Рождество Христово е един от двата най-големи християнски празници, наред с Възкресението Христово - Великден. Дните по Рождество са свързани с много богати традиции, в тях изобилства от обичаи и обреди.
Централно място във всеки дом е Бъдникът, голяма цепеница от дъбово дърво, тържествената трапеза, в чест на новородения бог Исус Христос, на която обредните хлябове и питата заемат централно място. Трапезата, разбира се, е постна, тя се прекадява с тамян и се празнува до полунощ, когато тръгват коледарите. Те се готвят отдалече, разучават песни, за всеки стопанин, стопанка и член от семейството знаят и пеят отделна песен. Домакините ги гощават с дребни пари, орехи, ябълки, кравайчета, суджуци или парче сланина, шише вино. С тях има по-малки момчета, които чиракуват и се учат от по-големите, готвят се за бъдещата смяна. Те носят торбите с даровете. После всички се събират в кръчмата и си поделят събраното. 

Коледата продължава три дни, след това малка почивка, а в първия ден на новата година е Васильовден. Тогава тръгват сурвакарите. Те са млади момчета, счита се, че всеки от тях трябва да бъде коледар и после сурвакар - нещо като преминаване от една възраст в друга. Смята се, че
 
който мъж не е коледувал, и мома, която не е била лазарка, са застрашени да бъдат похитени от змей или змеица

Заболяват от душевна болест, казва стародавно предание.

Сурвакарите някога сами са си приготвяли своите сурвачки. Взима се дрянова клонка и се украсява с вълна, ако е от животновъден край или семейството има много животни.



Ако живее край полето, сурвачката се украсява със сушени плодове, ошав, с пуканки, люти чушки, нанизват шарени бобчета - това, което произвеждат. Със сурвачката се произнася благословия за здраве и плодородие. След празника, сурвачката не се чупи, а се хвърля в реката, да върви годината леко като по вода и да е леко на хората и на тях да им вървят всички дела като по вода.
На моите деца и внуци никога не купувам от онези сурвачки, които се продават, китайските. Взимам дрянови клонки, завързвам на тях червени конци, нанизвам ошав и други сушени плодове. Всеки у дома дава своите идеи какво още да окичим на тях и с тези сурвачки моите внуци ни сурвакат. 

След Васильовден, 1 януари, идват Йордановден, Ивановден

Смята се, че до тях годината е още млада, некръстена. До деня, в който Исус Христос бива кръстен в река Йордан от Йоан Предтеча. Затова между Коледа и Богоявление се избягвало да се ходи сам късно вечер, за да не срещне човек караконджолите, тъмните сили, които властват по това време, докато е още млада новата година и некръстена. Те могат да имат всякакъв външен вид и да подлъгват минувачите, затова, ако се случи да закъснеят, добре е да си носят чесън със себе си - от миризмата му бягат нечистите сили. А на третия ден, 8 януари, е Бабинден, който трябва да се празнува тогава като ден на родилната помощ, а не на 21, защото е по стара народна традиция. Тези три празника са заедно и са свързани с очистващото въздействие на водата. 

 Каква Коледа ни трябва днес, питам от бабината ракла 

С надежда за по-добри и по-щастливи дни. Да не се караме и спорим, а да вървим напред заедно. Да работим и да градим заедно. Нужни са ни и някогашните празници и традиции, с тях българинът си е помагал в живота, посрещал е радости, но и болести и неволи. Трябвало е с всичко сам да се справя - без специалисти, без лекари. И е оцелявал. Във всекидневието си и във всеки свой празник е влагал много символика, много красота в хармония с природата.

Лия ЛЕКОВА