На тази дата: Забравеният вече преврат на 10 ноември свали Тодор Живков от власт

На 10 ноември 1989 г. вечерта БНР и БНТ съобщават вестта, че на състоялия се същия ден пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар на БКП и вече не е ръководител на държавата. Новината е посрещната с одобрение от българския народ и с надежди, че „нещо най-после ще се промени”.

Значението на събитието е много оспорвано. Мнозина от лидерите на нововъзникналата опозиция считат за начало на промените в страната не свалянето от власт на Тодор Живков, а датата, на която всеки от тях за първи път е отишъл на опозиционен митинг и е извикал „Долу Живков! Долу БКП!”
 
Всъщност 10 ноември дава само подтик за промените в страната, той отприщва политическата енергия и срива психическите бариери за начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. БКП обаче продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, като еднопартийната система все още остава да действа и е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след Ноемврийския пленум.
 
Десетоноемврийският пленум е определян и като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.
.
Предходни събития
 
С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на „перестройка”. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и на Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната общественополитическа и икономическа система.
 
В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество („Ние имаме работа с недоразвито общество“, „социализъмът е едно недоносче“) и се начертава рамка на ново обществено устройство - демократично начало на държавата („Отива се на принципно ново, където държавата не е главният фактор, а главният фактор са хората“, „Очевидно демократизъмът и гласността ще вземат широки размери, но когато хората разберат какво работят и какво получават“). Икономическата рамка също се променя („Онова съдържание, което се съдържа в западните фирми, концерни, напълно нас ни удовлетворява и без него ние не можем да разгърнем фирмената организация“, „Без конвертируемост на нашата валута ние не можем да вървим напред“) от държавно планиране към елементи на частно стопанство („частна практика на всички лекари в свободното време“). За целта се предвиждат промени в конституцията и държавното устройство („отива се към деполитизиране на икономическите отношения и търговските отношения“, „нова конституция, нов устав“). Отчита се трудността на начинанието („Обстановката е изключително тежка. Ще бъде тежка поне година, година и половина, може би две“... „За една страна, малка като България, едно разтърсване... ще бъде фатално“).
 
При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците, за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител. Различията взимат връх, когато Горбачов не одобрява прозападния курс на развитие, начертан в Юлската концепция от 1987 г., която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и ограничена демокрация, където БКП да не е главен субект на властта. Относно неодобрението на прозападния курс през 1989 г. по-късно Горбачов се изказва противоречиво, че "всичко опира до пазара, до свободното движение на стоки и капитали", но "И у нас, и у вас има "горещи глави", които гледат само на Запад".
 
"Живков непрекъснато търсеше западен опит и правеше безуспешни опити да го "присади"... нищо не излизаше, защото той следеше да не се разминем с официалната съветска оценка" (К. Чакъров), което се оказва пречка за въвеждането на новите политически отношения за самостоятелни решения на отделните държави: "което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ... Нямаме никакви претенции и ви желаем успех във всички ваши начинания" (Горбачов).
 
Последвали събития
 
Заседание на Политбюро на ЦК на БКП, 9 ноември. В деня преди ноемврийския пленум, на 9 ноември, Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след оказан от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
 
Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.
 
Новината започва да се разпространява неофициално.
 
Пленум на ЦК на БКП, 10 ноември. На пленума вземат участие членове и кандидат членове на ЦК на БКП, секретарят на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащ отдели на ЦK на БКП, министри и председатели на областните народни съвети (съобщение на БТА в "Работническо дело" 11.11.1989 г.).
 
В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.
 
На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
 
Заседание на НС, 17 ноември. На 17 ноември, на пряко предавано по телевизията заседание на Народното събрание, Младенов е избран за председател на Държавния съвет. В придобила за времето си популярност реч Славчо Трънски подлага на убийствена критика Живков и най-близките му съратници. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
 
Начало на промяна в общественото устройство
 
Първи свободен митинг, 18 ноември. На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“.
 
Следващи митинги. Опозицията не се задоволява с Ноемврийския пленум, понеже там не са взети никакви решения относно политическия плурализъм и ролята на БКП. В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови улични демонстрации с искания за оставка на Петър Младенов и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.
 
Пленум на ЦК на БКП, 11-13 декември. ЦК на БКП взема решение за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
 
Митинг на СДС, 14 декември 1989 г. На 14 декември пред парламента се провежда митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 в Конституцията и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време вече се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от Конституцията, гарантираща абсолютната власт на БКП.
 
Вечерта Петър Младенов прави неуспешен (поради освиркване) опит за обръщение към насъбралите се за съблюдаване на реда. Завършва го с думите: "С този екстремизъм ще докарате България до пропастта". На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, той се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата "По-добре танковете да дойдат!". Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след политическия натиск, включително от Андрей Луканов[. Петър Младенов никога не признава да е изричал тази реплика.
 
Консултации за кръгла маса. На 3 и 4 януари 1990 г. се провеждат „предварителни консултации“ между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на „Национална кръгла маса“, която да очертае рамките на мирния преход".
 
Заседание на НС, 15 януари 1990
Съгласно изискването на член 143 от Конституцията Народното събрание гласува отмяната на член първи на 15 януари 1990 г., месец след внасянето на предложението.
 
Арест на Т. Живков. На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван.
 
Така бавно, неуверено и колебливо България тръгва по пътя на парламентарната демокрация и пазарна икономика. Първите свободни и демократични избори са на 10 и 17 юни 1990 г. Всички тези събития обаче следват след пленума на 10 ноември.
.
Мнения и оценки за 10 ноември
 
Свалянето на Живков от власт на 10 ноември 1989 г. е извършено с цел да се удържи властта, но на практика дава начало на верижна реакция, довела до сриване на тоталитарната държава. (Михаил Груев, историк)

Промяната във властта е извършена от хора, чиято цел е да либерализират режима на БКП, но са далеч от мисълта за отказ от ръководната роля на партията или за промяна на икономическите отношения. (Искра Баева, историк)

Промените в България не започват на 10 ноември, а със създаването на политическата опозиция в началото на 1988 г. Ноемврийският пленум е „вътрешнопартиен преврат“, неуспешен опит на БКП да задържи „стратегическата инициатива“ за себе си. (Желю Желев, лидер на СДС (1989-1990), президент (1990-1997))

Ключов фактор в събитията е позицията на Кремъл. С дискретната логистична подкрепа от Москва става възможно Живков да подаде оставка в Политбюро без видима съпротива. Приемането на оставката му от Централния комитет на следващия ден (10 ноември) е чиста формалност. (Йордан Баев, историк)

Промяната на тази дата (10 ноември) не доведе до смяна на властта. Тя запази своя социалистически характер... Пълзящата смяна и преврат се извърши... за периода от януари до юни 1990 г. Носеща конструкция на този преврат бе т. нар. Кръгла маса. (Костадин Чакъров, сътрудник на Т. Живков)