На Бъдни вечер и Нова година в село Горно Драглище: Магията на Дешка, пазителката на традициите

Вместо визитна картичка

Дешка Кротева е родена през 1962 г. в Горно Драглище, Разложко. Преминала дълги години през шивачество и сладкарство, тя се захваща със селски туризъм - стопанка е на къща за гости “Дешка”. И това с туризма се оказва точно като за нея. Там ви посрещат с народна музика и песни, обличат ви в традиционна местна носия, ще ви напоят и нахранят и ще ви разказват толкова смешни и любопитни истории, че ще искате да се върнете тук отново.

- Добър ден - казвам. - Търся Надежда!?

- А-ха-ха? - смее се гласът отсреща. - Кой сте, че знаете баш името ми, то само 7-8 човека ме знаят така!?

- Е, казвам се... представих се. - Ние от вестник “Над 55” знаем всичко. Нали така са те кръстили навремето?

- Така е, верно, е, какво ще правим?

Уточнихме свободен ден да разговаряме едва след седмица. 

- Дешке, време е за празници - как посрещате във вашето село Бъдни вечер, какви са обичаите и какво е различното на вашата трапеза?

- Яденетата ни са селски, сега е времето на гудева кът, сиреч на прасетата. Иначе имаме полейници (лесно ястие, съставено от прясно изпържено свинско месо и мека питка - б.а.), чеснало със дробено, чекане с ориз и кокал, боб с чекане, целоварчите, задушеното, суите чушчи, абе, яденета много... Човек като ги чуе, си вика: Леле, това ще ле е?

Но е много благо - не че е сладко, захар нема, ние така викаме на вкусното - благо. Еле като туриш там чесън, па го намааш с люти чушки, еее... Сега на празниците гледат да трупат на масата какво ли не...

Едно време не беше така, тогава задължително беше пак да има нечетен брой ястия, но 9 броя, защото жената 9 месеца носи рожбата в себе си. Да има чесън, ошав, туршия, боб, кромид, погача... Така го знам я от моите баби, така и до ден днешен ние си го спазваме. Погачата също требе да е на 9 парчета и... какво забравям... винцето требува да е на масата и тиквенико - блачкото, за да е блага целата година.

Те това са храните на Бъдни вечер. Сега какво става по тоя смотан свет, чувам - оправдаваа се най-близки хора - този не могъл да дойде да се съберат на празника, онзи имал уговорка с други компании. Не може така. Затова много е важно да се слага и кромид на масата, нали виждате колко е надиплен той, това е като едно сплотено семейство.

Ние си се събираме, присъства цялата ни тайфа, кадиме с тамян, кажуваме и молитвата... Вечерята не може да започне без огън и тамян. Да се изгонят злите духове, така да се каже. Започва се да се кади от дясно наляво, това е много важно да се знае. След като вечерята приключи, масата не разчистваме... Вярваме, че тази вечер Богородица ще слезе, за да опита ястията, които сме приготвили.

- Има ли и други символи в поставеното на трапезата?

- Има, ами! Например орехо, кой ти се паднал, като го счупиш, ако е избутел (празен или мухлясал - б. а.) - леле, годината ке ти е празна... Ако е убав, имането ке ти се множи, а чесън лапни - да не урочасваш. Номер едно е кромидът, който си взел, разрязваш го и гледаш колко листа има и как е напластен.

Основното на трапезата тук е питката, известна в този край като боговица. Това обаче, което я прави различна, е, че в нея няма паричка, нито други късмети. Така е било едно време и ние си го спазваме. Паричката се слага на 31-ви вечерта. Тогава е паричката, защото тогава е Нова година.

- А как посрещате новогодишната вечер?

- Важно е всеки да купи за къщата си съд за Новата година, който обаче трябва да има дъно и да бъде с кръгла форма. Дъно да има, за да може да се пълни с добри неща, да има берекет в него. А вечерта масата се огъва изпод ароматните пържени пиперки с домати, праз и кромид, под погачите, сланинката и яловата баница, под “суите чушчи” (изсушен зелен фасул), под прочутия нафпавок, който от години съхраняваме и развиваме по старинната технология за приготвянето му.

Този специалитет от месо прилича на банския старец, но за разлика от него се прави само през декември-януари. Приготвя се от рибица, бут и плешка на прасе, добавят се и подправките - риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол. Държим го на тавана върху решетки, за да се проветрява, и се молим зимата да е студено, че иначе не става. 

После го заравяме в пепел - тя го консервира. И така си стои, докато ти издържи сърцето! - казва Дешка.

Вече посрещаме празниците заедно с гостите ни. Имаме няколко групи, които от няколко години се “абонираха” за къщата, станахме близки приятели и така...

- Само с ядене и пиене ли минава вечерта?

- Оо, весело е, обличаме гостите си в носии, караме ги, ако искат те, да сготвят нещо по техен тертип, обичаи направаме, пускаме музика, играем хора, абе, забавляваме се, то не може само със седене. Сега сред младите много е на мода готвенето. Тая младеж взе да се враща назад. Това си думаме с бабите - преди се бехме озорили как ще е занапред с тия младите, ама иде друго време. През деня има стан, има хурки, има куки за плетене, на много от тях им е интересно и се пробват, някои и рисуват...

