Най-бруталните самоубийства
Шизофреник си отрязал тестисите и пениса, пъхнал ги в буркан и си направил харакири · Смърт до откат „5 в 1” - тровене, рязане на вени, пускане на ток, намушкване и скок от балкона
Историята познава редица шокиращи случаи на самоубийства, при които хората си причиняват ужасяващи неща, само и само да приключат със себе си. Немалко са примерите, в които българи си прерязват гърлата, колят се като животни, както е в случая с шуменски алкохолик, открит със 70 рани от нож, или пък с варненския общинар Петър Четников, рязал се 24 пъти с нож, докато накрая се скалпирал. Има и куп други потресаващи случаи, от които косата настръхва, но няколко са особено бруталните самоубийства или по-скоро – самоизтезания до настъпване на особено мъчителна смърт, които просто смразяват кръвта. Ето ги и първенците по „екзотика”, с които са се сблъсквали варненският съдебен медик д-р Вилиам Доков и негови колеги патоанатоми:
<br /> Варненското село Аврен. Виковете на местния луд се чуват отдалеч. Хора от селото отиват в дома му и го виждат да бяга гол около масата и да реве, а от него шурти кръв. Очевидците са потресени, осъзнавайки, че тя се стича от мястото на... липсващите му полови атрибути, които преди това сам е изрязал. Отрязаните тестиси и пенис мъжът напъхал в буркан, успял да му сложи дори и капачка и го поставил на масата. След това си направил харакири – разпрал корема си от-до. „Ако не бъркам, този буркан се съхранява при нас в катедрата. При този случай се касае не толкова за самоубийство, ами за натрапчива психическа идея, че трябва да си махне половите органи”, коментира д-р Доков. И добавя, че въпросният шизофреник е умрял в големи мъки, тъй като областта на половите органи е изключително шокогенна. „Много шокова област, но понякога в особени психически състояния човек издържа и на много силна болка”, обяснява съдебният медик. <br /> <br /> Трудности и тегоби в живота накарали младо момче от добричкото село Стожер да сложи край на живота си по особено жесток начин. Отчаяният младеж отишъл в гората и си направил клада, на която да изгори. Той натикал в панталона си факли, намазани с грес, а над огъня провесил бесилка, закачена на клон на дърво. Преди да увисне на нея, вързал отзад ръцете с кабел чрез самозатягаща се примка. „И започнал да гори, но за негова беда гащите му не пламнали. Така си останал да виси обесен, докато не се самозадушил. Имаше една особеност – примката, с която се е бесил, я беше направил от многожилна медна жица, която обаче много старателно беше увил с парцали от пижама – за да не го боли, като го стяга шията”, коментира бруталния случай парамедикът. И добавя, че преди да сложи край на живота си, момчето оставило в дома си предсмъртно писмо, в което написал, че иска да „изчезне от света и никой да не го намери”, разказва д-р Доков.<br /> <br /> Смърт до откат, „5 в 1” - тровене, рязане на вени, пускане на ток, намушкване и скок от балкона! Самоубиец от варненския квартал „Чайка” пробвал да приключи земния си път по цели пет различни начина, тъй като все не успявал да се усмърти. Инатливият мъж първо се тровил с медикаменти, но като те не довели до нужния ефект, прибегнал до класическото рязане на китки. Това обаче също не го преселило в отвъдното и той се наръгал в корема, разпаряйки черния си дроб. Видял, че така смъртта му ще е прекалено бавна и мъчителна, самоубиецът решил да си пусне ток. За целта омотал китките си в проводници и „се включил” в контакта, но за негов ужас и учудване - без особен успех. Накрая самоубиецът решил проблема кардинално и се размазал на асфалта, след като се хвърлил от балкона на апартамента си. „Интересното беше, че и след електрометките беше останал жив. Има обаче такива случаи - даже на електрическия стол понякога хората оцеляват при първи опит”, заключава д-р Доков.<br /> <br /> Един от „гвоздеите” в историята на суицида е именно самоубийство с пирони. То се случило в Добрич още по комунистическо. Освен трагичен, този случай е и особено нелеп. Отчаян работник на бензиностанция решил да приключи житейските си терзания, като пробвал твърде иновативна техника за самоубийство. Мъжът грабнал чук и 15-гредарски пирон, който заковал в... главата си! Установил обаче, че въпреки бруталната си решителност, е не просто жив, ами и в съзнание. Решил да не се отказва, той проявил упоритост и нахакал с помощта на чука още един гвоздей в черепа си. Шокиран, самоубиецът видял, че все още е на тоя свят и в съзнание, което го разколебало да продължи. Той успял да отиде при шефа си и да му каже: „Абе, шефе, аз направих тука една простотия – забих си пирони в главата...”