Наши археолози направиха уникална находка

След приемането на България в Европейския съюз се заговори много за усвояването на идващите оттам средства. Това бе особено важно за опазването на нашето археологическо богатство, разчитащо през следващите години на тези субсидии. Един от първите добри примери в това отношение бе проектът, реализиран през 2009-2010 г. в землището на с. Братя Даскалови, Чирпанско, съобщава "Труд".

Той се състоя под ръководството на моята добра приятелка и състудентка доц. д-р Милена Тонкова от НАИМ-БАН. Проектът носеше интригуващото наименование «Археологически проучвания в трако-римски династичен център в района на Чирпанските възвишения». В него участваха десетки археолози, реставратори, антополози, геодезисти, студенти. Много се радвах, че първи помощник на Милена е моят дългогодишен заместник на Перперикон, специалиста по римска археология д-р Здравко Димитров.

Главна цел на проекта бе да се проучат многобройните селища и надгробни могили от времето на траките, I хил. пр.Хр., както и отделни паметници от римската епоха. В процеса на работа в землището на с. Братя Даскалови бяха изследвани Момина могила с монументална гробница, Малката могила, Читашката, Каракочовата и Селската могила. Проучени бяха и различни сектори от многослойното селище от късната новокаменна епоха и от І хил. пр. Хр. при извора Халка Бунар, при с. Горно Белево. Завърши разкопаването на две сгради от късноримската епоха, които се намират на север от с. Черна гора (римската пътна станция Циле).

В резултат на проекта бяха събрани нови и важни данни за миналото на този край не само от тракийската и римската епоха, но и от времената на неолита, енеолита и ранната бронзова епоха. Един от най-значимите резултати бе разкриването на монументалната тракийска куполна гробница в Момина могила, разположена на висок хълм край с. Братя Даскалови. Съвсем наскоро тя бе вандалски ограбена от иманяри. При нея се откри любопитен факт. Гробницата вероятно е останала незавършена от древните строители, но в нея все пак е било извършено богато погребение. В майсторски изградената от квадрови блокове куполна камера и в преддверието (дромос) бяха открити част от изящна ажурна златна диадема, нишки от златотъкани дрехи или покров, фрагменти от гръцки амфори, както и детайл от бронзов погребален венец с позлата от началото на III век пр. Хр.

Екипът се натъкна и на кости на възрастен индивид, на бебе и кон. Всичко това накара Милена Тонкова да смята, че гробницата е била предназначена за тракийски владетел. Вероятно той е управлявал земите, разположени непосредствено на юг от столицата на одриския цар Севт ІІІ (330- 300 г. пр. Хр.), Севтополис.