На този ден: През 1989 г. революцията в Румъния против диктатурата на Чаушеску навлиза в кървава фаза

На 21 декември 1989 г. започналите 5 дни по-рано мирни протести в Румъния навлизат в решителна фаза и придобиват ясни характеристики на революция. Това е последната революция в европейските социалистически страни и единствената, където режимът е свален с насилие.

<strong>Начало на революцията</strong><br /> <br /> Първите протести срещу диктаторския начин на управление на Николае Чаушеску са в Тимишоара. На 16 декември там избухва протест в отговор на опит на правителството да изгони дисидент - унгарския пастор Ласло Тьокеш<br /> <br /> На 18 декември 1989 г. Чаушеску заминава на визита в Иран и оставя справянето с протеста в Тимишоара на подчинените си и на съпругата си. На 20 декември той се завръща и изнася реч по телевизията от студио в сградата на Централния комитет, в която говори за събитията в Тимишоара като за &quot;намеса на чужди сили във вътрешните работи на Румъния&quot; и &quot;външна агресия над суверенитета на Румъния&quot;. Страната, която не получава информация за случилото се в Тимишиоара от националните медии, научава за събития от слухове и западни радиостанции като &quot;Гласът на Америка&quot; и Радио &quot;Свободна Европа&quot;.<br /> <br /> Масов контра-митинг е насрочен за следващия ден 21 декември, който според официалните медии е представен като &quot;спонтанно движение в подкрепа на Чаушеску&quot;.<br /> <br /> Сутринта на 21 декември Чаушеску отправя призив към събралите се приблизително 110 000 души да осъдят бунтовете в Тимишоара. Обаче румънския управляващ е далеч от обикновените хора и изобщо не долавя настроението на тълпата, той никога не си дава сметка, че е най-омразният диктатор в социалистическите страни.<br /> <br /> Чаушеску започва своята реч с типичните хвалебствия за постиженията на &quot;социалистическата революция&quot;, на развитото румънско общество. Хората обаче остават апатични и само първите редове подкрепят Чаушеску с викове и ръкопляскания.<br /> <br /> С продължаването на речта част от тълпата започва да освирква и да го обижда. Липсата на разбиране у Чаушеску на последните събития в Европа и неспособността му да се справи със ситуацията се виждат ясно, когато по-нататък, в акт на отчаяние той предлага да вдигне заплатите на работниците с 100 леи на месец (около 4 долара по това време, около 5-10 процента покачване от средната заплата), а студентските стипендии от 100 на 110 леи, докато продължава да възхвалява постиженията на социалистическата революция.<br /> <br /> Докато говори, тълпата в краищата започва внезапно да се движи, уплашена от звука на фойерверки и изстрели. Насъбралото се множество изпада в ужас и започва да се разпръсква. Плъзва слух, че от Секуритате стрелят по тълпата. Това кара хората от множеството да се обединят и сборището постепенно се превръща в протестна демонстрация.<br /> <br /> Цялата реч на Чаушеску се излъчва на живо в Румъния и се гледа от около 3/4 от населението. Цензорите се опитват да отрежат живото предаване и да го заменят с комунистически песни и видео, възхваляващо режима на Чаушеску, но части от бунта вече са излъчени и повечето от румънците знаят, че в момента се е случва нещо необикновено.<br /> <br /> Чаушеску и жена му правят безплодни опити да върнат контрола над тълпата. На края Чаушеску се прибира в сградата на Централния комитет.<br /> <br /> Виковете и освиркванията скоро прерастват в бунт. Тълпата нахлува по улиците и подобно на Тимишоара се стига до безредици. Части от тълпата започват да издигат лозунги срещу комунизма и Чаушеску като &bdquo;Долу диктатора&quot;, &bdquo;Смърт за убиеца&quot;, &bdquo;Ние сме хората, долу диктатора&quot;, &bdquo;Чаушеску, кой си ти? Убиец от Скорничещ&quot;).<br /> <br /> Протестиращите изпълват централната зона на града от Пиаца Когълничану до Пиаца Унирии, Пиаца Росети и Пиаца Румъна. Скоро невъоръжените и неорганизирани протестиращи се конфронтират с войници, танкове, бронетранспортьори, части на Антитерористичната бригада и въоръжени цивилни офицери на Секуритате. По тълпата започва да се стреля от различни сгради, странични улици и танкове.<br /> <br /> Има много жертви, включително убити (застреляни, бити до смърт, намушкани, смачкани от бронирани коли). Например един бронетранспортьор TAB се врязва в тълпата близо до хотел Интерконтинентал, мачкайки хора и убивайки френския журналист Луи Калдерон. По-късно на негово име е наречена улица близо до Университетския площад и гимназия в Тимишоара.<br /> <br /> Пожарникари повалят демонстриращите със силни водни струи, а полицията продължава да бие и арестува хора. Протестиращите успяват да построят защитна барикада пред ресторант Dunărea (&quot;Дунав&quot;), която устоява до полунощ, но накрая е разкъсана от правителствените сили. Интензивната стрелба продължава до 3 след полунощ, когато оцелелите напускат улиците.<br /> <br /> Чаушеску решава да остане в Букурещ и иска на следващия ден 22 декември да му се организира нов митинг. Обаче още преди 7 часа сутринта Елена Чаушеску получава информация, че големи колони работници от много индустриални зони са се насочили към центъра на Букурещ, за да се присъединят към протеста.