- Къщата ви е българска отвсякъде, има такава топлина и хармония. Личи си, че всичко в нея е правено с душа и сърце, с голям мерак. Очаквахте ли, че селският туризъм ще потръгне? 

- В началото не ми се верваше, че ще потръгне - в къщата има само една баня, а я мислех, че само луксозните къщи с много удобства имат шанс за сертифициране. Да, ама гостите ми казваха: ние не търсим луксозни къщи, хора търсим. И вкусната храна по стари разложки рецепти, разбира се. 

При Дешка винаги е весело. Няма значение дали е празник или делник 

Шоуто за гостите е поверено на двете баби - Вили и Янка, облечени в българска носия, която всеки мераклия може да избере от шарения етнографски кът.

За добре дошли поздравяват гостите със своя химн: “Ние сме славни пенсионери, никой с нас не може да се мери, дойде ли числото пето, хоп, парите в портмонето...”

- Наричат ви палавите баби, палави ли сте или това е някаква зла шега?

- Па верно сме си палави, а като кръкнем по едно..., пощуреем още повече (смее се). Такива сме, пиперливи, не се притесняваме. Като кажат, ела, бабо, да си кажуваме мръсни вицове, викам, ами айде, ще ви кажувам. Абе, весело да е. Че каков е животът, докато се обърнем, и са озабим! Какво време дойде? Това викам: Боже, каква дуня дойде - приказват само за здравословен начин на живот, едно време не е имало такова нещо, па доживяваха до 90-100 години нашите баби и дядовци. А ние от тоя здравословен живот не можем и до средна възраст да стигнем... 

- Видяла си и времето, наречено социализъм. Има ли нещо, което съжалявате, че не опазихме?

- Загубихме уважението. Да ме прощават тези, които гледат животни - и ние гледаме също. Но днес като че ли животното измести човека. Ако някой е легнал на пътя и друг го бие, ще го подминат. Но ако това се случи с някое куче, веднага ще разтръбят из социалните мрежи. Ценностите се затриха и това не е на добро. Ето това не можахме да си го опазим. Парицата стана царица. 

- Каква е причината хората да се променят? 

- Разбрахме криво свободата, направихме криворазбрана демокрация. Ненапразно викат, че първите 7 години са важни. Децата едно време съм ги наказвала, и с коприва съм ги шляпала, да не би да не са ми били мили? Правила съм го за тяхно добро. Това няма нищо общо с насилието, както някои сега твърдят.

Човек има нужда да го пошляпваш, защото е поучително нещо. А сега от слободията и от това, че уж са ни мили децата, ние ги разтурихме. Според мен требува да си има малко озаптяване. Ние родителите си развалихме днешното поколение. А за внуците не ми се мисли. Ако продължава така, светът ще се затрие. И ние сме си виновни, оти много знаем.

Оти се изджендарииме, оти тоя с тоя требува да живее, оня с оня требува да живее... И затова тука ще гръмне, там ще тресне, другаде ще се наводни. Този отгоре гледа и няма да ни прости. Семейството вече е нищо. А като нема да има семейство, затова нема да има и свет. 

- Светът се крепи на семейството, това ли ни казваш?

- А на какво да се крепи? Та това е една от ценностите! Какво семейство ще създаваш, като нема жена, нема мъж вече... Върви разтурията, и ние сме виновни за нея. Джендъри ще отглеждаме, главата не ми го побира! Ай сиктир!

Предишната политика, когато бях млада, беше по-правилната политика. Циганите имаха всичките работа. Имаше дисциплина, имаше и страх. Сега колкото и да го отричат този страх, от него имаше смисъл. Не сме се толкова много изтормозили. Момчетата ходеха войници, там се научаваха на много неща. Свобода без работа - това е ситуацията днеска.

- Откъде, Дешке, се научи да говориш мъдро, а не си учила кой знае колко, нали?

- По мое време беше много модерно да се изучим момичетата за шивачки. И аз завърших техникум в Петрич. Квартирата ни беше досами къщата на баба Ванга, тя още не беше вдигнала къщичката в Рупите. И врата до врата с нея, тя седеше пред портата, ние до нея и я слушахме какво си говори - сама със себе си и с някои “отгоре”. Та запомних за цял живот чутото от нея.

Тя си говореше: “Ще дойде време брат брата око да си вади”. Друго: “Искай толкова, колкото можеш да платиш цената, защото ти грабиш, грабиш, грабиш, сетне ти умираш и друг се радува на това, което ти си изкарал”. Още нещо викаше: “Ке дойде време водата да затваряте в буркани, златото нема да ви требува”. Това време иде, иде това време... Много верни думи чувахме от нея, а аз много ги запомнях. Тя и това викаше: “Едно дете го гали, га спи” - и има логика в това. А ние сега що работим с децата? - И тия си рисуваа на гъзовето. 

Дешка еднакво лесно общува и с депутати, министри, бизнесмени или просто човеци, дошли да й гостуват. Тя не знае чужди езици, но владее до съвършенство езика на гостоприемството. “Свето идва кай нас”, казва тя с широка усмивка.

Не ни стига времето и листята да изпишем всичко, което си похортувахме с тази изключително общителна и природно интелигентна жена. 

На изпроводяк Дешка Кротева пожела на читателите на в. “Над 55” много късмет, здраве и повече благоденствие.

Михаил АХЧИЕВ