МВР ще може да ни следи и след кризата с коронавируса?

MВР ще може да ни следи, където и да сме и след извънредното положение. Това следва от последните законови промени, около които се завихриха спорове, пише "Труд".

Вътрешният министър Младен Маринов отхвърли обвиненията, че полицията може да злоупотреби с получения по Закона за извънредното положение безконтролен достъп до телефоните и интернета на гражданите.

“Това се прилага само за локализиране на някой, отклонил се от карантина и по процедура, която минава през съдебен контрол. Няма опасност да се наруши неприкосновеността на личността и свободното придвижване” каза той пред БНТ.

Според него “мярката се отнася само до карантираните лица, срещу които има образувани досъдебни производства”.

Всъщност законодателната промяна, която предизвика притеснения в обществото, е в чл. 251 г. точка 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Тя не се отнася само за кризата с коронавируса и няма да приключи с извънредното положение. Що се отнася до съдебния контрол – има го, но не е предварителен, а е “последващ”.

Депутатите приеха в понеделник, че телефонните и интернет оператори трябва 6 месеца да пазят трафичните данни и да ги предоставят при поискване на МВР и за “принудително изпълнение на карантина”, а не само – както досега – за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване на тежки престъпления като тероризма и корупцията.

Занапред мярката ще се прилага за всички, които не изпълняват заповед за изолация и лечение.

По закона за здравето това са заразоносителите и болните от малария, холера, чума, вариола, жълта треска, хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, туберкулоза с бацилоотделяни и тежък респираторен синдром, а не само от COVID-19.

Така всеки гражданин и в бъдеще може да бъде проследяван през клетките на мобилните оператори. “Парадоксално е – коментират юристи – че ако е престъпник, МВР ще пита съда преди да го следи, а ако е болен, първо ще го следи, после ще пита съда”.

Според адвоката правозащитник Михаил Екимджиев така може да бъде нарушена свободата на придвижване и правото на личен живот. Но България ще поиска тия дни от Съвета на Европа временно да не изпълнява части от Конвенцията за правата на човека.

Как е по света

Южна Корея – пример за тотално следене на заразени

В Южна Корея, чието население е около 50 млн. души, е пример за овладяване на разрастването на епидемията чрез следене на заразените.

В началото на пандемията страната беше втора след Китай, а към момента е на 8-мо място в света с 9 137 потвърдени случая на COVID-19, 126 починали и 3730 излекувани.

Смята се, че пикът е бил в средата на февруари и оттогава положителните проби дневно непрекъснато намаляват и от 500-600 на ден сега са под 100.

Агенция Ройтерс сочи, че властите прилагат закон, който дава на право на пълен достъп до данни: видеозаписи от охранителни камери, GPS проследяване на телефони и коли, трансакции чрез кредитни карти и други лични данни на хора, за които е потвърдено инфекциозно заболяване.

След това част от тези данни се обявяват публично, така че всеки, който е бил в контакт със заразени, може да разбере това – и за себе си, и за приятели и роднини, след което да се яви на тест.

Освен че помага да се установи кой да бъде изследван, благодарение на тези данни болниците управляват пациентския поток. Хората с положителни проби се поставят под карантина у дома и се наблюдават дистанционно чрез смартфон приложение или телефонни обаждания.

При нарушение – наказанието е затвор. Когато се освободи болнично легло, линейка взема пациента и го откарва за лечение. Не се затварят цели градове, а ако е необходимо само огнища по квартали, отделни жилищни сгради и т. н.