<br /> <br /> Полицията поставя блокади, за да възпре достъпа до Пиаца Университатя и Пиаца Палатулуй (сега Пиаца Революцией). Те не успяват да спрат работниците и към 9:30 часа Пиаца Университатя е задръстена от протестиращи. Частите на силите на реда (армия, полиция и други) навлизат в зоната отново, този път да се присъединят към протестиращите.<br /> <br /> Около 10 часа правителствено радио обявява военно положение и забрана за събиране на групи по-големи от 5 човека, докато хиляди се събират този път спонтанно в центъра на Букурещ. Чаушеску се опитва да говори пред тълпата от балкона на сградата на Централния комитет, но опитите му са посрещнати с вълни от недоволство и гняв.<br /> <br /> Хеликоптери разпространяват манифести, инструктиращи хората да не стават жертви на последните &bdquo;опити за диверсия&quot;, а да си отидат у дома и да се присъединят към коледните празници. Тази заповед, напомняща за думите на Мария Антоанета &bdquo;Като няма хляб, яжте пасти&quot;, още повече разгневява тълпата, която и без това изпитва недостатък от основни продукти.<br /> <br /> <strong>Бягството на Чаушеску </strong><br /> <br /> В 11:20 часа на 22 декември 1989 г. командирът на президентския вертолет лейтенант-полковник Василе Малутан получава инструкции от генерал-лейтенант Опрута да прелети до Пиаца Палатулуй, за да вземе президента. След като прелита над площада, той вижда, че не може да кацне там. Малутан приземява своя бял &bdquo;Дофин&rdquo; на една тераса в 11:44 часа.<br /> <br /> После Малутан разказва: &quot;Стелика, вторият пилот, дойде при мен и каза, че протестиращите идват към терасата. Тогава излезе семейство Чаушеску, практически носено от бодигардовете си... Изглеждаха изнемощели. Маня Манеску (един от вицепрезидентите) и Емил Бобу (секретар на Централния комитет) бягаха зад тях. Манеску, Бобу, Неагое и друг офицер от Секуритате се качиха на четирите седалки отзад... След като сложих Чаушеску вътре, видях, че протестиращите тичат на терасата... Нямаше достатъчно място, аз и Елена Чаушеску бяхме притиснати между седалките и вратата... Трябваше да возим само четирима пътници... А бяхме шест.&quot;<br /> <br /> Междувременно тълпата навлиза в сградата на Централния комитет и започва да изхвърля портрети на Чаушеску и пропагандни книги през прозореца. По същото време на Летище Отопени в Букурещ се води ожесточена битка между войници, изпратени едни срещу други с твърденията, че се борят срещу терористи.<br /> <br /> Според Малутан в 12:08 часа те отлитат за Снагов. След като пристигат там Чаушеску води Малутан в президентския апартамент и му нарежда да докара два хеликоптера с войници за въоръжена охрана. Командирът на Малутан отговаря по телефона: &quot;Има революция .. Оправяй се сам. Успех!&quot;<br /> <br /> Малутан тогава казва на Чаушеску, че трябва да напуснат скоро, но вторият мотор е прегрял и може да вземе само четирима, а не шестима. Банеску и Бобу остават. Чаушеску заповядва на Малутан да се насочи към Титу. Близо до Титу Малутан пилотира вертолета насам-натам. Излъгва Чаушеску, казвайки му, че това е, за да избегнат зенитен огън, тъй като са в обсега на установките. Диктаторът се паникьосва и го кара да се приземят.<br /> <br /> Пилотът изпълнява разпореждането и се приземява в полето близо до стар път, който води към Питещ. Малутан казва на четиримата пътници, че не може да направи нищо повече. Тогава офицерът от Секуритате изтичва до пътя и започва да маха на преминаващи коли. Две коли са спрени - една на лесовъдството и една &bdquo;Дачия&rdquo; на местен лекар. Лекарят не иска да се замесва и след като кара за кратко, имитира проблем с двигателя.<br /> <br /> След това е спряна кола на друг човек и той ги откарва до Търговище. Шофьорът на колата Николае Петришор ги убеждава, че могат да се укрият най-добре в Агрокултурния технически институт в края на града. Когато пристигат, директорът насочва Чаушеску и жена му към една стая и ги заключва. Те са арестувани от местната полиция в 15:30 часа, след известно лутане са закарани във военния гарнизон на Търговище и са държани там като пленници няколко дни до процеса.<br /> <br /> На 24 декември Йон Илиеску, глава на наскоро формирания Съвет на Фронта за национално спасение (ФНС), подписва декрет за установяване на извънреден военен трибунал. Процесът се провежда на 25 декември, трае около два часа и завършва с издадени &nbsp;смъртни присъди за Чаушеску и жена му Елена.<br /> <br /> Екзекуцията е изпълнена незабавно от трима парашутисти с повереното им оръжие. Разстрелът не успява да бъде записан на видео, защото операторът на камерата закъснява и влиза в двора точно след като е извършен разстрелът. Така Румъния става единствената източноевропейска социалистическа държава, където режимът е свален с насилие.<br /> <br /> <strong>Жертви <br /> </strong><br /> Общият брой на убитите в румънската революция е 1104 души, от които 162 са убити в протестите, водещи до свалянето на Николае Чаушеску (16&ndash;22 декември) и 942 в битките след вземането на властта от новата политическа структура ФНС. Броят на ранените е 3352 души, от които 1107, докато Чаушеску е още на власт и 2245 след като ФНС взема властта.<br /> <br /> <em><strong>/По материали в интернет/</strong></em><br /> &nbsp;