На 70 Кеца все още се движи със 100 км в час и е №1

70 лета закръгли на 3 септември любимецът на българската поп сцена Васил Найденов. За трета поредна година Кеца изнесе бутиков спектакъл на морския бряг. Най-обичаният български певец излезе на сцената в Слънчев бряг, за да изпълни своите незабравими хитове, пише HotNews. Това бе първата голяма изява на звездата след няколкомесечна пауза. Още в самото начало на концерта той не скри вълнението си, че отново е пред публика.

“Господи, понякога искам да виждам само вас, защото само с вас се чувствам жив! Аз наистина ви обичам, защото в това трудно време сте пропътували стотици километри, за да пеете с мен... Защото старата любов ръжда не хваща. Обичайте се и вие, не изпускайте своя влак, не изпускайте любовта. Гонете я! Бъдете високо - заслужава си!”, казал на феновете си Кеца.

Шоуто продължи над 2 часа, а публиката чу най-големите шлагери на звездата. Заедно с Найденов на сцената се качиха едни от най-талантливите български музиканти. Изненадващо певецът обяви, че посвещава този концерт на легендарната Леа Иванова и благодари на публиката затова, че слуша и подкрепя българската музика.

Кулминацията на вечерта беше изпълнението на “Стари мой приятелю”, която певецът изпълнява в дует с Лили Иванова 

С насълзени очи Найденов се раздели с публиката, а за финал я помоли никога да не забравя думите му: “Най-хубавото нещо е човек да може да обича, защото това ражда живота”.

Той е музикален идол на поколения наред, изпял е най-красивите любовни песни. Неговото отношение към работата е труд, вдъхновение, отдаденост и професионализъм. Червеният килим трябва да бъде заслужен, казва музикалният бог. Да, типичен представител на зодията съм. Донкихотовщината ми е присъща, обичам да се раздавам. Макар че много хора ме смятат за будала. Но България има нужда от повече донкихотовци. Нашенецът трябва да разбере, че е крайно време да се научи да се бори за себе си и да е наясно, че всеки от нас има не само права, но и задължения. А кой ще му го покаже, ако не донкихотовците като мен. 

Докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист 10 години

От 1969 г. е в “Златни струни”, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Следва “Диана Експрес” и първата песен “Синева”, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор - Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е “Тангра”.

Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова “Телефон”, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър. 

“Родил съм се в София и съм живял на площад “Славейков” още по времето, когато там нямаше фонтани. Частично психически здрав човек съм. Шефът на пазарджишката лудница, който ми е приятел, ми каза да не се притеснявам, че съм луд, защото според него всеки е малко луд, даже няма нужда от преглед. 

Завърших строителен техникум, приеха ме Архитектура, но кандидатствах в Консерваторията, където ме приеха пиано. Поначало исках да уча музика - майка ми беше оперна певица и същевременно химичка. Тя ми казваше “грачиш като гарга, моля те, не се занимавай с глупости” 

Точно по това време бяха “Бийтълс”, “Стоунс”... ние ревяхме пред микрофоните, а мама казваше “гледай си пианото, не пей”.

Спомням си първия си хонорар. На улица “Раковски” беше Киноцентърът, по това време снимаха филм с Невена Коканова - “Бъди щастлива, Ани”. Събраха група ученици, все отличници, мен не знам кой ме избра, трябваше да ходим в Търново. Взехме за три дни много пари.

Навремето ни учеха да работим, а не да бъдем звезди, споделя големият певец. И определя най-големия си успех на руската сцена. Пред най-много хора съм пял в “Комплекса на мира” - 13 вечери подред пред многохилядна публика, но това всичко е благодарение на Алла Пугачова. Нямам илюзии, че сам бих имал такъв успех.

Тогава нямаше безжични микрофони и ми бяха дали един с бая дебел кабел, с който аз тичах и импровизирах по сцената. Не се дадох лесно. 

Тичал съм като луд. Песента “Междучасие” беше абсолютен хит и за нея съм взел най-много пари от авторски права

Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели Първа награда на фестивала “Златният Орфей”, а песента от филма “Адаптация” е обявена за Мелодия на годината. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: “Откровение”, “И утре е ден”, “А дали е така”. 

