Кичка Бодурова е родена на 29 ноември в Бургас. Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав „Орфей” в родния си град, с който става лауреат на фестивала „Тракийска лира” 1971. Завършва езикова гимназия с руски и немски. Завършва естрадния отдел на музикалната академия в София през 1977 в класа на Георги Кордов. През 1977 г. се представя на международния конкурс за изпълнители на фестивала „Златният Орфей”, където е удостоена с наградата на община Бургас и Съюза на музикалните дейци. Прави невероятно впечатление на чуждестранните представители и заваляват покани за Германия. Почетен гост на фестивала „Олимп” в Гърция. През 1990-а получава златна плоча от „Балкантон” за продажби на тираж над 450 000 плочи. От 1991 живее и работи в Съединените щати. Изнася рецитал на «Световната олимпиада по изкуствата» и става директор за България през 1998. На 6 декември 2004 получава званието «Почетен гражданин на Бургас», а през 2008 г. грабва Първа награда на публиката на фестивала „Бургас и морето“.
Певицата е на 10, когато оперират баща й

Детството на Кичка Бодурова не е от най-веселите. Тогава бъдещата певица не е била отрупвана с играчки, както са повечето деца. Имала само едно любимо мече, което пазела и носела със себе си дори и като студентка в Консерваторията. Получава го като подарък от вуйчо си, когато е на 4.

„Мечето беше от първите играчки, издаващи звук. В първия момент дори се уплаших от него, защото го бяха сложили до леглото ми, докато спя, аз съм го бутнала насън и то ме събуди. Така започна приятелството ни”, разказва Кичка, чийто детски години не били и безгрижни, каквито са на повечето деца.

„Когато бях на 10 г., баща ми се разболя от сърце и беше опериран”, споделя още обичаната певица. И допълва: „Не е леко в семейството да има болен. Особено за децата. Ние с брат ми, който е по-малък от мен,


трябваше да внимаваме баща ни да не се ядосва

И да се чувстваме непрекъснато виновни, че „не го слушаме, защото е болен”. Не беше така. Винаги се съгласявахме с него, за да не получи сърцебиене. Имало е случаи, когато съм го молила да отида на кино в неделя с приятелки, той казва не и аз трябва да изпълня желанието му.”


Кичка с приятели

Кичка гледала приятелките си от прозореца, без да може да се присъедини към тях. Връщайки лентата назад, си спомня как е плакала тайно, без никой да разбере, най-вече татко й, за да не се развълнува.

„Съветвах брат си да има търпение, защото това е баща ни. Той непрекъснато взимаше по една шепа лекарства вечер. Живя така около 20 години. Може би заради това и майка ми си отиде рано, само шест месеца след него…”, откровена е още естрадната звезда.

Кръстена е на баба си

Тя израства с баба си и дядо си в един от най-бедните квартали на Бургас, в който къщите са били на нивото на морето.

„Дядо ми беше голям мераклия. Всяка година боядисваше оградата на двора и пейките вътре. Имахме огромна лоза, поддържана от няколко стълба. Всеки сезон дядо подновяваше цветовете на стълбовете - единият син, другият зелен, жълт, червен… Дворът ни беше като приказка.”

В спомените за баба й улавяме в гласа на певицата особено умиление.

„Кръстена съм на баба си. Тя е Кириаки (имаше нещо гръцко в рода си), но й казваха Кица, а аз съм Кичка, което значи съцветие. Спомням си как всеки следобед баба ни караше по гръцки маниер да спим. А после ни даваше по една чушка, пълнена със сирене, и филия хляб. Това и до днес за мен е най-сладката закуска.”
Родителите й искат от малка да се занимава с музика (бел.ред. баща й много обичал музиката).


Кичка била прословута със своята красота. На снимката вляво е след завършване на гимназията, а вдясно в студентските години

Купуват й цигулка, когато е едва на 5 години и половина

Започва да свири на 6 г. Когато тръгва на уроци обаче, пръстите й не обхващат грифа и трябва да изчака поне още година. Но баща й не искал да чака и я пратил на солфеж. Кичка се качва сама в автобуса и пътува до последната спирка - гарата на Бургас. „Няма да забравя как в един миг се погледнах в краката и видях малките си гуменки. Още са пред очите ми и си мисля колко мъничка съм била. В 4 ч. следобед децата, след като са си написали домашните, играеха, а аз ходех на уроци. Подиграваха ми се и ме питаха къде съм тръгнала с тази „гъдулка”. Един път не отидох на урок, ритахме футбол и цигулката послужи за врата. Накрая

започнах да се преструвам, че ме боли рамото”

Тогава учителката предлага да спрат уроците. Свири 7 години. Това развива слуха й и й дава добра основа за музикант.

Розова чантичка е първата й награда

Кичка си припомня и някои любопитни детски моменти:
„Още в детската градина се явих на фестивал в училище „Христо Ботев” и го спечелих. Изпях народната песен „Жалба ми падна на сърце”, на нея ме научи един чичко. Спечелих розова чантичка, първата ми награда. А в 7-и клас се явих на конкурс за солистка на оркестър „Орфей” към самодейния състав в профсъюзния дом и веднага ме приеха. Започнаха репетиции по два пъти в седмицата. Пеех песни на Лили Иванова, на Паша Христова.”

Междувременно завършва езикова гимназия с руски и немски. Родителите й искат да кандидатства в университета. Приемат я немска филология, но Кичка не иска да става филоложка и изтегля документите си. За да ги подаде в Консерваторията. А на родителите си казва, че в университета са я скъсали.

“Това беше една голяма лъжа, за която те така и не разбраха

Аз съм зодия Стрелец и в хороскопа ми има много единадесетици - казват, че 11 е царско число. Дори и буквата ми е единадесета в азбуката. Винаги съм била силен характер. Това понякога ми е помагало, но понякога ми е пречило”.

Последната година в Консерваторията Кичка печели вътрешен конкурс в естрадния отдел и се явява на „Златният Орфей” в раздел млади певици. „Бяхме двете с Ани Върбанова - според мен прекрасен глас. На репетициите в летния театър на Слънчев бряг с Ани все ходехме под ръка. Веднъж Вили Казасян ни попита: „Ама вие не се ли мразите?” Защото обикновено като се явяват на конкурс две певици, не могат да се понасят. Вярно, че бях притеснена, но никога не съм се сравнявала с някого, а съм се старала да се представя добре. Можеш да се учиш от другите, дори от грешките им, за да знаеш какво да правиш и какво не, но никога да се сравняваш с тях. Мисля, че това е слабост”, откровена е Бодурова днес. А тогава тя печели наградата на музикалните дейци, а Ани Върбанова грабва “Орфея”.

Веднага след “Орфея” германците я грабват като топъл хляб и там започва звездната й кариера.

Подготви Евгени БОЯНОВ