Навършиха се 140 години от формирането през пролетта на 1877 г. на Българското опълчение за участието му в освободителната Руско-турска война.
Със златни букви в историята остават и имената на 14-те долнобански опълченци: Благой Андонов, Васил Михайлов Кутин, Василий Аркадиев, Вене (Вельо) Апостолов, Витан Петров Витанов, Георги Петров Банков-Комитата, Захари Стефанов Лимонов, Лазар Георгиев Комитски, Никола Димитров, Никола Топалов, Тома Павлов, Христо Петров Банков, Яне Алистарев и Цветан Стоянов Димитров (Митров).

14 мъже в разцвета на младостта си, закърмени с любов към род и родина и с нетърпимост към поробителите, 

искат да се борят за освобождението на България

Те напускат родния си край. По различни пътища се добират до Румъния и постъпват в създаденото през 1877 г. Българско опъл-чение. Участват в едни от най-решаващите боеве в Руско-турската освободителна война. Много от тях по-късно са четници в Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1879 г. Въстанието е потушено. Те не могат да се върнат в родните села - Белица, Годлево и Гулиева баня (днес село Баня, Разложко). Голяма сила на духа е нужна, за да оставиш всичко - къща, семейство и приятели, и да търсиш друго огнище. За всички тях Долна баня се превърнала в нов роден дом. На тях сега се прекланят признателните долнобанци.

Трудно е днес да се издирят документи за опълченците. Повече материали се съхраняват в семейните архиви за Георги Банков-Комитата, Витан Витанов и Цветан Димитров. 
Георги Петров Банков-Комитата е роден в пиринското село Белица. 

Упражнявал ковашкия занаят - бил налбантин

Веднъж подковал коня на личен турчин от селото, а той не му платил. Минало доста време, длъжникът не давал грошовете. Разсърдил се ковачът, причакал турчина една вечер и го набил. Когато заптиетата дошли да го приберат, Георги Ковача вече препускал на кон за Цариград. Агата задирял хубаво момиче, та и затуй младият мъж му дал добър урок. За турската власт Банков станал опасен враг, а за народа - предвестник на надигащата се освободителна буря. Затова всички започнали да го наричат Комитата.

В началото на май 1877 г. Георги Банков заедно с брат си Христо постъпват в Опълчението в гр. Плоещ. Георги участва в Освободителната война от началото до края. Включен е в четвърта рота от Четвърта дружина и храбро защитава крайния ляв фланг на позицията на Стоманената батарея на връх Шипка.

Когато през есента на 1878 г. избухва историческото Кресненско-Разложко въстание, Георги Банков влиза в ръководството му като заместник на главния войвода. След това обучава Румелийската милиция и участва в тайни съвещания за подготовката за Съединението на България. След Освобождението напуска поробения си роден македонски край и заедно със съпругата си Елена и петте деца се заселват в освободена България, в Долна баня. Раждат им се още четири деца. Трима от синовете на Георги участват като четници в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Георги Банков умира в Долна баня през 1932 г.

Витан Петров Витанов е роден в с. Годлево. Постъпва на служба във Втора опълченска дружина. Участва в епичните сражения на Шипка и в прехода през Балкана, при превземането на укрепения лагер край Шейново и с. Тича. След края на войната и подписването на Берлинския договор 

и Витан Витанов е сред участниците в Кресненско-Разложкото въстание

При една от битките е ранен в десния крак и остава инвалид до края на живота си. Умира в Долна баня през 1918 г. Жена му - Йорданка Спасова Василева, е от известния долнобански род Пенгарови. Освен с домакинство, тя се занимавала и с лечение на хората с билки. 

Опълченецът имал три дъщери и двама сина. Преданията говорят, че навремето той често разказвал за младежките си години, за тримата братя и четирите си сестри, за бащата Петър Йочков, който с терзийската си игла изхранвал многолюдното семейство, за майстор Фильо от родното Годлево, станал му учител в коларо-железарския занаят. Но най-увлекателни и вълнуващи били разказите на опълченеца за боевете на българи и руси с петвековния поробител, за Освобождението, за Кресненско-Разложкото въстание. Тих и скромен човек бил Витан. Сладкодумният разказвач на преживелици пеел и така хубаво, че долнобанци често с обич слушали неговите песни. Опълченски песни пеел, а на празник обличал опълченските дрехи, слагал опълченската шапка и закачал ордените и медалите, дадени му за проявения героизъм по време на Руско-турската освободителна война...

Преди 10 г. Община Долна баня и НЧ “Рила-1898” организираха юбилейна научно-теоретична конференция на тема: “Участието на опълченците, жители на Долна баня, в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година”. На форума със свои материали се представиха историци, специалисти, учители, духовници, местни краеведи и културни дейци. 

На конференцията присъстваха и наследници на опълченците. Във връзка с юбилея на сградата на читалището бе открита плоча в памет на опълченците от Долна баня.

Любомир КУЗЕВ