Надзор или „фирмено разузнаване“ с цел кражба на бизнес – какво се случва с „Евроинс“ в Румъния?
Надзорниците от ASF ежедневно искали справки и отчети – средно по 3 на ден. Искали списъци на служители, графици, клиенти и дори да им се направят акаунти, с които сами да влизат във вътрешни системи и архиви
Два дни. Един ден. Три дни, два от които са почивни. Това са част от сроковете, в които румънският финансов застрахователен надзор към ASF е искал спешно да им се предостави информация за изплатени щети, откази и отчети от „Евроинс Румъния“.
Според статистиката на „Евроинс“, предоставена на Fakti.bg, в продължителен период – всъщност почти през цялото време от началото на 2021 г. досега, служители на ASF са били постоянно в офисите им в Румъния или са били заети ежеседмично и ежедневно да искат справки от поделението на българската компания.
Ако се сметне колко време и усилия би отнемало на надзора да наблюдава така внимателно и останалите застрахователни компании, само в този отдел на ASF трябва да работят поне 50, ако не и повече хора, които се занимават само с искане и обработване на справки.
Въпросът е какъв е резултатът от работата им и наистина ли това е от полза за потребителите? Дълго време румънците плащаха цена за „Гражданска отговорност“, която е сред най-ниските, ако не и най-ниската в целия ЕС. Естествено, най-голям пазарен дял имаше компанията, която продава най-евтините застраховки – „City“.
Надзорът обаче явно не е успял да иска достатъчно справки от тях, за да разбере в какво състояние са били, тъй като накрая се оказа, че „City“ не може да плаща. Вместо „City“ през същото време очите на отговорните лица са вперени в „Евроинс“. Последиците се усетиха от всички румънци в увеличената цена на застраховката, след като накрая „City“ фалира.
От отчетите става ясно, че застрахователният надзор на ASF много се е интересувал от платените и отказани щети. И данните е трябвало да бъдат предавани в рекордно кратки срокове. Така например през януари 2021 г. надзорниците са решили, че искат информация за плащанията по 20 610 щети, а заедно с това трябва отново да им се изпрати отчета за юли - септември на 2020 г. И всичко това - да се изпрати до два дни. През есента пък са поискали на два пъти информация за увеличението на продажбите на „Евроинс“ след фалита на „City“, и то отново в рамките на 2-3 дни.
Интересно, че голяма част от исканията са за банкови сметки и сделки, както и за различни отчети и финансови показатели, които периодично всеки застраховател изпраща до надзора. Застраховката „Гражданска отговорност“ и презастрахователният договор също живо са интересували отговорните държавни служители, като от броя на поисканите и получени отговори можем да се стигне до извода, че застрахователните надзорници в ASF лично са се грижили за всеки автомобил, претърпял катастрофа със застрахован в „Евроинс“.
И така се стига до числото 385 – толкова са отговорите на запитванията, отделно от отчетите и допълнителните искания, изпратени към надзора през 2021 и 2022 г. Средно това прави почти четири на седмица или приблизително почти всеки работен ден застрахователният регулатор е бил в компанията, искал е и е получавал справки.
До юни 2022 г., при всички искания и отчети, надзорниците не са открили нищо. Внезапно в последните месеци на миналата година обаче „изчислили“, че на компанията ѝ трябват пари, а някои искания за плащане на щети се отхвърлят и са решили, че това не е редно. Някои от запитванията на департамента, ръководен от Кристиян Рошу, доста учудват – например надзорът решава да си поиска електронно справки, които са му предоставени преди това. Или да поиска копия на 68 застрахователни обезщетения.
В друг случай надзорниците са питали как да отворят файлове и са поискали да им бъде направена презентация на система за управление на плащания, както и да им се даде работният график на няколко отдела в компанията.
Застрахователните надзорници на ASF дори са си поискали обяснителни бележки по темите, обсъждани на среща на мениджмънта на компания на конкретна дата. Поискали са и пробен сценарий за тест на IT системите, както и акаунти, които им позволяват да влизат във вътрешни системи и архиви на компанията. Последните такива искания са направени от октомври насам, а през ноември са поискали и пълен списък на всички служители в застрахователя.
На практика застрахователният регулатор на Румъния в момента може да разполага с пълни данни не само за служители, но и за клиенти на компанията и да събира и информация за клиентите. След това усърдие не може да не си зададем въпроса дали някой няма да използва събраната информация в свой интерес?