Народната певица Росица Пейчева: Песните ми се слушат от малки и големи

Тя е сред водещите изпълнители на народна музика у нас и се радва на любовта на многобройни почитатели. Наричат я Ангела на Родопите. Росица Пейчева е родена в миньорското градче Лъки. От малка посещава музикална школа по народно пеене и акордеон, благодарение на баща си Димитър, който превъзходно свири и пее. Талантът й е забелязан на надсвирванията в Стамболово и на прочутия Роженски събор. През 2007 г. се отделя от Виевската група и започва да гради самостоятелна кариера. Представя се на фестивала “Пирин фолк” в Сандански с песента “Не се бели, Мари мори”, а следващата година печели първата награда на същия фестивал с авторската песен “Майчина молитва”.

Музикалните албуми, които очертават професионалния й път досега, са “Пъстра плетеница”, “Росни ми, росни, Росице”, “Животът ми е песен” и двойният “Родопска милувка - 25 години с песните на Росица Пейчева”. Той включва и най-обичаните ритуални сватбени песни в Родопите. През 2009 г. е удостоена със званието “Почетен гражданин на Лъки” за успехите, които постига за кратко време. Завършила е “Педагогика на обучението по музика” в Музикалната академия в Пловдив и магистратура по “Арт мениджмънт”. 
След като бившият й съпруг, барабанистът Милко Узунски, сложи край на живота си преди години, започва и новата житейска страница за обичаната родопска певица, която се отдава изцяло на двете си деца Мироана и Димитър и на народните песни. Днес живее с танцьора Николай, с когото се допълват във всяко отношение. 

- Роси, кои са повече сред твоите почитатели - хората с побелели коси, средното поколение или пък младежите?
- Песните ми се слушат от малки и големи. Няма да забравя преди години, когато трябваше да си направя скъпоструваща операция в чужбина, на участията ми идваха възрастни хора, които искаха да ми помогнат финансово. Плачеха и ми пъхаха в ръцете пари. Тези на средна възраст ме канят да пея на техни събития, а най-младите - на сватбите им. Сред най-малките са и моите ученици, които в момента подготвям за “Орфееви таланти” - един фестивал, който ще се проведе в края на мрат в Пловдив. Така че от всички възрастови групи има сред моите почитатели. Това са хора, обединени от любовта си към фолклора. Не съм усетила да има конкретна възрастова граница.

- Напоследък ми прави впечатление, че много млади хора се хващат на хорото. С какво си го обясняваш?
- Мисля, че пазарът малко се пренасити от еднообразието на другата музика. Винаги съм казвала - клубовете, които младежи от различни професии посещават, за да играят народни танци за разтуха, много им помагат. Защото стресът ги преследва на всяка крачка. Радват ме и най-малките. На участията ми идват дечица и пеят с мен. И на фестивалите вземат участия, облечени с носии, с китки, с цървулки. Гледам ги и изпитвам само възхищение и гордост. Сблъскват се с нелесната мелодика и орнаментика на българския фолклор. Никой не може да отрече, че имаме много талантливи певци и певици.
 

Със сина си

- Нека те върна назад към твоето детство. Споделяш, че дължиш на родителите си любовта към музиката. А има ли песни в твоя репертоар, които си научила от бабите си?
- От бабите си съм слушала много родопски песни, но още не съм включила някоя от тях в репертоара си. Имаше една хубава песен, която дядо ми пееше, лека му пръст. Отдавна се каня да я изпълня - “Добрице моя, дощерьо”, и сигурно ще го направя някой ден. С майка ми пък сме пели “Рипни, Калинке”, “Пусто е лудо и младо”, “Де се е чуло и видело” и много други. В моето семейство винаги сме били весели и в празник, и в делник. Свирила съм и на тамбура, учила съм солфеж и пиано като ученичка. 
Като музикален педагог си подготвила много ученици, а казваш, че твоите деца ще тръгнат по друг път, различен от музиката. Ти ли ги посъветва така, или те сами го решиха?
- Моите деца са много музикални, обичат музиката, но аз съм максималист и не ги бутам на всяка цена към моята професия. Може би защото, когато бяха малки и ги пробвах на клавира да ги чуя, исках от тях да бъдат на много високо ниво, за да им кажа - давайте по този път. Не видях у тях този потенциал и реших да не ги заблуждавам и да останат посредствени изпълнители. Дъщеря ми Мироана учи право, слуша всичко, но от народните песни на сърце са й родопските. Със сина ми Димитър обичаме да слушаме сватбарските оркестри. 

- Не те ли натъжава малко, че Мироана и Димитър ще имат различни от твоята професии?
- Не, защо да ме натъжава? Напротив, нека те да се опитат да плуват в своите води. Би ме натъжило, ако не ценят и не слушат народна музика, а те са страхотни радетели на българския фолклор. Тук ще споделя, че последният ми проект е тяхна идея. Казаха ми: “Мамо, издай албум само с родопски песни!”. Децата ми са родопчани в сърцата си, винаги съм го казвала. Колкото до наследяването на дарбата, надеждата ми е във внуците. Както се казва, тя се предава през поколение. Живи и здрави, ще дойдат и те някой ден.

- Не бих те върнала към този тежък момент, но ти сама спомена за операцията, която претърпя преди години. Останаха ли последствия от нея в здравословен план?
(Бел. ред.: През 2012 г. изпълнителката се нуждаеше от операция на тазобедрената става поради вродено заболяване и претърпя спешна интервенция в Германия. Много голяма сума дари и нейната ученичка Кристина Арабаджиева, която стана победителка в шоуто ”Талант на България". Помогнаха й много доброжелатели, сред които бизнесмен, пожелал да остане анонимен. Преди това обаче, тъй като сумата за лечението бе непосилна за изпълнителката, над 20 изпълнители изнесоха концерт в Асеновград, за да я подкрепят. Сред тях бяха Преслава, Ивана, Галена, Глория, Джена, Цветелина Янева, Емилия, Райна, Константин, Андреа и много други.) 
- Здравето ми мина през изпитание, но сега съм добре. Никога няма да забравя хората, които ми помогнаха, и продължавам да благодаря сърдечно на всички, които ме подкрепиха в този нелек момент от живота ми. Определено тази случка ме промени. 

- В какво по-конкретно?
- Знаеш ли, когато в берлинската болница се гледах в огледалото как куцам и се питах дали ще се оправя след операцията, изпитах чисто човешки страхове. Благодарение на тях сякаш помъдрях. Дадох си сметка, че има много по-важни неща от капризите и това какво да си купиш, и здравето е едно от тях. Беше точно преди Кръстовден. Осъзнах, че хората ме обичат така, както аз винаги съм ги обичала. Затова ме подкрепиха и почитателите, и колегите, и фирма “Пайнер”. Пак казвам, това никога, никога няма да забравя.

- Значи в трудните моменти намираш опора в любовта на хората. Така ли е винаги?
- Може да прозвучи странно, но обикновено се затварям в себе си. Първо се опитвам сама да си помогна, колкото и да ми е трудно. В следващия момент опирам до майка ми, до дъщеря ми и до човека, с когото съм вече няколко години, който ме подкрепя. Не забравям и за прекрасното отношение на хората, които обичат песните ми.

- Кажи ми как виждаш себе си след 10-20 години?
- Тогава най-вероятно ще си гледам внуците... (Смее се.)

- И накрая, пожелай нещо на нашите читатели!
- На първо място, да са живи и здрави и да не обръщат внимание на дребните неща. Да се усмихват и да излъчват доброта, защото всичко се връща към нас като бумеранг.

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/