех като него. Някаква много силна връзка се получи между нас двамата! С него и като характер много си приличахме – еднакво чувствителни, еднакво нервни, еднакво отчайващи се лесно и после еднакво идващи на себе си. Цеца дори малко го ревнуваше, не като от жена, а за нашата хубава творческа връзка! Спомням си, репетирахме “Михал Мишкоед”. Аз съм прекалено прецизна, като работя, но съм хаотична. Същият беше и той. Цеца му се караше: “Нищо не е пипнал днеска, не е работил по пиесата, а идва на репетиция!...”. А репетицията този ден му стана най-хубава! Викам й: “Слушай, бе, Цецо, човекът слуша вдъхновението си! Остави, той може цял ден да не е пипнал пиесата, но в това време тя е била в главата му!”. Тя не можеше да разбере тези работи! Тя беше човек на реда, на точността, беше родена за по-други науки, да учи там физика, химия, математика, но не и за театъра! А луда беше за театъра! И там й беше болното място, там й беше и злобата!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И си я изсипа тази злоба най-вече върху мен! </strong></span><br /> <br /> А бяхме първи приятелки по едно време, не се разделяхме! Аз, когато имах проблеми, първата ми работа беше да звънна на Цеца, да я извикам, да й кажа. Не се разделяхме! Тя после, на погребението на Слабака, се нахвърли отгоре ми да реве: “Ох, Стояно, ох, Стояно, извинявай много, ама нали знаеш...”. Пък после пак стане лоша. И аз се смилих над нея тогава. Но тя какво ли не писа срещу мене - и по книги писа, и къде ли не!... Един път ги бях поканила на обед с Методи. Бях направила пуйка. На Методи много му се услади и каза на Цеца: “Виждаш ли, ма, виждаш ли - жената е хем каква артистка, хем каква пуйка е сготвила!”. А нея не я биваше нито за едното, нито за другото! Цветана готвеше, ама не можеше да прави нищо вкусно...<br /> <br /> <strong>- Но тя твърди в същото интервю, че е можела да разведе Калоянчев, но не искала да гради щастие върху нещастието на жена му и децата му... Че мафията в Сатирата ги разделила, а главният й идеолог на тази мафия бил Нейчо Попов! Подбутвал Калоянчев напред, за да го смятат хората за мракобесен, а всъщност решенията били негови... </strong><br /> - <em>/Бурен смях/</em> Всички тези измислици - това е тя! Това е тя! Тя така мисли за хората, нечистоплътно мислене! <br /> <br /> Напротив - тя искаше да разведе Калоянчев! Мога да ви дам един пример. Бяхме в Дряновския манастир. Нейчо и Валя - жената на Калата останаха назад, аз, Цеца и Калата вървяхме напред. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Те непрекъснато се прикриваха с мене! </strong></span><br /> <br /> Дълго време Валя не ми говореше, защото мислеше, че аз ги покровителствам. Та тогава Цеца взе да говори на Калоянчев: “Виж к’во ще ти кажа - прибираш си децата, таз проста жена не може да ги възпита както трябва! Ние ще се занимаваме и с четирите деца! Аз ще ги гледам!”. Калоянчев и Валя имаха двама сина, а Цеца и Методи – две дъщери. Тогава аз се намесих: “Виж какво, Цецо, Валя е майка, ти нямаш право да се бъркаш в работата на една майка, разбра ли!? Как така ще вземаш на една майка децата?!”. Калоянчев се обърна към мен и ми вика: “Ти не се бъркай!”. Казвам: “Вие ме набъркахте в цялата работа!”... Аз дълго време не знаех, че те имат любов! Тези работи не ги подушвам изобщо. Хората имат нюх към тези работи, аз нямам! Кой какво има – трябва да ми каже и тогава ще знам!<br /> <br /> <strong>- Те кога ви казаха, че имат интимна връзка?<br /> </strong>- Бяхме в хотела на един град, аз бях в банята. Чукна се на вратата на стаята ми. Викнах: “Кой е, аз се къпя?!”. Чух гласа на Калата: “Аз съм, отваряй!”. Сложих хавлия и излязох: “Какво има, бе, Кала?”. Той взе да се върти като обран грък около мене. Не смее да каже за какво е дошъл! Питам го: “Какво, бе?! Казвай, че да влизам да се доокъпя!”. А той: “Ами, ние с Цеца имаме любов, голяма...!”. Аз почти се строполих на земята! “Как така, бе?!”. А Калата продължава: “Никой не знае, сега само ти знаеш. Тя е пред вратата, не смее да влезе!”. Викам: “Кажи й да влезе!”. Като влезе Цеца, им викам: “Вижте какво ще ви кажа - ще се жените ли?”. “Не”. “Хубаво. Оттук нататък, ако се разчуе това, значи, че аз съм го казала! Няма да говорите за това, правете каквото искате, имайте си любов, обичайте си се, хубаво, хайде, да ви е честито, но няма да вдигате гюрултия!”. <br /> <br /> И какво мислите стана?! - Нарочно Цеца раздрънка навсякъде! За да може Валя да научи и да станат скандали в къщата на Калоянчев!