На 5 март 1940 г. Политбюро на ЦК на ВКП (болшевики) набързо решава съдбата на повечето полски военнопленници: „Делата ... да се разгледат в специален порядък, с прилагане на най-висшата мярка за наказание – разстрел. Разглеждането да се проведе без извикване на арестуваните и без предявяване на обвинения, без постановление за завършване на следствието и обвинително заключение.”
Това решение е в отговор на предложението от 3 март 1940 г. на народния комисар на вътрешните работи Л. Берия до Политбюро. В него той сочи, че в лагерите на НКВД и в затворите в западните области на Украйна и Белорусия се намират 14 736 пленени полски офицери и полицаи, от разузнавателните органи и от полски националистически партии, които са заклети врагове на съветската власт, преизпълнени с ненавист към съветския строй. Според Берия те са закоравели и непоправими врагове на съветската власт, затова НКВД счита, че трябва да бъдат разстреляни.<br /> <br /> Като цяло в кампанията, при която на 17 септември Червената армия навлиза и окупира източни области на Полша, са взети в плен почти 500 000 полски граждани. Повечето от тях скоро са освободени и в лагерите на НКВД попадат &bdquo;само&rdquo; 130 242 души, сред които са както военнослужещи от полската армия, така и други лица, които държавното ръководство на Съветския съюз счита за &bdquo;подозрителни&rdquo; заради стремежа им към възстановяване на независимостта на Полша.<br /> <br /> На 19 септември 1939 г. със заповед на Народния комисар на вътрешните работи е създадено Управление по делата на военнопленниците и интернираните към НКВД и са организирани 8 лагера за полски военнопленници.<br /> <br /> С решение на Политбюро от 3 октомври 1939 г. редниците и подофицерите, родени на окупирани от СССР територии на Полша, са пуснати да си отиват по домовете, 40 хиляди жители на Западна и Централна Полша са предадени на Германия. Други 41 700 военнопленници остават в 5 лагера на НКВД, като са разпределени по категории &ndash; 9000 офицери, 28 000 редници и младши команден състав, 4700 полицаи и жандармеристи.<br /> <br /> Още в края на март 1940 г. е завършен планът по извозването на полските военнопленници от лагерите и затворите към местата за разстрел. Затворниците от всички украински затвори за откарани на разстрел в Киев, Харков и Херсон, а от белоруските &ndash; в Минск.<br /> <br /> За най-масовото избиване на затворници от Осташовския лагер (Калининска област) е подготвен затворът в града, а недалеч от Калинин екскаватори изкопават огромни ями. Там масовият разстрел е ръководен от държавния екзекутор В. Блохин, лично застрелял за около 30 г. предполагаемо до 40 000 души.<br /> <br /> Екзекуциите продължават от началото на април до май 1940 г. в рамките на &bdquo;Операции по разтоварване на лагерите&rdquo;. Общо са разстреляни 21 857 души: в Катин &ndash; 4421 души, в Харков &ndash; 3820 души, в Калинин &ndash; 6311 души и 7305 души в лагери и затвори на Западна Украйна и Западна Белорусия.<br /> <br /> В Съветския съюз никога не е признато злодеянието по отношение на полските военнопленници, то е приписвано като дело на германците през 1941 г. След рухването на СССР истината излиза на яве, разсекретени са документи, осветяващи тези трагични събития.<br /> <br /> По повод отбелязването на 70-годишнина от трагедията на среща с полския си колега Доналд Туск, руският премиер Владимир Путин заявява на мемориалния комплекс &bdquo;Катин&ldquo;: &bdquo;Тези престъпления не могат да имат никакви оправдания, в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на никакви ревизии.&rdquo;<br /> <br /> След изказване на Путин, който категорично разграничава Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, някои медии го критикуват, че не се е извинил на полския народ. Путин отговаря: &bdquo;Руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин.&rdquo;<br /> <br /> На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загива полския президент Лех Качински и общо 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж.<br /> <br /> <strong>/По материали в интернет/</strong><br /> &nbsp;