Музикалната легенда Дзукеро разкри пред “ШОУ” защо не е станал ветеринар и как е открил Андреа Бочели

Характерът ми не е за еднократна употреба като бонбоните, признава известният италианец

Едно от най-големите имена на италианската музика стъпва на родна земя, за да зарадва многобройните си фенове. Харизматичната суперзвезда Дзукеро представи дванадесетия си студиен албум „Black Cat” (в превод „Черната котка”, бел. ред) в зала 1 на НДК.

„Когато за първи път започнах да композирам парчетата, създадох около 40 песни, като след това премахнах много от тях. Беше ми трудно да отсея най-добрите, но мисля, че се справих добре”, споделя световноизвестният певец. А още в първия месец от излизането на албума му, той се озовава в Топ 30 на световните класации. За създаването му Дзукеро работи съвместно с Марк Нопфлър и Боно от U2.

Любопитен факт е, че музикантът, който е съсед на Стинг в Тоскана и го конкурира по производство на вина и зехтин, не е влагал излишни суеверия в заглавието на албума си „Черна котка”.

На българска сцена непокорният изпълнител ще излезе с 14 музиканти на световно ниво, а публиката ще се наслади на най-известните му хитове – „Baila Morena”, „Senza Una Donna” и много други.

Дзукеро всъщност е сценичният псевдоним на Аделмо Форначари. Роден е на 25 септември 1955 г. в малкото италианско градче Ронкочези, близо до Реджо нел’Емилия в областта Емилия Романя.

Първите си опити като певец прави още през 70-те в бандите Le Nuove Luci, Sugar & Daniel, Sugar & Candies. Работил е съвместно с Ерик Клептън, Лучано Павароти, Шерил Кроу, Том Джоунс, Брайън Адамс, Пол Янг, Стинг, Рей Чарлз, Ронан Кийтинг. Дзукеро е и единственият европейски музикант, участвал на световноизвестния фестивал „Удсток” (1994), както и на концерта в памет на Фреди Меркюри „Freddie Mercury Tribute” – две години по-рано. Дзукеро е и част от всички музикални, и благотворителни събития, свързани с Нелсън Мандела от 1994-та насам.

Става самобитно явление в италианската музика

Дзукеро започва кариерата си на солопевец в средата на 80-те, когато рокът все още бе доста слаб европейски експорт за италианската музикална сцена. Тогава всичко преминаваше под знака на „Сан Ремо” и Челентано. А за самите тогавашни италианци истинският модерен рок бил олицетворяван от имена като „Ю Ту”, „Симпъл Майндс” и Брус Спрингстийн. Точно тогава се появил и човекът със сладникавия псевдоним Дзукеро.

Моментално станал самобитно явление в италианската музика. Започнал да отстоява позициите на истинския, мъжкарски рок, пълен с цинични текстове, дрезгави вокали и агресивни рефрени. Хитовете му от средата на 80-те пък останаха популярни само сред сравнително ограничен кръг ценители. Връх в рокаджийския му период е песента „Pippo” от неговия прочут албум „Blue”, който излиза през 1987-а. Тогава рефренът „Pippo, che cazzo fai” не слиза от устата на италианските тийнейджъри, а албумът чупи всички рекорди по продажби на италианския пазар - над 1 300 000 копия.

Дзукеро получава международна известност – но не с рокаджийските си изпълнения в този стил, а с баладата „Senza Una Donna”. Същата песен е записана и в дует с Пол Йънг. Именно нейният триумф бележи и началото на нов период в кариерата на певеца. Той започва да записва все повече балади, и все повече дуети. А дрезгавият му глас се смесва последователно с вокалите на Ранди Крауфорд, Джо Кокър, Ерик Клептън, Лучано Павароти, Алана Майлс и други.

Работил като стругар, месар и пекар

Всъщност Дзукеро се дипломира със специалност електроника, но преди да стане това, което е днес, е работил и като стругар, месар, пекар… Записва се да учи и ветеринарна медицина, но така и не завършва, тъй като в един момент решава, че истинската му страст все пак е музиката. Той обаче има и друга страст, която е видима за всички – шапките. Дзукеро признава, че има поне 350 екземпляра, все любими. Затова приятелите му го „даряват” с прякора Лудия шапкар, по подобие на измисления персонаж от „Алиса в страната на чудесата”. „Непредсказуем и универсален”, така пък го определя музикалната критика. Броени часове преди концерта си Дзукеро се съгласи да даде интервю на "ШОУ" – и в него не спестява нито една своя емоция.



