С края на лятото  и обичайните за сезона захлаждания, започваме да мислим за  уюта и отоплението на дома.  Топлината вкъщи е важна за удобството  и спокойствието ни през зимата. Ефективното и природосъобразно отопление на газ – също. Все повече програми подкрепят преминаването към едно по-екологично отопление, но нека незабравяме, че газовият котел е част от система, а освен това е надзорно съоръжение.

За да се гарантира безпрепятственото пускане в експлоатация на системата от контролиращия орган, е необходимо системата да е безопасна и съгласно предварително изработен проект, както и инсталаторът да предостави на клиента предварително декларации за съответствие за всеки вложен материал в системата/инсталацията, за да се гарантира одобрението от страна на надзорния орган в края. Важно е да се спомене предварително, че като надзорни съоръжения, газовите котли трябва да отговарят на спецификите на газоподаването в различните страни, както и на законодателството, което се различава в държавите от ЕС. 

И така: на кого да се доверим за инсталирането на газовите отоплителните уреди е въпрос, който понякога буди тревоги. Обикновено избираме майсторите, препоръчани от познат или от самата фирма, от която закупуваме уреда. За да помогнем на читателите, сме разделили добрите и лошите практики в бизнеса с газови котли, които  дават сигнал на какви  инсталатори на системата сме попаднали:

Добрите инсталатори:

1. Предварително се запознават с цялостния обект, преди да се вземе решение за типа на системата.

2. Правят технически спецификации на системата за отопление, но отчитат типа сграда, ползването на отоплението, както и климата в региона при изготвянето на предложението за газово съоръжение.

3. Прилагат индивидуален подход към клиента, а не оразмеряват котела по обща формула, без да се отчита състоянието на сградата (старо, ново строителство, изолации, дограма, ползване ....)

4. При проектиране на отоплителната инсталация подборът на съоръжение/котел се прави финално, като се отчитат освен спецификите на сградата и индивидуалното потребление/нужди, и вложените периферни материали (тръби например, изолация), разстоянията от точката на черпене до източника, строително-монтажните работи като цяло.

5. Носят гаранцията на цялата инсталация, а не само на уреда, чиято гаранция поема производителя на котела в действителност и не представлява тежест (разход) за инсталатора.

6. Могат да осъществят пуск, настройка и в последствие профилактика и сервиз на системата или работят с доверен, оторизиран сервиз за тези цели – отново обвързано с гаранцията и спокойствието по време на експлоатация.

7. Могат да ви предоставят ценова листа за услугите си – за оглед, монтаж, пуск, профилактика, сервиз
 
Недобрите практики на инсталатори:

1. Не се прави оглед или се прави бегъл оглед на помещението за монтаж на котела, за да решат колко време им трябва да го направят, но не и на сградата, жилищното пространство и като цяло нуждите на домакинството не се вземат предвид.

2. Дава се универсално, но недоказано решение за конкретен случай– 30W/m3 мощност на уреда.

3. Иска се 100% аванс за услугата.

4. Не се дава оферта и обвързващ договор с изрядни документи (платежни, документация за пуск, гаранционна карта и др.)

5. При монтаж на газови отоплителни уреди не избират части с необходимите декларации за съответствие, което затруднява безпрепятственото пускане в експлоатация пред органите.
 
Изборът на добри уреди за отопление често е по-лесен от избора на инсталатори, които да ги монтират. Нашият съвет е: доверявайте се на препоръчани фирми и специалисти, даващи писмена гаранция и следгаранционен сервиз.