На този ден: През 1950 г. франзузойката Раймонда Диен ляга на релсите и спира влак с танкове
Композицията карала въоръжението за непопулярната война във Френски Индокитай
На 23 февруари 1950 г. във френския град Тур 20-годишната французойка Раймонда Диен се промъква между шпалира от войници на гара Сен Пиер де Кор и ляга на релсите пред ешелона с танкове за колониалната война във Френски Индокитай. Последват я и други жени.
<strong>Предисторията<br /> </strong><br /> От 1946 г. виетнамските комунисти от 1946 г. оглавяват борбата за отхвърляне на колониалната зависимост от Франция. На свой ред френските комунисти проявяват към тях своята солидарност. „Нито един човек, нито едно су за мръсната война във Виетнам” – този лозунг на прокомунистическите докери в Марсилия обединява трудещите се във Франция против колониалната война.<br /> <br /> Центрове на протеста стават пристанища, железопътни гари и заводи. Виетнамските комунисти успяват да установят канали за връзка и по тях водят пропаганда сред френското население за своята безспорно справедлива кауза. Това връзва ръцете на френското правителство, което и без това няма твърди намерения относно съдбата на Виетнам, и го заставят да ограничава военните сили в Индокитай.<br /> <br /> Поради недостатък на военни товари френските войски понасят загуби и не могат да провеждат нито ефективни операции против партизаните на Хо Ши Мин, нито да подкрепят лоялните към Франция жители на страната. Това е една от причините за поражeнието при Диен Биен Фу и в крайна сметка ускорява края на войната и изтеглянето на експедиционните войски.<br /> <br /> <strong>Акцията</strong><br /> <br /> Влаковата композиция с танкове, спряна от Раймонда Диен в Тур, е следена от цяла Франция. За нейното пристигане в Тур се знае предварително и по призива на местната организация на Френската комунистическа партия (ФКП) на гарата започват да се събират съчувстващи работници, железничари, жени и непълнолетни ученици.<br /> <br /> Демонстрантите скандират: „Не искаме да бъдем палачи!” Но след предупредителното изсвирване на локомотива ешелонът с танкове потегля към морето. Именно в този момент Раймонда Диен първа ляга на релсите.<br /> <br /> Композицията я приближава и спира. Група демонстранти веднага се качва върху платформите, преодолява съпротивата на охраната и започва да изтръгва от танковете акумулатори и проводници. Влакът е задържан 9 часа.<br /> <br /> <strong>Раймонда Диен</strong><br /> <br /> Раймонда Диен е родена на 13 май 1929 г. в семейство на механик. На 17 г. става секретарка в едно от местните отделения на ФКП. Активен участник е в антивоенното движение във Франция.<br /> <br /> Раймонда е арестувана и вкарана в градския затвор. Тя е първата обвинена в съответствие с новото антисаботажно законодателство. На 1 юни 1950 г. съдът с мнозинство (седем съдии от осем) осъжда Диен на една година затвор. Тя с гордост се признава за виновна, сочейки причината за своята постъпка: „Аз ненавиждам войната!”<br /> <br /> Изолацията и безмълвието не сломяват Раймонда. За рождения й ден в предварителния арест тя получава подаръци и поздравления не само от съотечественици, но и от различни краища на света.<br /> <br /> В борбата за нейното освобождаване се заражда обществено движение, надхвърлило пределите на Франция. Раймонда излиза от затвора още през ноември 1950 г., но е лишена от граждански права за 15 г. Благодарение на придобитата известност, за която активно способстват средствата за масова информация с комунистическа насоченост, лявоориентираната младеж в света посреща Раймонда като своя героиня.<br /> <br /> Раймонда Диен работи почти 30 г. в рекламната агенция на френските комунисти АСП. Остава вярна на младежките си идеали за борба против колониализма, активен поддръжник на движението за мир, дружба и солидарност между народите. И след десетилетия тя е почитана във Виетнам, не веднъж посещава тази страна.<br /> <br /> <strong>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> <br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Редакционен коментар</span></strong><br /> <br /> Даваме си сметка, че тази публикация няма да бъде лесно възприета от по-младата аудитория на БЛИЦ. Затова считаме за необходимо да поясним няколко неща: <br /> 1. Думата „комунист” сама по себе си не е срамна. Комунизмът е възникнал не в СССР, а в Западна Европа и в САЩ като реакция на експлоатираните маси срещу невероятната степен на класово неравенство. Сталинският тип социализъм е построен на принципи, нямащи нищо общо с марксизма и с най-значителното достижение в общественото мислене – идеята за социална справедливост.<br /> 2. Събитието в Тур става по-малко от 5 г. след Втората световна война, когато у хората още е изострено чувството за справедливост и солидарност. През 1945 г. изборите за Учредително събрание във Франция са спечелени от комунистите и социалистите, а ФКП още дълги години запазва лидерските си позиции заради съществуващата все още социална база.<br /> 3. Класическият колониализмът е може би най-големият срам за западната демокрация и през първата половина на ХХ век (Англия, Франция, Белгия). По силата на исторически обстоятелства именно социалистическият лагер стана опора на антиколониалното движение и разпадане на колониалната система.<br />