<br /> <br /> След това в Дряновския манастир, когато Цеца каза на Калата да вземе децата си те да ги гледат, хванах Валя на стълбите и й казах: “Виж какво, <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> пази си мъжа! </strong></span><br /> <br /> Но моля те, не ме издавай!”. Но тя вече всичко знаеше, Цеца беше разтръбила навсякъде!<br /> <br /> Но всъщност от страна на Калоянчев никога не е имало намерение да се развежда! Когато Цеца разбра, че той няма да се разведе и няма да се ожени за нея, тя прави струва и си хвана Слабака<em> /актьорът Петър Слабаков – б. а./</em>. Питах я: “Как стана така, как се хвана със Слабака?”. А тя ми вика: “О, какъв обход съм правила!...”. Защото нейното село е Млечево, а Слабака живееше в Бериево. “Колко път съм била от Млечево до Бериево, докато си изпълня плана!”. Ама той не се ожени за нея...<br /> <br /> <strong>- Но 25 години са живели заедно!... </strong><br /> - Живяха, живяха заедно. Тя обича земята. Садеше домати, кокошки имаха много. Къщичката им беше много стара. Имах чувството, че да я духнеш, ще падне. Пък Слабака беше направил един курник, много красив, с резби – и там кокошки, петли... Цеца събираше цели престилки, пълни с яйца. Не знам какво ги правеха тези яйца!<br /> <br /> Един път бяхме там с Пепа Николова, която беше много духовита, и тя й рече малко на харманлийски диалект: “Ама, оти не вземете да се преместите да живеете у курника, пък кокошките изпратете у селската къща?!”. <br /> <br /> <strong>- Как мислите, защо Цветана Гълъбова нарича вашия съпруг Нейчо Попов „идеолог на театралната мафия в Сатирата”?</strong><br /> - Това е фантазия на Цветана Гълъбова! Кълна се в паметта на мъжа си, че това не е истина! Това е мръсната фантазия на Цеца Гълъбова! Нечистоплътната фантазия на Цветана Гълъбова! Нищо друго! Въпреки че е интелигентна и умна, тя има и нещо извратено в мисленето си!<br /> <br /> Нейчо не се занимаваше с нея изобщо. Не я смяташе за никаква артистка! И тя никога не е била артистка! Но имаше много хубава глава! Великолепна глава, просто антична! И аз се възхищавах на нейното лице и й виках: “Цецо, Цецо, как можеш да бъдеш толкова хубава, ма?!”. А тя: “Хайде, хайде сега!...”. Ама, знаеше, че е хубава! Тя може би затова е искала да стане артистка! Беше хубава, ама нямаше хубава фигура! И някак си – <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>от главата надолу простееше!</strong></span><br /> <br /> А то цялата работа е дали простееш, или не! А тя по походка, по всичко, си беше една селянка! И това не го е загубила и досега... Е, беше образована, културна, но... Тя си остава и в душата си една селянка, в лошия смисъл на думата!<br /> <strong><br /> - Вярно ли е, че Цветана Гълъбова е седяла винаги до Тодор Живков, като е идвал в театъра, за да не го безпокоят артистките и да му слагат в джоба на сакото бележки, в които искат апартаменти и други благини от него?</strong><br /> - Абе, тази Цеца какви ги фантазира?! <em>/смях/ </em>Не знам някой да му е пускал бележки! Нейчо беше този, който пръв се заемаше да се бори за някой артист, който няма къща. Той беше тактичен и умееше в подходящия момент да заговори по въпроса и работата да се реши.<br /> <br /> Аз пък да ви кажа за един друг случай. Калоянчев смяташе, че непременно трябва да има мерцедес. Понеже Стефан Гецов имаше мерцедес, трябваше да има и той! И врънка, врънка, врънка Нейчо да отидат при Тодор Живков. Отидоха, Нейчо се връща и... направо му се плачеше на човека! “Какво, бе, Нейчо?!” “Мани, мани, станахме за резил!...”.<br /> <strong><br /> - Какво се е случило?!</strong><br /> - Тогава в Сатирата вървеше пиесата “Михал Мишкоед” с режисьор Методи Андонов. Между другото, Цветана се изяде тогава, защото направих много хубава роля! Когато завесата падна, една тежест ме удари по главата и аз паднах! Методи веднага се спусна към мен: “Стояно, какво става, жива ли си, Боже, ти ми направи пиесата! Стояно!...”. След това пиесата я прави по телевизията и Хачо Бояджиев, който си въобразяваше, че е много голям режисьор – беше викнал танцьорки да си вдигат краката по най-просташки начин! Не ме викна мен, окепази пиесата... Преструваха се нашите артистки: “Хачо, Хачо!...”. Никога не съм го уважавала, защото знаех колко пари струва! Както и да е... <br /> <br /> Та беше тръгнал слух, че “Михал Мишкоед” в Сатирата е вредна пиеса. Защо - аз не знам! Беше едно изпипано представление.