Мъжественият гуляйджия на руското кино Никита Михалков върти бизнес с диаманти

В свободното си време режисьорът се изявява като блогър

Изпълнителят на ролята на коварния съблазнител в “Жесток романс”, на наглия тарикат-кондуктор в “Гара за двама”, на император Александър Трети в “Сибирският бръснар”, режисьорът на наградения с “Оскар” за най-добър чуждестранен филм през 1994 г., “Изпепелени от слънцето” и на още 18 все известни и награждавани филми Никита Михалков се самоизолира и отдавна стана блогър. 

По думите му той взима името на свети Никита Бесогон, защото целта му е да се бори с бесовете в съвременното общество. Видеоклиповете му са монолози от личния му кабинет, където, заобиколен от 11 икони и 3 телефона, той коментира актуални събития от съвременния политически живот.

В продължение на 6 години те бяха излъчвани и от държавната телевизия Россия 24, но всичко свърши, след като каналът спря предаване, в което Михалков обвинява Бил Гейтс, че основателят на “Майкрософт” се опитва да чипира човечеството. Оттогава насам любимият на поколения руснаци актьор излъчва шантавите си идеи в интернет. В едно от последните издания Михалков изказва предположение, че снимките от Беларус са всъщност обработени с “Фотошоп” и хората са нарисувани допълнително.

Имайки предвид богатата му творческа фантазия, той сякаш си вярва. 

Никита Сергеевич Михалков е син на поета Сергей Михалков, автор на текста на съветския химн, и на поетесата и преводачка Наталия Кончаловска, внук е на художника Василий Суриков.
 
Предците му по бащина линия от старинния дворянски род Михалкови били близки до руските царе през ХVI век 
Брат на Никита е не по-малко известният режисьор Андрей Кончаловски, създал невероятните кинообразци “Сибириада”, “Влакът беглец”, “Танго и Кеш” - през 1980 г. Той емигрира в САЩ, за да работи в Холивуд.

Михалков е само на 11, когато брат му пише сценария на “Иваново детство” заедно с Андрей Тарковски. Двамата студенти често се събират в дома на Кончаловски да работят до късно и да се веселят. По признанията на самия Михалков, той тичал до близкия магазин, за да попълни запасите с водка.
 
За пръв път се снима в киното, когато е на 14 г. Първата му значима роля е във филма на Георгий Данелия “Аз крача из Москва”. След музикалното училище постъпва в актьорския факултет на театралния институт “Борис Щукин”, но е изключен от института заради лоша дисциплина. Все пак продължава образованието си в режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография, в класа на Михаил Ром. Тук преди него учат брат му, Андрей Кончаловски, и Андрей Тарковски. 

Страстната му натура не може да устои на чара на нито една красавица, но Никита Сергеевич признава, че е сантиментален.

Първата му съпруга е актрисата Анастасия Вертинская, с която учат в един курс в актьорската школа. Тя била обект на ухажване от Андрей Миронов и Инокентий Смоктуновски, но Никита в буквалния смисъл на думата се побъркал от любов по красавицата...

Бракът им обаче трае само четири години. Имат син Степан, който след развода остава при майка си. Вертинская никога повече не се омъжва, но по повод раздялата им Михалков изповядва пред свой близък приятел: “Тя не ме обича”. Днес той споделя: “Не си спомням да сме имали причина за развода ни. Ние просто разбрахме, че в една кошница два такива “плода” не могат да седят. Сега, когато я срещам, изпитвам чувството на топла носталгия”.

Макар и да създава впечатление на бохем, Михалков споделя:

Имам скомина към веселбите на маса, които завършват с колективни музикални изпълнения.
 
Останала ми е от пионерската младост, когато непрекъснато имаше демонстрации на веселост, но понякога за себе си наистина пея. Не “Мохнатый шмель”, тази песен остана като моя визитна картичка след филма “Жесток романс”. Пея руски песни, казашки. И около мен непрекъснато звучи музика, особено когато работя. Не ходя често по светски сбирки. Даже ако след посещение на спектакъл или премиера ми окажат тази чест, рядко я приемам, не обичам коктейлите по една проста причина - там трябва да отидеш сит. А когато попадна в някакво общество на сити хора, вече не ми е интересно. Какво е светският живот? Демонстрация на това, че хората са си интересни един на друг. 
За втори път мъжественият гуляйджия Михалков се жени за манекенката Татяна, от която има 3 деца - Анна, Артьом и Надя. 

На мен с нея ми провървя повече, отколкото на нея с мен - казва той. - Трудно мога да си представя друга на нейно място, която да устои на този бурен поток на живота. Тя е много темпераментна, рязко и ярко реагира на всякакви дразнители, но най-доброто й качество е, че лесно превключва на положителна вълна. За нея е естествено състоянието на съзидателна радост.И още - с нея си приличаме, защото сме хазартни личности. 


Михалков дебютира със “Свой сред чужди, чужд сред свои” - вдъхновен от филмите на Серджо Леоне с Клинт Ийстуд ийстърн (или източен уестърн), бива упрекван от съветската критика за прекаления екшън, но днес се счита за класика. Още тогава си проличава, че за Михалков западното кино е ориентир и ниво за надскачане. Той е от малцината режисьори в света, които еднакво добре се справят пред и зад камера.

Триумфът за Михалков идва през 1994 г. и с помощта на втората му дъщеря - Надя. В “Изпепелени от слънцето” Михалков играе баща на собствената си дъщеря в драмата за последния ден на свобода на един дивизионен генерал, комуто предстои да стане жертва на сталинските репресии. Лентата впечатлява журито в Кан, където Клинт Ийстуд (вдъхновение за младия Михалков) му присъжда Гран при, а Американската киноакадемия му връчва “Оскар” за най-добър чуждестранен филм. 

Наградите дават картбланш на Михалков да прави каквото си иска и следващият му филм е грандиозният “Сибирски бръснар”. Самият Михалков избира да се появи съвсем за кратко във филма, но с многозначителна роля - тази на император Александър III.

Специално за сцената Михалков убеждава Борис Елцин да спрат вътрешното осветление на червените звезди на Кремъл

В руската история това се е случвало още само веднъж - в началото на Втората световна война.

Желанието му да се състезава с Холивуд не стихва - снима и руски вариант на класическия филм “12 разгневени мъже”. Филмът обаче няма очаквания успех и това остава последната лента на Михалков. Така той се оттегля и се захваща с бизнес.

Подготви Паулина БОЯНОВА