Сърбите са пословични в чистотата на произведеното от тях, смятат го за чест да бъде с високо качество, екологично чисто и без всякакви примеси. Пред спортната зала на Пирот, където е фестивалът, има хилядно множество, почти всички са българи от всичките автобуси, дошли дотук специално за този празник. 

Вътре в залата е претъпкано. На импровизираните сергии се предлага почти едно и също - колбаси, сирена и кашкавали, а вината и ракиите са с превъзходно качество. Едва си пробиваме път - всички искат да опитат от всяка пеглана колбасица, пастърма или друг вид колбас, или да отпият по глътка от местните вина и ракии.
 
На една от сергиите масивен производител реже тънко от своите колбаси и предлага на любопитните да опитат. Черпи и по глътка бяло или червено вино, което произвежда сам като странична дейност в своето селскостопанско производство. 

Любомир Матич е на 62 години, има работилница, в която няколко човека правят колбасите, 

после ги обработват (сплескват) така, че да добият крайния си вид 

От разговорите с производителите, които сами са зад щанда и представят своята домашна продукция, разбираме, че всички колбаси са от висококачествени меса с подправки, които всеки производител си е подбрал сам, но не споделя рецептата с другите, за да е уникална, само негова.


Любомир Матич

В колбасите има предимно говеждо, овче, козе и тук-там магарешко месо. Свинското го няма, защото бързо се разваляло, а и традицията е още от времето на Османската империя, когато това месо не се предпочитало. Колбасите, каквито и да са по състав и вид, общо се наричат пеглена колбасица, заради технологията. 

По време на съхненето те се пресовали в миналото с гореща ютия (пегла) 

Днес това става със специални преси. Затова са много твърди, а наденицата се нарича пеглана колбасица обикновено с формата на подкова.

След кратката разходка потегляме обратно към границата, а снегът засипва пътищата и напомня, че зимата на Балканите може да бъде и люта, като манастирската ракия и като лютите подправки в местните колбаси.

Лена ДЕКОВА