<br /> И отиват Нейчо, Калата и Бочката<em> /актьорът Димитър Бочев – б. а./</em>, който тогава беше партиен секретар на театъра, при Тодор Живков да искат мерцедес за Калоянчев. Бочката беше бездарен и затова – партиен секретар, такъв-онакъв, по този начин вървеше напред. Иначе беше добро, образовано момче, но нямаше талант... При Живков става въпрос за “Михал Мишкоед”. И какво ми разправя Нейчо, той няма да ме лъже! “Мани, мани, Стояно, станахме за резил!”. “Какво е станало, бе, Нейчо?!”, питам. Започнал Тодор Живков да пита: “Какво правите в тоя “Михал Мишкоед”?! С мен ли сте се подиграли?!”. Нейчо казал: “Не, бе, другарю Живков, няма такова нещо!”. И започнал да обяснява какъв е смисълът на цялата работа. Изведнъж <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Калоянчев изтърсва една най-вулгарна псувня! </strong></span><br /> <br /> Казва: “Аз ще му... майката!”. Изпсувал на майка Методи Андонов, и то най-грозно! Нейчо се намесил: “Кали, Кали, Кали!...”. А той: “К’во, бе, какво го защитаваш?!”. След това се обърнал към Тодор Живков: “Обичам те, бе, другарю Живков!”. Че като го цапардосал по рамото дет’ много го обича, и Нейчо вика: “Едва не паднах под масата!”... Аз не ви лъжа, кълна се в детето си, че ви казвам истината! И не ми е приятно да го кажа, защото Калата беше гениален актьор, но иначе...<br /> <br /> Е, Калата и Методи не се обичаха, защото Цеца беше по средата! А тя „играеше на въже” - и така, и така! Не се разведе с Методи до края! За да дава той пари за мляко... И тя става една сутрин да му иска пари за мляко – той умрял! Той починал, както е спал...<br /> <br /> Та, дадоха на Калата мерцедес, и се игра “Михал Мишкоед”, и всичко беше наред. Нейчо винаги правеше всичко така, да е добре за театъра.<br /> <br /> Между другото, аз му се зарадвах на Калата на мерцедеса - защо само Стефан Гецов да има, Калата беше по-голям артист от Стефан Гецов! Пък и той си го плати, но на по-ниска цена... <br /> <br /> <strong>- След смъртта на Нейчо Попов вие преживявате много тежък период и в кариерата си, спират да ви дават роли... Защо се случи така?</strong><br /> - Тогава 5 години едва-едва си държах главата над водата! Това беше една постановка срещу мен! Атаката дойде от жените в театъра и пак от г-жа Цветана! Въпреки че тогава с нея се бяхме сближили много. Защото 20 дена след Нейчо си отиде и Методи! И все двете в черно, на гробища заедно...<br /> <br /> Но тогава в театъра дойде Младен Киселов. Този човек ми върна работата, живота! А пък никога не съм била близка с него! Никога! Той така високо ме оцени! Казваше: “Ти не си знаеш цената, мойто момиче! Ти имаш такава вътрешна сила, но не я знаеш!”. А аз си я знаех, но я пазех за себе си, защото знаех, че никой няма да ми повярва. Бяха ме приели като комедийна актриса и за драматична роля не можеше и да се помисли! Младен ми каза: “Ти трябва да изиграеш една Майка Кураж и знаеш ли как ще я изиграеш?!”. Викам: “Не думай, бе, Младене, не ме ли надценяваш?!”. А той: “Не, не те надценявам!”. И започнахме да работим, но той трябваше да замине за Америка. Неговият развод го довърши! Като говоря за него, и сега ми става мъчно! /просълзява се/ Само той ме разбра, и то без да сме били близки!... След Младен нещата при мен тръгнаха нагоре. Той разбра наистина какво мога. Направих най-хубавите си роли.<br /> <br /> <strong>- Много хубави чувства сте имали също към Таня Масалитинова...</strong><br /> - Много хубави! Тя освен че беше гениална артистка, беше и много добър човек! Двете си казвахме всичко. Слава Славова също беше много добра артистка, но малко по немски маниер, не обичаше да споделя. А с Таня си казвахме всичко... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Скриха от мен, че е умряла! </strong></span><br /> <br /> Аз имах снимки. Като разбрах на другия ден, се върнах болна вкъщи. Моята дъщеря от вратата ми вика: “Знам защо си разстроена... Не ти казах...” Разплаках се: “Защо ти поне не ми каза?!”. “Ами ти имаше снимки...”. “Не ме интересува, щях да отида, щяха да ме пуснат, едно цвете да й сложа!”. Аз на Таня да не отида да сложа едно цвете, досега не мога да се успокоя!... <em>/просълзява се/</em><br /> <br /> <strong>- Имали ли сте съмнения в себе си, в таланта си?<br /> </strong>- Само глупакът няма съмнения! Дори съм се съмнявала дали изобщо е трябвало да се захващам с театъра... По принцип добрите артисти не са дребни чиновници. Могат и да провалят някоя роля, могат да ги унищожат с най-малкото – дори само с един поглед. Това са талантливите артисти... Средните – те са добре! Те са уверени в себе си, добре работят, здраво, не се провалят. Големият артист може да си позволи дори да се провали, и пак ще бъде голям...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />