Народната певица Гуна Иванова: Песента ме е водила навсякъде, но любовта към България винаги ме е връщала тук

Гуна Иванова е гастролирала в Русия, Сирия, Тунис, Монако, Франция, Швейцария, Германия, Югославия, Англия, Канада, Южна Африка. През 1983 г. печели конкурс за солистка в Ансамбъла на строителни войски, където пее до 2000 г., когато формацията е закрита. Две години пее в “Мистерията на българските гласове” и от 2010 година е солистка в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили.

Легендата на българския фолклор Гуна Иванова отбелязва 50 години на професионална сцена и 70 години жизнен път. Юбилейният концерт ще бъде на 30 октомври в зала 1 на НДК. В него Иванова ще представи избрани песни от дългогодишната си кариера.

Иванова отбеляза, че специални гости на концерта ще са талантливите й внучки Ива и Велислава Костадинови, Райко Кирилов, вокално трио “Евридика”, формация “Армейска песен”, Даниел Спасов и Милен Иванов.


Старая се да бъде пример на внучките Ива и Велислава.

- Как върви подготовката за концерта ви в зала 1 на НДК на 30 октомври? 
- Под пълна пара съм - под краката ми гори, главата ми пуши (смее се). Вече съм записала всички песни, костюмите са готови, гостите съм поканила. Дай Боже и залата да се напълни и всичко ще бъде наред. 

- Кой избра спектакълът да се проведе под наслов “Българийо, майчице свята”? Какво е за вас България?
- Аз самата си го избрах. И не само за този концерт, винаги съм поставяла България след семейството и здравето. Знаете, че съм от певиците, кръстосали всички континенти. На много места ми се е предлагало като на тепсия да остана. Мен песента ме е водила навсякъде, но нещо необяснимо, като любов към България, винаги ме е връщало тук. 

- Не сте мислили да емигрирате?  
- Никога! Игнат Канев ми предложи да остана в Канада, а аз тогава с цялата си глупост му казах, че още нямам софийско жителство. Той се изсмя и ми каза: “Дано да не дойде време да съжаляваш за този отказ”. Това беше 89-а година преди промените. 
В Южна Африка ходя за трети път и мога да остана, но не желая. Хубаво ми е там и бих отишла и за 33-ти път, но нещо си ме връща тук в България. И внучките ми са така. Понякога ме обземат страхове, че пеем народни песни, но дали ще има на кого да ги пеем един ден. Ива завърши сериозно образование и често им казвам, че повече биха се реализирали навън. А пък те ми отвръщат: “Гунче, нали и тук трябва да живеят свестни хора”. Явно и те мислят като мен. 

- Това щях да попитам - дали ги насърчавате към народната музика, или предпочитате да се занимават с нещо друго? 
- До 35-ата ми годишнина се занимавах и с друго нещо, със сериозна работа, научна. Имах възможност да си пея и да се занимавам с това. И на тях съм им казала, че е по-добре човек да има и една друга сигурна професия. Всичко се случва, това е глас. На мен ми е изчезвал гласът на сцената и много жалка съм била. Сега установявам, че това е алергия, която ме е почнала твърде отдавна. Ако тогава не си бях скъсала с другата работа, сигурно щях да продължа в другата посока. Времената се менят. Добре, че Ивка е с това сериозно образование, дано и Велислава да може да съчетава НАТФИЗ с песента и сцената. И на двете песента им е в душите, тя е на преден план. 

- Случвало ли се е да излезете на сцената в трудни за вас моменти и как събирате сили да не се разплачете пред публиката?
- О, плакала съм и го правя до ден-днешен. Хората са много състрадателни. Много ме обичат, но на всеки концерт ще се намери някой, който да ме разплаче. Винаги казвам, че ако някой има любима песен, може да дойде при мен и да каже коя е, за да му я изпея. И като ми кажат да изпея “Майчини сълзи” или “Шар планина”, ми застава буца в гърлото. Започват да ми текат сълзи, но я изпявам. Наскоро се наложи да направя клип на “Шар планина” и връщах няколко пъти операторите. Стигна до един момент и започна да плача. Ето и сега се случва... 
В онзи шоков момент (смъртта на сина й, за когото е писана песента “Майчини сълзи” - б.а.) са ме повели приятели към тази посока да продължа с песен. И да искаш да се върнеш - къде да се върнеш вече... Скъсал си другите мостове на другата работа, а пък пеенето го мога най-добре и с това стигам до душите на хората. 



- Какво е отношението на подрастващите към народната музика, ако трябва да направим сравнение от преди и сега? 
- Имаше период, в който цялото музикално пространство беше обсебено от друг жанр. Радвам се, че сега всички тези, които бяха на върха на оня жанр, посегнаха и към народната песен. Та даже и на нашите песни. Визирам името Нелина, защото и тя посегна и записа “Българийо, майчице свята”, въпреки че правата за текста и музиката са в мен. Те обаче не живеят с България в сърцето си, на тях целта им е комерсиална. Чула ме, че съм изпяла 100 пъти “Българийо, ти наша майко свята” на един българин в Лондон и решила, че и тя може да я яхне. Буквално един българин там ми я поиска 12 пъти и на 13-ия му казах, че хората накрая ще ме намразят (смее се). 
Младото поколение са такива, каквито ние ги възпитахме. Ние бяхме натикани в ъгъла дълго време, сега нещата се възраждат и се радвам. Лично аз се радвам на почитатели на по 2 годинки. Чувала съм как г-н Борислав Геронтиев казва в ефир, че някаква баба си правела експерименти с 2-годишното си внуче и превключвала телевизиите. А то протяга ръце и казва: “Гу-гу”. За него аз знача фолклор. Изиграла съм своята роля и по няколко пъти в годината съм била на партита във висши учебни заведения. С удовлетворение съм си тръгвала. Преди моята поява се вихрят кючеци, а с моето обявяване сядат по местата си да слушат какво ще пее тоя динозавър. В момента, в който им запея, вдигат телефоните, снимат се с мен и на края на партито не им се слушат онези ритми от другия жанр. 

- Освен пред гласа ви хората се прехласват и пред вечната ви младост. Как успявате да се съхраните толкова красива и елегантна? 
- За последното полагам усилия. Човек трябва да поддържа адреналина си и аз го правя чрез гимнастика и чрез ходене. Извървявам по 10 км на ден, играя по 1 час гимнастика. Независимо от всичко и при мен годините си казват думата. 
А младост и красота са толкова преходни... Не мога да твърдя за себе си такива неща, но се радвам, че така ме определят. Сигурно защото обичта ми е голяма и по всяка вероятност това ме озарява по някакъв начин. Даже не се замислям за тези неща.  

- Често получавате комплименти, но кой е този, който най-силно ви е впечатлил и не може да го забравите?
- Най-различни комплименти получавам. Когато дойде при мен някоя изстрадала душица и ми каже: “Вие ми давате сила с вашия глас и енергия”. Е, какъв по-хубав комплимент от това някой да ти каже, че му даваш възможност да се хване за живота. 
Иначе получавам страшно много комплименти. Особено когато ме представят на концерти с някакви величествени определения. Няма такова нещо, аз съм си просто Гуна, каквато негово величество почитателят я създаде и ме държи на сцената. Аз съм на 70 години -  коя друга колежка на тези години стои на сцената?! И младите могат да ми завидят, защото в годината имам по 100-150 концерта. Кой може да се похвали с такова нещо?! Благодаря на Бог и на почитателите, че това е така. Иначе не се знае на какво ще заприличам. Нали знаете, че човек като се затвори между четири стени и с живот мелница като моя, на какво би заприличал... А има и модерни болести, които се отразяват пагубно на хора, които се затварят вътре в себе си. Винаги съм казвала, че на човек може един ден да му остава, но трябва достойно да го изживее. Старая се това да правя и може би там е ключът... Ива и Велислава също ме държат и гледам и заради тях да стоя достойно, да им бъда пример. Трябва и възпитателно да действаме освен всичко друго. 

Красимир КРАСИМИРОВ