Напълно глух, Бетовен написва Одата на радостта

Лудвиг ван Бетовен е смятан за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколения наред. Софийската филхармония се включва в големите празненства по повод 250-годишнината от рождението на един от най-влиятелните композитори в историята на музиката Лудвиг ван Бетовен. С осем симфонични и много камерни концерти Националният оркестър и неговите формации се присъединява към международните празненства “Бетовен 2020”. Кулминацията на празненствата ще бъде 9-а симфония, която ще звучи на 9 май 2021 г. под палката на легендарния Шарл Дютоа.

Композиторът е роден на 16 декември 1770 г. в град Бон. Семейството на дядо му - Лудвиг ван Бетовен, е с фламандски и холандски произход. Лудвиг ван Бетовен-дядо става капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а единственият му син Йохан - певец (тенор) в ерцхерцог-архиепископската капела в Бон. През 1767 г. Йохан ван Бетовен се запознава по време на пътуване с Мария Магдалена Кеверих, дъщеря на придворен пивовар и готвач, която в края на същата година става и негова съпруга. Мария Магдалена ражда общо 7 деца, 4 от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оцелели момчета. Необикновеният музикален талант на Бетовен се проявява още в ранно детство. 

Баща му (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по насилствен и безсистемен начин 

Йохан ван Бетовен преподава на сина си пиано, солфеж и го запознава с основните принципи на контрапункта и хармонията. Въпреки това уроците на Йохан представляват истинско мъчение за малкия Лудвиг. Всяка вечер баща му и негов колега на име Пфайфер се прибират пияни вкъщи, изваждат насила детето от леглото и го карат да свири, като при всяка грешка го обиждат и удрят с пръчка.

Впоследствие тези събития ще окажат голямо влияние върху характера на композитора, придавайки му склонност към усамотение и размисъл. Междувременно шестгодишният Лудвиг започва да посещава общообразователно училище, но покрай страничните му занимания не му остава време за учене и отсъства често, поради което скоро бива преместен в друго училище.

През петте години, когато все още ходи на училище, заради чести отсъствия и изоставане с учебния материал Лудвиг се оказва принуден да смени три училища, като през 1781 г. напуска училище окончателно, за да има повече време за заниманията си с музика и за да работи като помощник-органист. 

На 26 март 1778 г. в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи като новия Моцарт, обявява, че е шестгодишен 

Поради това Бетовен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори когато значително по-късно той вижда кръщелното си свидетелство, отказва да повярва и го приписва на родения една година по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария. Освен баща си младият музикант има и други учители в Бон, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетовен е Кристиан Готлоб Нефе - отлично школуван музикант и човек с жив дух, многостранно развит. Чрез него Бетовен се запознава с творчеството на Йохан Себастиан Бах и особено с неговото “Добре темперирано пиано”.

Освен с принципите на композирането и музикалната теория Нефе запознава своя ученик с идеите на Френската революция и някои от литературните шедьоври на епохата. Кристиан Нефе поема отговорност както за музикалното, така и за общото образование на своя млад възпитаник. Чрез Нефе Бетовен разширява неимоверно много своята обща култура и познания в различни области. Също така под ръководството на Нефе Бетовен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 г. в крамеровия “Magazin”. През същата година Нефе пише в музикален вестник за младия Бетовен: “Ако това дете продължава да се развива така, без никакви пречки ще се превърне във втори Моцарт”.

Лудвиг е назначен за органист в курфюрстката капела. Тогава той е на 14 години 

Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора, с които остава приятел за цял живот. У дома малко по малко Лудвиг замества баща си. На първо място финансово, тъй като алкохолизмът на Йохан все повече пречи на работата му като тенор. Курфюрстът Максимилиан Франц също е впечатлен от таланта на Бетовен и през 1787 г. го изпраща във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование. Бетовен заминава за музикалната столица на Европа заедно със своя учител Кристиан Готлиб Нефе. Във Виена Лудвиг посещава библиотеки и концерти, също така се запознава с Волфганг Амадеус Моцарт. 

Моцарт изслушал импровизация на Бетовен и останал много впечатлен, дори се обърнал към своите гости и заявил: “Запомнете този младеж, защото един ден светът ще започне да говори за него“ 

Скоро обаче Лудвиг получава писмо, в което баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена алкохолизмът на Йохан се влошава и през 1789 г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг, затова той се оказва принуден да работи на няколко места, за да ги издържа. Бетовен е корепетитор в операта, свири на виола в капелата в Бон и дава частни уроци. По това време негови ученици по пиано са Елеоноре фон Бройнинг и един от нейните братя.

Бетовен започва все по-често да гостува на семейство Бройнинг и тези моменти от живота му са едни от малкото, за които впоследствие композиторът твърди, че не са били помрачавани от нищо. Бетовен вече е влюбен в Елеоноре, но тя не отвръща на чувствата му, защото желае да останат само приятели. Също така тогава Лудвиг се сприятелява със Стефан фон Бройнинг - най-малкият син на Хелена фон Бройнинг. Бетовен и Стефан остават приятели за цял живот. През този период от живота си Лудвиг написва три клавирни квартета, менуети за оркестър, клавирни пиеси, предполагаема симфония и траурна кантата по случай смъртта на император Йозеф II. Повечето от тези произведения не са били изпълнявани никога, а след това изчезват безвъзвратно, унищожени от самия Бетовен. 

Той изгаря ръкописите на всичките си творби, които е написал, докато е бил в Бон

Бетовен се запознава с Йозеф Хайдн, когато той отседнал за няколко дни в Бон. Двамата музиканти се срещат отново през 1792 г., когато Хайдн се връща от Лондон. На тази втора среща Бетовен представя свои композиции на Хайдн, който остава силно впечатлен и предлага на Лудвиг да се премести във Виена и да започне да учи при него. Скоро след това изключителното майсторство и удивителни импровизации на Бетовен му отварят вратите за всички престижни музикални салони и висшето общество. Бетовен се прочува доста бързо. Всяка седмица изнася по няколко концерта, на които изпълнява предимно творби на други композитори, като Моцарт, Бах, Хендел, Хайдн, или импровизира на пианото. Бетовен е останал в историята и като един от най-добрите импровизатори. Свидетели на неговите импровизации казват, че са ярки и запомнящи се, без ни най-малко повторение. Уважавани музикални критици и педагози, съвременници на Бетовен, казват: 

„Който не е слушал Бетовен да импровизира, значи изобщо не е чувал импровизация“ 

Междувременно у младия Лудвиг се заражда силна страст към композирането. Той написва три клавирни триа и две сонати за пиано, които са публикувани във Виена през 1794 г. След премиерата на творбите музикалните среди са разединени. Едни не могат да възприемат новаторския стил на Бетовен, други са изключително впечатлени. 
Във Виена Бетовен намира подкрепата на благородници, които обичат музиката и му помагат да стъпи на крака в новата си родина. Между тях са принц Франц-Йозеф Максимилиан фон Лобковиц и Годфрид Фрайхер ван Свитен. В дома на принц Карл Лихновски Бетовен създава контакти с виенските музикални кръгове и се запознава с цигуларя Игнац Шупанциг, който допринася съществено за разпространението на произведенията му. Лихновски предоставя на разположение временно жилище на Бетовен в своята къща. От 1800 г. Лихновски започва да му плаща годишна издръжка от 600 гулдена и по този начин създава основа за независимо съществуване като човек на изкуството.
На 29 март 1795 г. Бетовен се представя за първи път пред виенската общественост като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19. 

Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и от 1802 г. заживява в Хайлигенщат (днес вече част от Виена). Глухотата му пречи да общува, затова Бетовен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, но никога не отговаря на глас, защото не е искал другите да разберат, че слухът му е увреден. Пише Хайлигенщатско завещание - писмо до братята си Карл и Йохан, за да им съобщи, че слухът му се влошава и да им завещае инструментите си. “С радост очаквам смъртта”, пише Бетовен.
Благодарение на усилията на Бетина Брентано, сестра на поета Клеменс Брентано, се организира среща на Бетовен и Йохан Волфганг фон Гьоте. Срещата им става през месец юли 1812 г. в курорта Теплице, където и двамата пребивават. Резултатът от тази среща между двамата велики хора на изкуството е противоречив: и двамата са донякъде разочаровани един от друг. 

Гьоте пише на жена си, че не е срещал по-енергичен и по-сърдечен човек на изкуството от него. 
През септември същата година пише на свой приятел, че талантът на Бетовен го удивлява, но за съжаление самият той е необуздана личност, която не греши, като счита света за отвратителен, но с това не го прави по-привлекателен за себе си и за другите. За негово извинение и за съжаление е, че губи слуха си, което вероятно по-малко му пречи като музикант, а повече на неговата душевност. 

А Бетовен пише на своя издател Хертел, че Гьоте харесва дворцовия въздух повече, отколкото подобава на един поет, който трябва да е първи учител на нацията

От 1812 г. животът на Бетовен започва да се влошава видимо. Наред с проблемите в личния му живот започват проблеми с доходите му, както и влошаване на слуха му до пълната му загуба. От 1813 г. Бетовен започва да използва слухова тръба, за да комуникира с околните. 

Слуховите тръби са изработени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, специално за Бетовен 

Поради напредналата загуба на слуха той не може да се проявява повече като пианист. Едновременно с личната криза на Бетовен се променя и стилът му на композиране. След повече от десетгодишна пауза той отново се обръща към симфониите и създава своята симфония № 9. Последната част с хоровото изпълнение на Одата на радостта на Шилер е изключително популярна. Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетовен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетовен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент-диригент.

Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетовен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на Одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетовен е напълно глух. През 1985 г. част от “Одата на радостта“ е приета за официален химн на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: свобода, мир и солидарност.

Умира на 26 март 1827 г. на 56-годишна възраст. Причината за смъртта му остава неизяснена. Съществуват различни теории: цироза, двойна пневмония, отравяне с олово и др.

Подготви Паулина Боянова