На сватбата на Михалаки Георгиев шаферка била Александра Колонтай

Съвременниците му го описват като нисък, закръглен, с буйни мустаци, “възсукани накрая”, с щръкнал алаброс и тънък, но мек глас. Бил сладкодумен и в компания бързо вземал акъла на всички, защото умеел да прави фокуси. Освен това свирел на флейта и на пиано, гледал на ръка (при това “по научному”, с точни обяснения кое, как и защо), имал чувство за хумор...

И още - бил вещ по графология и астрономия, събирал редки минерали и монети, знаел няколко езика. Необикновени дарби и страсти за човек с много земна професия: Михалаки Георгиев видинчанинът завършил земеделско индустриално образование в Чехия, един от малкото “изучени” агрономи в България. А съпругата му Магдалина Царичинска била възпитаничка на Института за благородни девици в Киев, което за онези времена е възможно най-престижното образование за млада дама. 

Тя, родена в Ихтиман, учителствала няколко години в Русенското девическо училище, а после заживяла в София в семейството на вуйчо си, където се събирали понякога високопоставени гости. Сред тях бил и Михалаки Георгиев - елегантен, многознаещ, с “европейски” обноски и красиви пръстени по ръцете... 

Сватбата (април 1879 г.) 
била голяма и шумна!

Роклята на булката била изписана чак от Виена. Шаферки станали двете дъщери на ген. Михаил Домонтович, член на временното руско управление в България, който осигурил на обяда да пее руски хор. 

Самият Домонтович подарил на новобрачните красива и все още рядка вещ в България - голям меден самовар. Ако човек хвърли поглед на биографията на генерала, ще открие, че шаферка на сватбата била... самата Александра Колонтай! 

Да, същата тази своенравна Шура, дето след време ще стане първата жена министър в света и ще добие скандална слава с любовните си авантюри и теорията си за чашата с вода. (За една комсомолка да преспи с комсомолец е като да изпие чаша вода.) Но на сватбата на Михалаки и Магдалина момиченцето било на 5 години навярно.
Семейството заживяло отначало в центъра, в къща на ул. “Александър I”, която скоро става притегателен център за културно-артистичния български елит - не само заради ароматния чай от самовара на Домонтович, но и заради интелектуални разговори около масата. Домакинът бил забавен, а домакинята умеела да поднася разнообразни закуски и да е тъй приветлива и умна, че дори Иречек, иначе силно критичен към българките, отбелязва в дневниците си, че е приятно изненадан от тази дама. По-късно семейството се преместило в нова къща между улиците “Раковска” и “Патриарх Евтимий” и там 

Магдалина съумява 
да създаде свой 
литературен салон,

в който гостуват често и Иван Вазов, и Алеко Константинов, и Стилиян Чилингиров, и бъдещият професор Иван Шишманов... Именно в този салон домакините са запознали вече превтасалия ерген Иван Вазов с Атина Болярска. Магдалина поканила на гости старата си русенска дружка с умисъл, защото намирала, че Атина, киевска възпитаничка като нея, високо културна и красива, ще е подходяща за съпруга на писателя. В крайна сметка именно Михалаки и Магдалина Георгиеви стават кумове на младото семейство. И пак там, в техния дом, ще почука разплакана Атина Болярска, когато в една късна вечер баба Съба заключва вратата на къщата, хвърля й от прозореца вързопа с дрешките и в прав текст й нарежда: 

Върви си при вашите, 
Иванчо вече не те рачи...

Широко скроен, много отговорен, много честен, Михалаки Георгиев бил предпочитан и избиран за важни постове - управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград...


Михалаки Георгиев и д-р Кръстьо Кръстев със съпругите си

Той написва и издава първия учебник по ботаника за средните училища у нас. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив, инициатор и организатор на първата българска държавна лотария - неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета. По време на изложението се извършват демонстративни полети с балона на известния френски въздухоплавател Йожен Годар. Е, как се изпуска такова нещо - 

Михалаки Георгиев 
се качил и летял 
с балона на Годар,
а за това се искало немалко смелост... 

Изследователите на писателя кой знае защо заобикалят темата за неговата съпричастност към Бялото братство, а той е бил един от първите ученици на Петър Дънов, носител на жълта лента. (Според дъновистите цветът на аурата показва на каква степен на душевна хармония и умствено развитие е човекът, а жълтият цвят, според тях, най-ярко блести!) За първи път Михалаки Георгиев участвал в събора на Веригата през 1906 г.


Билет за Първото пловдивско изложение с подписа на Михалаки Георгиев 

Той е автор на песента “Страдна душо”, с музика на Дънов, първата със светско съдържание, поръчана лично от Учителя. Нещо повече - Учителя кара Михалаки Георгиев да напише разказ, в който да се изтъкват добрите, положителните черти на българина, защото според него Алеко Константинов е събрал в “Бай Ганьо” само отрицателното, с което влияе лошо върху самочувствието на бъдещите поколения българи. И бил доволен, когато в отговор на заръката писателят сътворил разказа “Митар пророкът”. В архивите е запазено писмено свидетелство за такава случка: писателят попитал Учителя защо Вазов може да пише и романи, и пиеси, и стихове, а той, Михалаки, макар и да му се иска, не може да напише нещо като “Епопея на забравените”...

Дънов му отговаря, че 
Вазов е медиум от 
най-висша степен и порядък,

поради което му е възможно да общува с приятели и познайници, които вече не са живи - Левски, Раковски... И те му диктуват какво да пише. След което го успокоява с думите, че дори само с “Митар пророкът” той ще остане за поколенията, че това ще бъде най-четеният разказ след време, че Митар е най-светлият образ в българската литература, което не е никак малко... И още една любопитна страничка от архивите на Бялото братство: през 1906 г., във Варна, в дома на Анастасия Железкова присъстващите викат духа на д-р Георги Миркович, за когото има поставен и стол до масата. Духът на Миркович казва по нещо на всеки от присъстващите, но най-много - на Михалаки Георгиев. За него посланието от Отвъдното е следното: “На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб се не продавай”... Предупреждение ли е това, или завоалирана критика - само Михалаки Георгиев е разбрал. Истината е, че той не успял да остане встрани от политиката и в един момент, увлечен, влага много лични средства за издаването на в. “Балканска трибуна”, в който се публикуват критични материали срещу правителството на Димитър Петков и монарха Фердинанд. По повод на една особено остра статия той е заплашван, разпитван, насилван да изкаже кой е авторът. Арестуван е и хвърлен в “Черната джамия”, след което вестникът е спрян, а писателят - разорен. Получава инсулт и оттук нататък животът на семейството става все по-труден, при това имат седем деца. Продават къщата си, за да образоват синовете си в чужбина, живеят във вила на Горнобански път (тогава извън София) като на село - с кладенец, куче, зеленчукови лехи... Последното участие на писателя в среща на Веригата е през 1915 г., на следващата година той вече не е между живите. Иван Вазов, който е много пестелив на похвали, възторжено се изказва за разказите на Михалаки Георгиев, твърдейки, че хуморът му “осветлява с лъчи на радост и живот нашата изящна литература - изобщо навъсена, каквито сме и ние всички...” 

Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник "Над 55"/