На 08.08.2008 г. дядо Стоян от Айтос навърши 102 години
Макар че бил малък, дядо Стоян има спомени от онова страшно време, когато фамилията му е бягала от Тракия. „Там останаха и къщите и земите ни. Ходих да паса свинете и помня като започна войната. Тогава имаше и дъждове и наводнения. Страшно беше”, спомня си дядо Стоян, който тогава е бил момченце на 6-7 години. Като младеж се занимавал със земеделска работа. В Пътното работил 34 години и като кантонер се пенсионирал.
На война не ходил, но години наред го взимали запас – за по три месеца. Половината му живот в униформа минал. Сега, макар и на преклонна възраст дядо Стоян много помага в къщи, хвали го съседката. Режел домати и плодове за зимнината, носел дърва. Е, вече не може да сече цепеници и да копае градинката, както миналата година, защото годините си казват думата. Сам си сипва храната, която му носят от патронажа, сам си мие чинийките, твърди и снахата. Ходи на разходки – от единия край на улицата до другия – за толкова му стигат силите. По-рано имал приятели в махалата, но сега не може да ги посещава – позабравили се. Някои пък се споминали вече.
Чете вестник без очила и слуша радио, телевизия не глада, зле е с едното око. Дядото младее, въпреки че се оплаква от какви ли не болежки. Налегнали го миналата година, когато чукнал 101 години. Дотогава бил по-държелив. Сега по-тежко чува и по-малко вижда, твърди съседката. Въпреки това сам се къпе и си пере бельото, хвали го пък снахата.
Оженил се за баба Стоянка през 1929 година, бил 23-годишен. Вече 30 години откак я загубил и още тъгува за нея. Доволен е от синовете и снахите, радва се на внучките. Всички те признават, че има едно безспорно качество – пестелив е. Научил да къта пари в гладните години. Да има настрана, щото все ще потрябват. Има режим, който стриктно спазва от години – дезинфекция с глътка ракия. Никога, обаче, не се е напивал. „А може би, защото е добър човек, Господ го държи по-дълго на земята”, заключава снахата, на която дядо Стоян никога не е казвал и „дума насреща”.
Дали пък това не е формулата на дълголетието: чашка ракийка сутринта, правилен режим на хранене и добра душа. „Ако всички сме добри като дядо Стоян и България ще е добре”, сякаш отгатнали мислите ни, казват жените около дядо Стоян.
На 08.08.2008 г. кметът Евгени Врабчев изпрати поздравителен адрес до най-дълголетния айтозлия. Близките му отбелязаха годишнината със скромно тържество в домашни условия.
Многото осмици в деня, в който дядо Стоян празнува рождения си ден е доказателство, че той неслучайно е достигнал достолепната възраст.
„Убеден съм, че зрелостта Ви носи увереност и готовност да предавате дългогодишния си опит на младите. Вярвам, че въпреки годините, сте съхранили в голяма степен здравето и духа си. Надявам се, че сте обграден с внимание и грижа от Вашето семейство, което Ви дължи уважение и признателност. Град Айтос се гордее с Вас! Със своите 102 години, Вие сте с най-голям житейски опит и най-дълголетният гражданин на Община Айтос! Пожелавам Ви да съхраните желанието си за живот и да се радвате на децата, внуците и правнуците още дълги години! Това е част поздравителното писмо на Кмета до столетника. То беше връчено на Стоян Калков лично от зам.-кмета на Община Айтос д-р Галина Петрова, заедно със скромни подаръци от Общината – икона на Свети Димитър – пазителят на град Айтос и кошница с лакомства за стареца и правнуците му, съобщиха от общината на Айтос. /БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: