Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. Още от ученическите си години се занимава с музика, като свири на пиано, кларинет. Музикалната си кариера започва през 1963 г. като съосновател и басист на първата рок група в България - “Бъндараците”. След разпадането й през 1966 г. заедно с Петър Цанков основават “Щурците”. В нея Кирил Маричков е едновременно лидер, вокалист, басист и основен композитор. Създават неизброимо количество хитове, които се превръщат в едни от най-слушаните и обичани рок песни в България.
През 1990 г. е избран за народен представител от листата на СДС във Великото народно събрание, което не след дълго напуска. През 1992 г., заедно с басиста на група “Тангра”, Константин Марков, създава първото у нас рок радио “Тангра”. Маричков е автор на музиката в 14 филма, най-известният от тях е “Вчера”, от който е песента “Клетва”. Бандата има над 2600 концерта в 16 страни. На 3 юни групата отбеляза своя 50-годишен юбилей с тричасов концерт в зала “Арена Армеец”. Сега Маричков е част от супергрупата “Фондацията”.

Група “Щурците” е кръстена през февруари 1967 г., когато се слага и началото на бандата. Същата година участват на “Златният Орфей”, където заедно с Георги Минчев изпълняват песента “Бяла тишина”. Тя взема първа награда и става мелодия на годината. През есента правят записите на първата си грамофонна плоча с четири песни, която излиза в началото на 1968 г. В нея влизат “Веселина”, “Звън”, “Малкият светъл прозорец”, “Изпращане”. За парчето “Звън” е направен първият музикален клип на рок група у нас. 

На въпроса какво е да си рок звезда в България, Маричков отговаря: Когато ми задават този въпрос, винаги се чудя какво да отговоря, но сега ще ви разкажа нещо: Преди около две години синът ми (също Кирил) отива да вземе внучката ми Виктория от училище (те живеят в Рим) и учителката споделя с него: “Виктория е отлична ученичка, много умна и талантлива, но обича да си фантазира - казва на съучениците си, че дядо й е рок звезда?!”.

За мен винаги е било много важно за какво пея в песните си. Мисля, че нямам песен с текст, от който да се срамувам

В последните години често чувам толкова недодялани, глупави и пошли текстове на песни, че направо ме хваща срам. А тези, които са ги написали, май не се срамуват, дори се гордеят с тях. Изпял съм много стихове, които ми харесват, например:

Дали все още Хамлет жив е? 
Дали все още се тревожи? 
Да бъде или да не бъде - 
Средновековно невъзможен!...

Маричков е убеден, че съдбата има пръст в това, че е изпял песента “Веселина” много години преди да срещне съпругата си Веселина. Тя е била на 5 годинки, когато родителите й й подарили плоча на “Щурците” и след като чула песента “Веселина”, си помислила, че е написана за нея. Двамата се запознават през 1981 г., когато “Щурците” свирят на абитуриентския й бал. Има и конкурс за най-хубавата абитуриентка. “Валди Тотев, журналистът Косьо Тилев, аз и още няколко души бяхме жури. Макар ние тримата да гласувахме за Веселина, спечели друго момиче. Нашата избраница остана втора. Тогава реших - ще отида и ще й кажа, че съм гласувал за нея, защото много я харесвам, а тя, горкичката, се засрами и изчерви. Така срещата приключи, но когато я видях след една година пред Народния театър, си казах, че този път няма да я изпусна”, връща лентата назад в годините музикантът. Това всъщност е вторият му брак. Той е убеден, че е влязъл в него по-мъдър. “По време на първия си брак направих много грешки, които се стремях във втория да не правя.

Разбира се, винаги когато имаш повече от един брак, се предполага, че вторият е по-успешен, философски обяснява Маричков

След години той посвещава песен на Веселина. Това е популярният му и до днес хит “Вярвам в теб”.


Младите щурци

Майката на “щуреца”, художничката Ирина Левиева, се жени за бащата Кирил Маричков през 40-те години. Кирил си спомня как веднъж като дете тя го завела в Борисовата градина и го накарала на глас да изкаже всички мръсни думи в детинския си речник. Педагогическата цел била да му мине геройството и меракът да ги цитира другаде. Най-мръсната, която бъдещата рок звезда казал, била клозет, спомня си с усмивка той.

Рокаджията е кръстен на своя дядо по бащина линия, именитият архитект Киро Маричков.

Когато известно време “щурецът” също следвал архитектура, с мъка му пишели тройки и така разбрал, че няма да повтори таланта на дядо си
Един от професорите го попитал има ли нещо общо с известната в архитектурните среди фамилия. Като чул потвърждаващите думи на студента, се хванал за главата и рекъл: “Каква деградация!”, преди да го отпрати. Люба, съпругата на архитект Маричков, била завършила във Виена оперно пеене и пиано. На нея е кръстена Люба Маричкова, сестрата на музиканта, която бе женена за покойния режисьор Иван Андонов.

Бащата на рокаджията е следвал в Сорбоната, но завършва право в Лозана, където се мести след нахлуването на Хитлер във Франция. През 50-те години прави дипломатическа кариера във Външно министерство.

Другият му дядо - Борис Левиев, бил евреин. Родовата принадлежност е причината за настояването да бъде уволнен в годините на Втората световна война от столичния Музикален театър, където бил диригент. Когато на представления в оперетата идвали немски офицери, той изоставял диригентската палка и слизал в оркестрината сред редовите музиканти и тихомълком ги ръководел оттам. Отпред се изкарвал друг диригент, който симулирал, че води оркестъра. Музикалната си култура “щурецът” дължи в голяма степен на дядо си, благодарение на когото познавал и класиката, а на живо се срещал с оперетни легенди като Мими Балканска и Асен Русков. По дядовата линия рок музикантът е роднина с джазмена Милчо Левиев.

«Неудобни сравнения

Става ми мъчно, че докато Джером Джером с невероятното си чувство за хумор е писал “Трима души в една лодка”, Иван Вазов е писал “Под игото”.

Когато тук e гръмнало черешовото топче, в Лондон e била пусната първата станция на метрото

Такава е истината за различните времена и събития. А те обясняват много неща в настоящето. Много завист има по нашите ширини и това е доста тъжно. Мисля, че независимо от красивата си природа, България е тъжно място. Фактът, че някои си слагат бутилки в панталоните и безпаметно танцуват кючек по масите, не прави ситуацията по-весела. Преди години в живота ни имаше цензура, живели сме с илюзията, че някои неща са нормални, защото не са били видими. А през демокрацията видяхме истината за себе си и тя се оказа доста грозна. Доверявам се на тези, които познават човека и неговата душа. Шекспир, Достоевски, Булгаков, на тях се доверявам. Те разкриват онази истина, която мен ме интересува. Всичко опира до дълбочината на човешката личност. Булгаков е моят любим писател, “Майсторът и Маргарита” съм препрочитал 3 пъти поред. Достоевски съм го изчел от игла до конец. “Ана Каренина” на Толстой е книга, която смятам за възхитителна. 

Не разбирам хора, които казват, че не четат книги, защото имало интернет.

И там било пълно с информация. Добре, ама за да прецениш кое от целия огромен поток е стойностно, трябва да имаш сито, да имаш култура и знания. Аз смятам, че човек много по-точно преценява нещата, ако чете художествена литература. Защото литературата стига до едни дълбочини, до които науката не може. 

»


Подготви Кристина КОСТОВА