Дано! Това е първото нещо, което ми идва наум да кажа! Но нещо се съмнявам. Тревогата ми се подклажда и от думите на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която ни каза в прав текст , че ще бъдем изправени пред нови изпитания от предстоящото топене на снеговете . Пък и примерите от близкото минало са все още пресни.
Сега важният въпрос е &ndash; готови ли са отговорните институции - министерства, ведомства, областни управи, общините, гражданите да посрещнат предизвикателствата на природата? Защото с хаотични мерки и действия &rdquo;след дъжд качулка&rdquo;, не се постига ефект. <br /> <br /> След случилото се нещастие с жителите на село Бисер , пък и с другите засегнати села, останах с впечатлението, че отговорните ведомства не могат да дадат отговор на обществото кой не си е свършил работата . Не е ясно кой ще понесе вината. Отговорът отново се препраща към &bdquo;вездесъщата&rdquo; прокуратура, която да се намеси и да открие виновника. Това е формата, под която се замита отговорността под килима, за да бъде забравено с времето и изтрито от паметта ни случилото се . Такава позиция не може създаде увереност в обществото, че властта знае как да носи отговорност и превантивно ще се погрижи да не го сполети бедата.<br /> <br /> Отговорите, които даваха дни наред министрите, областната управителка на Хасково, кметът на Харманли, началниците на разни агенции, не внесоха яснота относно това кой носи отговорността за случилото се. Всичко сякаш опира само до установяване на факта кой е собственик на проклетия язовир &bdquo;Иваново&rdquo;!<br /> <br /> Така премиерът, който е свикнал да решава непрекъснато пожарно възникнали проблеми и да носи отговорност и за своите министри, без да получи надежден анализ на факторите, които са породили проблема, реши да вземе под свое крило инициативата и да промени Закона за водите, като прехвърли отговорността от Нона на Трайчо. <br /> <br /> Тоест, отново промяна на прословутия закон за водите, приет през 1999 г с много адмирации по инициатива на тогавашната министърка Евдокия Манева/сега зам.-министър на околната среда и водите/. Този закон до момента е изменян и допълван над 40 пъти, средно около три пъти на година?! Амбицията на министерството беше да овладее пълният контрол върху ползването на водите. Няма лошо, ако това е в обществен интерес. Но на практика това не се случи, защото зад фасадата на нормотворчеството функциите на министерството от контролни се превърнаха предимно в инвестиционни с винаги съпътстващите ги тежести за бизнеса. <br /> <br /> Дейността на министерството обрасна с :<br /> &bull; гора от документи с цел получаване на разрешително от физическите и юридическите лица за проучване и добив на подземна вода, за водовземане , за ползване. Ако сте оптимист по природа, може и да се захванете с това приключение. Няма да влизам в подробности, защото това е въпрос на друг разговор.<br /> &bull; глоби и имуществените санкции - описани са 38 вида провинения, които биха допуснали физическите и юридически лица. Те варират от 150 до 50 000 лева /чл. 200 от Закона за водите/. Наказателните постановления, с които е наложена глоба или имуществена санкция до 500 лв., не подлежат на обжалване.;<br /> &bull; за не повече от 12 години Министерството на околната среда и водите с неговите второстепенни структури се превърна в мегаведомство от чиновници &ndash; 450 души в централното ведомство, 250 - в 4 басейнови дирекции по водите, 389 - в Изпълнителната агенция по околната среда; не знам колко още администратори в 14 Райони инспекции по опазване на околната среда?!<br /> <br /> Цялата тази кохорта се грижи да живеем в по-чиста околна среда и подпомага дейността на министъра в т.ч. и да изпълни целите на Закона за водите за &bdquo;предотвратяване или намаляване на вредното въздействие на водите, както и възстановяването на щетите ; за предоставяне на обществеността на своевременна, точна и разбираема информация за състоянието на водите, планираните мерки и достигнатите резултати от тяхното прилагане; /чл. 2а т. 7 и т. 13 /.<br /> <br /> И така до момента, когато се случи нещастието и стана ясно ,че нещо в управлението на водите някъде се къса, целите на закона ги има на хартия, данакоплатецът издържа чиновници, които не могат да ни вдъхнат увереност, че полагат усилия за превенция на риска от наводнения .<br /> <br /> Собствеността била разнопосочна- водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната били собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица. Не стана ясно защо отговорността и коя по-точно ще се прехвърли на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Той храбро пое обещанието, но с кои структури ще осъществява придадената нова дейност? Към момента около 80 общини са отдали на концесии 230 обекта - язовири, водни обекти, рибарници. Вярно е, че може би общинските водни обекти им тежат като воденичен камък на шията, но реално и възможно ли е централната власт да поеме отговорността за всеки воден обект? <br /> <br /> Нямало координация! Ама как така?! Нали по закон дейността на министъра се подпомага и от Висш консултативен съвет по водите с представители на самото министерство, както и министерствата на регионалното развитие и благоустройството, земеделието и храните, икономиката, енергетиката и туризма, транспорта и съобщенията, здравеопазването, финансите, вътрешните работи / като правоприемник на бедствията и авариите/ , на Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и др.<br /> <br /> Въпроси много, анализ на проблемите и варианти на решения &ndash; малко!<br /> <br /> Преди да се прехвърлят отговорности, си заслужава да се анализират причините, довели до парадокса никоя институция да не носи отговорност за случилото се. Обществото има право да получи ясен отговор от министър Нона Караджова имало ли е предварителна оценка за риска от наводнения? Това е задължение на Басейновите дирекции , което е трябвало да изпълнят в срок до 22 декември 2011 г, съгласно разпоредбите на закона . Създаден ли е водностопанският кадастър в МОСВ, който ще внесе яснота относно наличието на всички хидромелиоративни системи и съоръжения, независимо от тяхната ведомствена подчиненост ? Очевидно, че такъв липсва, след появилите се разногласия относно собствеността на авариралия воден обект . Има ли разработени аварийни планове за осъществяване на оперативна защита при наводнения, които да са съгласувани с органите, отговарящи за бедствията и авариите ?<br /> <br /> Близките на загиналите трябва да знаят кой е виновен за случилото се, а обществото, което щедро финансира дейността по управление и опазване на водите, да получи гаранции , че трагедията с отнемане на човешки животи няма да се повтори. Защото наводнения е имало и ще има.<br /> Съгласно закона за водите &quot;риск от наводнения&quot; е съчетанието от вероятността за наводнение и възможните неблагоприятни последици за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, свързани с наводненията. <br /> <br /> <strong>Цвета КАМЕНОВА</strong><br /> Авторката е бивш директор на дирекция &bdquo;Икономическа политика&rdquo;<br /> В Министерския съвет<br /> <br />