На този ден: Преди 56 години започва околосветското плаване на американската ядрена подводница „Тритон”
Повторен е под вода маршрутът на експедицията на мореплавателя Фернандо Магелан
На 16 февруари 1960 г. американската атомна подводница „Тритон” (Triton) предприема своето подводно околосветско плаване (операция Sandblast), като повтаря маршрута на флотилията на Фернандо Магелан.
<strong>Подводницата</strong><br /> <br /> „Тритон” е единствената американска подводница с два ядрени реактора. Проектирана е като подводница за радиолокационен дозор, след това е преоборудвана като многоцелева. В момента на постъпването й в строя през 1959 г. това е най-голямата и скъпа ($109 млн., вкл. ядреното гориво) подводница в света.<br /> <br /> Проектирането на подводници за радиолокационен обзор (SSRN) започва точно в средата на 1950-те години. Окончателните й тактико-технически данни са следните: водоизместимост - 6000 т. в надводно и 7800 т. в подводно положение; дължина – 136 м., въоръжение – 6 торпедни апарата 533 мм.; максимална скорост – надводна 30 възела и подводна 27 възела; екипаж – 172 души; има трикоординатен радар за засичане и определяне на ракетни траектории.<br /> <br /> Това е най-дългата подводница в американския флот до 1979 г., когато е спусната на вода подводницата „Охайо”.<br /> <br /> Сумарната мощност на двигателна установка достига 34 000 к. с., но при ходовите изпитания развива мощност от 45 000 к.с. Първият командир на подводницата капитан 1 ранг Едуард Бич твърди, че в случай на нужда може да достигне 60 000 к.с. Всеки двигател върти отделен гребен винт.<br /> <br /> „Тритон” притежава най-голямата в американския флот надстройка – 21 м. дължина и 7 м. височина, в която се намира трикоординатният радар в неактивен режим.<br /> <br /> Отначало е предвидено да бъдат построени 8 подводници от типа на „Тритон”. Но с нарастване на стойността им от проектната цена 78 млн. на 109 млн. долара строителството е отказано.<br /> <br /> „Тритон” е спуснат на вода на 19 август 1958 г. в присъствието на 35 000 гости. На 1 февруари 1959 г. подводницата е въведена в състава на флота.<br /> <br /> <strong>Околосветското плаване<br /> </strong><br /> По време на своето изпитателно плаване „Тритон” за първи път в историята извършва подводно пътешествие около света. На 16 февруари 1960 г. „Тритон” навлиза в Северния Атлантик, а 9 дни по-късно доближава скалите св. Петър и Павел между Бразилия и бреговете на Западна Африка, откъдето започва историческото си плаване.<br /> <br /> Оставайки в подводно положение от излизането си от базата Гротън, „Тритон” се отправя към нос Хорн и заобикаля южния край на Америка. Тук недалеч от Монтивидео (Уругвай) поводницата изплава принудително на 6 март, за да предаде заболял матрос на крайцера „Мекон”.<br /> <br /> Подводницата пресича Тихия океан, отминава Филипините и Индонезия, пресича Индийския океан, заобикаля нос Добра Надежда и на 25 април победно се връща в началната точка на пътешествието. На 10 май „Тритон” се прибира в базата си Гротън, щат Кънектикът.<br /> <br /> <strong>Значение на плаването</strong><br /> <br /> От политическа гледна точка околосветското плаване на „Тритон” повишава международния престиж на САЩ. От военна гледна точка то демонстрира огромната автономност и висока подводна скорост на атомните подводници от първото поколение. По време на плаването подводницата събира и океанографски данни.<br /> <br /> За това плаване подводницата е удостоена с благодарност от президента, а Едуард Бич лично получава от ръцете на Дуайт Айзенхауер орден „Legion of Merit”.<br /> <br /> Известният американски историк Берн Дибнер отбелязва важността на операция Sandblast в исторически контекст: „Епохалното достижение на Магелан е великолепно продължено от „Тритон” през 1960 г. Както и пътешествието на Магелан, пътешествието на „Тритон” създаде нова философска концепция. То показа, че хората с месеци могат да живеят и да работят на дълбочина в океана. Доказано е, че новите източници на енергия позволяват на 8000-тонния кораб без дозареждане да извърши околосветско плаване. Демонстрирано е, че изкуството на наблюдението, навигацията, комуникациите и управлението са доведени до такива предели, че пътешествието под вода е възможно с голяма точност.”<br /> <br /> За времето на околосветското плаване от 24 февруари до 24 април 1960 г. подводницата изминава 26 723 морски мили (49 438 км.) за 60 дни и 21 часа със средна скорост 18 възела (33,3 км/ч), като четири пъти пресича екватора.<br /> <br /> Общият път, изминат от „Тритон” за 84 дни и 19 часа изпитателно плаване, съставлява 36 335 морски мили, от които 83 дни и 9 часа (98%) и 35 980 мили (99%) са под вода.<br /> <br /> Вестник „Ню Йорк Таймс” описва околосветското плаване на „Тритон” като „триумф на човешката доблест и технически опит, подвиг, който може да се оцени като още една ярка победа на САЩ в завоюването на морето”.<br /> <br /> <strong>Съдбата на "Тритон"</strong><br /> <br /> През 1962 г., с началото на производството на самолета за далечно радиолокационно откриване WF-2 Tracer, функцията на радиолокационен дозор става неактуална, подводницата е преоборудвана в многоцелева и през 1964 г. става флагман на атлантическите подводни сили.<br /> <br /> В 1969 г. „Тритон” първа от атомните подводници е изведена от състава на флота. До 1993 г. тя се намира на стоянката на резервния флот в Норфолк, независимо, че е извадена от военноморския регистър още през 1986 г.<br /> <br /> През 1993 г. подводницата е избуксирана в корабостроителницата Пюджет Саунд и се нарежда в редицата за нарязване по програма за утилизация на атомни кораби и подводници. На 1 октомври 2007 г. „Тритон” застава на дока за утилизация, която е завършена на 30 ноември 2009 г.<br /> <br /> <strong>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br />