- Умело поддържате имидж на умерен бунтар, в същото време години наред успявате да бъдете и истински комерсиален изпълнител. Каква е цената на подобно съчетание?
- Имам някои вярвания за живота, но музиката е моята истинска страст и именно тя продава много добре, така че предполагам, че това ме кара да бъда „комерсиален”.

- Световната критика често ви определя като „непредсказуем и универсален”, преди време пък казахте: „Характерът ми съвсем не е захарен!”
- Ооо, сега е моментът да разберете защо (смее се). Е, моят характер не е за еднократна употреба като бонбоните.

- Всъщност вие сте европеец, чийто роден език обаче, не е английският, но пробихте на световната сцена...
- Аз съм италианец, но съм щастлив да пея на английски език, когато ситуацията го предполага.

- Какво дете бяхте? Знам, че баща ви е бил фермер...
- Имах едно наистина много щастливо детство. Пълно с добри спомени.

- Може да се каже, че сте имали и кратка футболна кариера – визирам периода, в който сте играли в местен църковен футболен клуб, били сте и вратар на младежкия отбор на Reggiana. Колко голяма любов е футболът за вас?
- Аз все още се радвам, когато гледам мачове – когато имам такава възможност, разбира се.

- Как получавате този сладък прякор „Дзукеро” (в превод „захар”)?
- Когато бях на 6 години, един от моите учители в училище ми даде това име – Дзукеро (захар, бел. ред). Казваше ми, че съм „сладък като захар”. Наричаше ме и „marmellata e zucchero” („мармалад и захар”). После и всички мои приятели и роднини започнаха да ми викат по този начин. А впоследствие ученическият псевдоним прерасна в артистичен прякор.

- Откривател сте на големия Андреа Бочели. Как се случи историята? И какъв човек е той извън сцената?
- Първоначално написах песента „Miserere”, която исках да запишем с Лучано Павароти. Боно написа английски текст. Ние трябваше да запишем демо. Поогледахме се в Италия за подходящ тенор и така намерихме Андреа. Той е истински джентълмен, както на сцената, така и в живота. И е един много скъп за мен приятел, дори и от разстояние.

- Каква е магията на блуса за вас? Този стил ви пленява още когато сте били съвсем малък...
- Вдъхновявал съм се от много музикални стилове, но блусът определено е най-голямата ми любов. Обичам го! В него има нещо магическо. Той ме впечатли още когато бях 10-годишен и един приятел ми пускаше плочи с блус – оттогава няма друг стил музика, която така да ме кара да вибрирам и чувствам нещата. Това е магия.

- Някога славата натежавала ли ви е?
- Не мисля. Нищо не е в състояние да ми натежи.

- А какъв сте извън светлините на прожекторите, сцената?
- Всъщност аз живея много прост живот извън сцената.

- Малцина знаят, че сте учили в университет по ветеринарна медицина. Защо не завършихте това образование? И имали ли сте нагласа някога да станете ветеринарен доктор?
- Обичам животните и винаги правя всичко по силите си за тях. Когато музиката влезе в живота ми, го промени, и всичко стана от само себе си в тази посока. Но не съм преставал да се грижа за животните.

- Едно птиче ми каза, че сте луд фен на шапките. Колко шапки наброява колекцията ви към днешна дата?
- Винаги съм обичал шапки, тъй като те ми напомнят за дядо ми. Той винаги ползваше шапки. И дори нямам представа колко точно шапки имам, не съм сигурен, но са наистина много, много, много!

- Имате две дъщери – Алис и Ирен от брака си с Анджела Фили, и един син – Аделмо – от Франческа Мозер. Разкажете ми малко за тях, с какво се занимават и остава ли ви достатъчно време да им обръщате внимание?
- Всъщност не обичам да говоря много за личния си живот.

- Колко важна е любовта за вас? И има ли я в живота ви сега?
- О, любовта е много важна. Мотото ми е „Животът е жива любов, смейте се”. Именно това му е и хубавото на живота.

 

Боли го за бъдещето на планетата

„Когато бях момче не мислех за бъдещето на планетата, мислех как да оцелея, понеже израснах в много бедно семейство в провинцията. Сега обаче се притеснявам за бъдещето и за бъдещето на моите деца. Не знам каква планета ще им оставим. И ако нещата вървят така, смятам, че ще стане опасно за бъдещето. Въздухът и водата са жизненоважни. Трябва да сме наясно, че планетата и климатът се развиват в погрешната посока, посланието ми е: „Бъдете внимателни!”, това споделя в интервю преди време звездата.


Едно интервю на Анелия Попова