. Човекът, като го видял с гвоздеите, забелил очи и накрая припаднал от шокиращата гледка. Работникът, въпреки стърчащите от главата му остриета, се притеснил за началника си. Той набрал от стационарния телефон „Бърза помощ” и казал: „Абе, на шефа ми му стана лошо нещо”. В същото време припадналият се освестил и викнал: „Оставете ме мене, бе, тоя, ненормалният, тука си заби пирони в главата!”. За жалост, въпреки спешната лекарска намеса, мъжът починал на операционната маса, докато му вадили гвоздеите от главата. Впоследствие рентгеновите снимки били показвани на студенти, а по-късно били изложени дори и в музей, където им се дивят посетители и до днес. „Този пример на самоубийство го давам за друго. Ако човекът, примерно, беше решил след забиването на пироните да се намушка с нож и после хвърли ножа встрани, какво ще намерим ние? Един труп с два пирона в главата, една рана и - иди доказвай, че това не е убийство. А най-страшното е, ако намерят и „убиеца”. Тогава става много зле. Затова никога не са толкова лесни тези преценки – убийство ли е, самоубийство ли е”, категоричен е д-р Вилиам Доков.<br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Съдебният медик д-р Вилиам Доков:</strong></span><br /> <span style="font-size: medium"><strong>Натискан за 6-ици ученик скочи от 8-ия етаж, но оцеля!</strong></span><br /> <strong>През октомври е пикът на самоубийствата</strong><br /> <hr /> <br /> <em>Д-р Вилиам Доков е съдебен медик от Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – Варна, където работят едни от най-добрите професионалисти в страната. Той и колегите му ежедневно се сблъскват със смъртта, като нерядко през ръцете им минават хора, приключили земния си път след самоубийство. През цялата си практика на съдебен медик, а дори и като студент, Доков е изследвал този изключително сериозен проблем. В уникално интервю за народното издание патоанатомът разкрива голяма част от причините хората да посягат на живота, важни особености, свързани с този проблем, както и шокиращи факти от своята практика и тази на колегите му.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Д-р Доков, самоубийствата са сериозен проблем, изследван през годините от вас. Какво кара хората да приключат с живота си насилствено?!</strong><br /> - Обикновено тези, които веднъж са взели решение за самоубийство, го изпълняват – рано или късно. А мотивите са различни. Една голяма категория от случаите са психично болни хора, които оформят около половината статистика, а дори и малко повече. Около 20-ина процента са хора, които са възрастни и по една или друга причина се чувстват излишни, и това ги кара да сложат край на живота си. Между другото, това е единствената група, на която може по някакъв начин да се въздейства. Немалък процент от хората, решили да сложат край на живота си, са алкохолици. Някои колеги казват, че алкохолизмът сам по себе си също е хронична форма на самоубийство, а нерядко хора, страдащи от алкохолизъм, видели в какво жалко положение се намират, вземат окончателно решение да сложат край на живота си. Има и един процент от самоубийците, така да го кажем - по-класически. Това са хора, които живеят само заради едно нещо, което осмисля живота им, примерно: кариера, жена, мъж, деца и т. н. И когато се получи срив – неуспех в кариерата, непостигната цел, развод или нещо друго, те слагат край на живота си, защото вече не виждат смисъл. Има една по-странна причина, която почти не е изследвана и върху която преди години провеждах наблюдения. Става дума за хора, които получават инфаркт. А по време на инфаркта човек изпитва известна, не толкова манифестна болка, колкото тежест и смъртен страх. Особеното чувство, което изпитват хората с инфаркт, е безпокойство и безпомощност. Та преди 20-ина години съм имал такива случаи – на обесени хора, при които намираме пресен инфаркт. Много често хората изкарват инфаркт на крак, без въобще да разберат. И изведнъж изпитват чувства, които могат наглед немотивирано да провокират в тях идея за самоубийство. Има и един малък процент на самоубийци – около 1 – 2%, които са разбрали, че са болни от нелечима болест. Често се случва тези хора да сложат край на живота си в самите болници. Някои хора като чуят тежката диагноза я приемат като смъртна присъда, предпочитат да си спестят болките и мъките, и се самоубиват. Даже имахме преди няколко години един случай на мъж, който научил, че е болен от рак, и малко след това закачил оголени жици на дланите си <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и се включил в електрическата мрежа</strong></span><br /> <br /> ... Сега се създава едно впечатление, че има ръст на самоубийствата просто защото има повече гласност. Още като студент съм правил проучване на този проблем и, примерно, през комунистическо време се самоубиваха около 1500 човека годишно, а сега те са около 900, или иначе казано – по двама-трима на ден. Истина е, че и населението намаля, но така или иначе имаме чувствителен спад на самоубийствата. При социализма например, някъде през 60-те години, във Варненско имаше толкова самоубийства, колкото не сме и сънували сега. Но тогава имаше един такъв момент - във вестници и радио се говореше за позитивни работи, а негативното отсъстваше. Даже едно от първите съобщения за самоубийство, което съм правил като студент, беше спряно - не ми позволиха да си отпечатам резюмето. Чак в края на 80-те години по малко разрешиха да се говори за проблема за самоубийствата и започнаха да се правят анализи. Най-често се самоубиват хората пролетта - май-юни, и след това през есента – септември-октомври. Това е свързано до голяма степен с това, че хора с психични заболявания като циклофреници и шизофреници си сменят фазите тогава. Около 30–40 процента от самоубийствата са при подобни обострени психически заболявания. При циклофренията и шизофренията присъства характерна автоагресия, но има и случаи и на агресия, а това вече е страшно, защото е възможно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>да убият някого без причина<br /> </strong></span><br /> Младите хора обаче не се самоубиват твърде често. Има много опити на самоубийства сред тази група, но те не завършват със смърт. Най-често се самоубиват възрастни мъже - над 60 години, а най-чести опити за самоубийство правят жени под 20-30 години. Там и причините са съвсем различни. При опитите най-честият повод са проблеми в семейството и любовни разочарования. Също така при тийнейджъри, които имат конфликт с родителите. Класическа ситуация е развод в семейството. Тогава родителите така са се вкопчили един в друг, че детето става своеобразен буфер помежду им. И то не толкова иска да умре, колкото да акцентира, че го има и е огорчено от случващото се и света около него...<br /> <br /> <strong>- Кои са най-честите методи, които самоубийците избират да сложат край на живота си?</strong><br /> - При реалните самоубийства най-често са обесванията – вероятно близо 80%, а при опитите – пак около 80% - са отравянията с лекарства. Тийнейджърите примерно грабват домашната аптека и изпиват каквото намерят. Понякога се тровят дори с аналгин или аспирин, ако няма друго под ръка. Там на първо място като причини са именно тези проблеми в семейството, а на второ са любовните разочарования, което е нормално. Има и други, които мога да наредя на трето място - кариерните причини, или по-скоро амбициите в учението. Често се срещат тийнейджъри, подложени на груб родителски натиск, че на всяка цена трябва да са пълни отличници. Един вид – ако нямаш само шестици – ще метеш улици. Това най-вече се среща при момичетата, но нерядко има случаи и с момчета. И когато ученикът получи лоша оценка, той е в шок, защото знае, че в дома му го чака жесток натиск. Аз даже наскоро правих експертиза по един такъв случай, при който момче скочи от осмия етаж. За щастие оцеля, между другото...<br /> <br /> <strong>- Невероятно! Но какво се е случило?!</strong><br /> - Не искам да разкривам подробности, защото има дело – родителите водят тежка битка, тъй като твърдят, че синът им е бил бит и не е скачал. А в случая става дума за скок, тъй като са налице ясни данни за височинна травма и това е доказано. Така или иначе, от разпитите се разбира, че родителите са го пресирали на тема обучение. Близките на момчето са юристи по образование и много професионално атакуват разследващите органи, за да докажат, че не може детето им да направи такова нещо. Те твърдят, че нараняванията му са вследствие от побой. Но такива данни няма, а са налице увреждания, които говорят точно за височинни травми. Момчето всъщност е скочило от покрива на сградата. Аргументът на близките е, че няма как да го е направило, защото не е възможно да оцелее човек след скок от осмия етаж. