На този ден: През 1989 г. войски на САЩ нахлуха в Панама и свалиха правителството

На 20 декември 1989 г. 26-хилядна групировка от американски войски със 100 единици бронетехника, 30 бойни самолета и 170 вертолета нахлува в Панама и сваля правителството. САЩ мотивират агресията със защитата на 35 хил. американски граждани и възстановяване на демокрацията в Панама.

<strong>Предистория на интервенцията<br /> </strong><br /> През 1984-1985 г. правителството на Панама получава препоръки от МВФ за икономически реформи, подкрепяни от САЩ, чието изпълнение влошава условията за живот на населението, предизвиква протести и антиамерикански настроения. Затова от 1985 г. правителството на Панама започва да води самостоятелна външна и вътрешна политика, която не съвпада с външнополитическия курс на САЩ. <br /> <br /> От началото на 1987 г., след като правителството на Панама отказва да предостави на САЩ територията си за водене на дейност против Никарагуа, отношенията между страните се влошват още повече, като САЩ непрекъснато осъществяват дипломатически, икономически, военнополитически и информационно-психологически натиск върху правителството на Панама.<br /> <br /> През юни 1987 г. външният министър на Панама Хабадиа Ариас изпраща на държавния секретар на САЩ протестна нота по повод непрекъснатото вмешателство на САЩ във вътрешните работи на Панама. В отговор Вашингтон обявява прекратяване на икономическата и военната помощ за Панама.<br /> <br /> През февруари 1988 г. Управлението по борба с наркотиците към правосъдното министерство на САЩ обвинява командващия въоръжените сили на Панама Мануел Нориега в търговия с наркотици и ред други престъпления. Съд в щата Флорида се произнася, че Нориега е член на организирана престъпна група, която се занимава с изнудване и транспортиране на наркотици.<br /> <br /> През април 1988 г. САЩ увеличават военния си контингент в Панама с 1300 души &bdquo;с цел осигуряване сигурността на гражданите и интересите на САЩ&rdquo;. През май 1989 г. са изпратени още 2000 души.<br /> <br /> На 25 май 1988 г. Нориега отхвърля предложението на САЩ да напусне страната в замяна на снемане на обвинението в причастност към наркотърговията. Това американски предложение за спазаряване, смесващо правораздаването с политиката, показва истинските цели на САЩ и обяснява последвалите събития.<br /> <br /> Отношенията между двете страни интензивно се влошават.<br /> <br /> Още през юли 1989 г. САЩ започват подготовка на летателните си екипажи за интервенцията в Панама.<br /> <br /> На 3 октомври 1989 г. група проамерикански офицери, преминали военно обучение в САЩ, правят неуспешен опит за въоръжен преврат, след който се скриват в американската военна база Форт Клейтън.<br /> <br /> На 11 ноември САЩ обявяват началото на евакуацията на всички членове на семействата на американски военнослужещи (7700 души) и незабавно започват изтеглянето им.<br /> <br /> През септември е доуточнен военният план за операция против Панама (OPLAN 90-2).<br /> <br /> На 5 декември Мануел Нориега прави изявление в панамския парламент, че по същество страната се намира в състояние на война със САЩ.<br /> <br /> <strong>Агресията</strong><br /> <br /> По численост на войските и бойна техника, агресията на САЩ в Панама се явява най-голямата въздушно-десантна операция на САЩ след Втората световна война. Групировката от 26 000 военнослужещи е подкрепена от 17 десантни танка &bdquo;Шеридан&rdquo;, над 80 бронетранспортьора M113 и LAV-25, 140 оръдия и минохвъргачки, 30 бойни самолета (F-16, шест &bdquo;невидими&rdquo; F-117A, щурмови &bdquo;Корсар&rdquo;) и 170 вертолета, а също така доста над 100 транспортни самолета и въздушни цистерни.<br /> <br /> Армията на Панама наброява общо 12 хил. души с 30 БТР, около 50 оръдия, 23 самолета, 20 вертолета и 12 патрулни катера.<br /> <br /> Операцията започва час след полунощ на 20 декември 1989 г. Първи се задействат диверсантите. Три групи американски командоси се опитват да унищожат самолета на Нориега на летището в столицата, но са открити. Те все пак успяват да унищожат три самолета и отстъпват, загубвайки 3 убити и 4 тежко ранени. Панамците също дават 3 убити, ранените са 8 души.<br /> <br /> В 2 часа след полунощ тактическата авиация на САЩ нанася удари по обекти в основните градове.<br /> <br /> Американски командоси правят безуспешен опит да заловят президента Ф. Родригес, обаче той успява да се укрие.<br /> <br /> Още на 20 декември президент на страната става Гилермо Ендара, който полага клетва в американска военна база.<br /> <br /> Същия ден сутринта американски войници блокират посолствата на Куба, Никарагуа, Перу и Либия. На сградата на кубинското посолство са разбити камерите за външно наблюдение.<br /> <br /> 111 транспортни самолета на САЩ започват десантиране: 84 от тях (С-5, С-141 и С-130) хвърлят парашутен десант, а 27 стоварват войски и техника на три летища.<br /> <br /> Сутринта на 21 декември командването на панамските сили е изведено от строя. Особено ожесточен е боят в центъра на столицата за сградата на панамската армия, атакувана от пехотен батальон при поддръжката на 4 танка и гаубична артилерия.<br /> <br /> На 22 декември профсъюзните организации на Панама излизат с призив към населението да продължи съпротивата с войските на САЩ.<br /> <br /> Същия ден американския полковник Майк Шнел съобщава на репортерите, че в дома на Нориега във Форт Амадор са намерени около 23 кг. кокаин. След проведената експертиза през януари се оказва, че в пакетите има обикновено брашно за питки &bdquo;тамале&rdquo;, но този факт не е широко огласен.<br /> <br /> Операцията е опитен полигон за прилагане на най-нови методики в &bdquo;психологическа война&rdquo;, като са привлечени специални подразделения.<br /> <br /> Съпротивата окончателно е сломена сутринта на 25 декември. Правителството на Панама е свалено.<br /> <br /> През септември 1990 г. американското правителство съобщава, че разходите по операцията съставляват 163 млн. долара.<br /> <strong><br /> Загуби на странит</strong>е<br /> <br /> <strong>САЩ</strong> губят 23 военнослужещи убити и 330 ранени, което надхвърля допусканите загуби. През първите 2 денонощия повреди получават 15 самолета &ndash; четири С-141 и единадесет 130. Загубени са 4 вертолета, а други 45 вертолета са повредени.<br /> <br /> По официални данни на САЩ, публикувани в U.S. Southern Command, по време на операцията са загинали 515 панамски граждани (51 военнослужещи, 202 граждански лица, останалите са с неустановена принадлежност).<br /> <br /> По официални данни на правителството на <strong>Панама</strong> са загинали 570 панамски граждани (включително мародери и престъпници). Панамската армия е загубила 68 военнослужещи и 27 ранени. Това означава, че загубите на двете страни са съизмерими.<br /> <br /> <strong>Последствия</strong><br /> <br /> По време на агресията подразделения на американската армия нанасят авиационни и артилерийски удари по градски квартали, разрушавайки жилищни сгради. Общите загуби за икономиката на Панама възлизат на 1 млрд. долара.<br /> <br /> Американският анализатор Ейбрахъм Ливентал пише в Los Angeles Times, че дори в средата на 1992 г. икономиката на Панама не е излязла на равнището на 1987 г., а дошлият с подкрепата на САЩ президент Гилермо Ендара има подкрепата едва на 12% от населението.<br /> <br /> Политиката на САЩ по отношение на Панама (искане за изплащане на външната задлъжнялост, предизвикало съкращаване на социални програми и ръст на безработицата, подписаното през април 1991 г. споразумение Mutual Legal Assistance Treaty) предизвиква остро недоволство в Панама.<br /> <br /> Според заявление на Международния червен кръст условията за живот в страната силно се влошават, дефицитът на стоки от първа необходимост и медицински продукти става причина за смъртта на няколко души.<br /> <br /> На 19 юли 1990 г. 60 компании със собственост на територията на Панама се обръщат към федералния съд в Ню Йорк с иск към правителството на САЩ във връзка с нанесени загуби по време на интервенцията.<br /> <br /> По време на агресията е прекратено движението на кораби по Панамския канал, което нанася загуби на международната морска търговия и икономиката на трети страни.<br /> <br /> До началото на май 1990 г. следствените органи в САЩ разглеждат над 60 военни и криминални престъпления, извършени от американски военнослужещи в Панама (от кражби на златни изделия и ограбване на задържани до убийства).<br /> <br /> По време на операцията американците преднамерено пускат от затвора стотици криминални затворници, което значително влошава криминогенната обстановка в страната.<br /> <br /> Веднага след началото на нахлуването 15 държави-членки на Съвета за сигурност към ООН гласуват резолюция за осъждане на агресията на САЩ в Панама, но САЩ, Великобритания и Франция използват правото си на &bdquo;вето&rdquo;, за да блокират резолюцията. На 29 декември обаче по време на заседание на Генералната асамблея на ООН интервенцията все пак е осъдена с приета резолюция и е поискано САЩ незабавно да изведат войските си от територията на Панама. В отговор САЩ безочливо заявяват, че &bdquo;реализират правото си на самоотбрана&rdquo;.<br /> <br /> В Организацията на Американските държави САЩ изпадат в пълна изолация, като единствени гласуват против осъждащата резолюция, а 20 държави са &bdquo;за&rdquo;.<br /> <strong><br /> Последващи събития</strong><br /> <br /> Мануел Нориега се укрива в посолството на Ватикана, обкръжено от американски войници. За да го заставят да се предаде, американците поставят около посолството мощни говорители, денонощно предаващи оглушителна рок-музика. Обстановката става непоносима, на 3 януари 1990 г. той се предава и е откаран в САЩ.<br /> <br /> Задържаните панамци са настанени в два лагера, част са пуснати още по време на операцията. На 12 януари в тях се намират над 350 души.<br /> <br /> Семейството на Нориега (съпруга, три дъщери и внучка) чрез посолството на Куба заминават за Доминиканската република, където им е предоставено политическо убежище.<br /> <br /> На 21 декември 1999 г., на десетата годишнина от агресията на САЩ, в Панама е проведена масова демонстрация на протест, като демонстрантите хвърлят камъни по посолството на САЩ.<br /> <br /> През декември 2007 г. Националната асамблея на Панама взема решение да обяви 20 декември за национален Ден в памет на жертвите от нахлуването. Освен това Асамблеята създава комисия по разследване на обстоятелствата около интервенцията на американските войски, която да установи колко души са загинали тогава.<br /> <br /> Всяка година на 20 декември в Панама преминава траурен марш (La Marcha Negra), посветен на годишнината от агресията и в памет на дадените жертви.<br /> <strong><br /> /По материали от интернет/</strong><br /> &nbsp;