Преди време Васо сподели, че от времето на социализма му липсва само наивитетът 

“Тогава репетирахме почти денонощно, а сега младите бързо се уморяват и казват, че всичко си знаят и нямат нужда от повече упражнение...” 

Легендарният изпълнител се радва на факта, че глобалната мрежа му е помогнала да стане по-популярен сред младите хора. 

На това интернет поколение трябва да съм благодарен, защото ако разчитах на тежки ротации, щях да бъда отдавна мъртъв. И много от моите колеги си “отидоха”, за огромно съжаление, ние ги “погребахме” изключително рано по един изкуствен начин. 

Имал съм не само успехи, а и гафове и провали... 

Гледах се в един клип, нещо, което не обичам да правя, та много съм смешен с едни пагони, пея и скачам като заклан петел - правил съм се на Майкъл Джексън.

Някъде по това време излиза и емблематичният му прякор Кеца.

Бях пианист на “Тангра”, бяхме на младежки конкурс, пяхме на Миряна Башева и се турихме в тези гуменетки китайски, дори не бяха кецове. Беше голям скандал, чудеха се как да ни снимат - американски план, като брезички ли да ни дадат. Голям зор. Интересни неща са ни се случвали.

Като бях в Белгия, си купих диамантена обеца - една 

Като дойдох в България, в телевизията се бяха шашнали. Като ще ме снимат, питаха махна ли ги, махна ли я. Визираха гуменките и обецата. Но така или иначе въведохме мода, стана мода и в Русия, викаха ми Кросовки. Абе, беше много практично, като подскачаш по сцената. В Русия станах любимец. 

Нашите тук не ме пускаха много, много да мърдам, защото им бях финансово удобен да правя нонстоп концерти в Каспичан и Койнаре. Не ме пускаха нито в Германия, нито където и да било в Европа. Но като казах искам в СССР, не можаха да откажат. 

Много се търкалях по сцената, при мен нещата се случиха бавно, бях певец на “Диана Експрес”, пианист на “Тангра” 
Хората се радваха, имахме успех. Нашето поколение бяхме научени да работим яко, не сме се изживявали като звезди, категоричен е той.

Васил Найденов е от звездите на родната поп сцена, предизвиквали най-често силна любов в почитателите си. И логично - той пее основно за любов. 

Преди години старата врата на апартамента му например била цялата изписана с “Обичам те, Васко” 

Един ден певецът се прибрал от поредния си ангажимент и стоял неподвижно известно време, преди да влезе в дома си. Навсякъде около изписаната с любовни послания врата имало цветя.

“Васко до последно не я боядисваше, не беше получавал чак такова обяснение в любов”, издава Ивайло Манолов. А и защото все пак му било интересно как ще продължи ситуацията. А тя продължила така - дамата се престрашила и се представила на своя идол. И днес двамата са дори приятели и се виждат от време на време на празници. Една от най-постоянните и върли почитателки на Васил Найденов впоследствие става и шеф на фен клуба на изпълнителя в столицата. Жената му симпатизирала още от ученическите си години.

Мениджърът му Ивайло Манолов е с него вече 35 години

Ивайло Манолов отдавна е не само мениджър на Васил Найденов, но и част от семейството му. Той се грижи и за професионалните, и за личните нужди на звездата. 

“И да не се бях срещнал с Васко, сигурно пак щях да бъда в услуга на музикалния бизнес. Защото още като много малък, 16-годишен, в квартала организирах “Златният Орфей”. Децата се събираха и всеки пееше песен. 
Сцената беше тревната площ пред блока. Аз бях ръководител на програмата. Оттогава ми харесва да върша тази работа и сега я обичам”, споделя малко известен факт мениджърът.

Двамата с Васил Найденов се запознават през 1986 г. По това време Манолов работи в ДО “Музика” като помощник-режисьор. По време на подготовка за предстоящо турне Васил се спрял именно на Ивайло за организатор. “Той си избра мен, а десет дни по-късно заминахме за Съветския съюз. Това беше голямото първо мое турне. Та оттогава досега!”, добавя импресариото, който е спътник в живота на Васил Найденов.

Паулина ПОПОВА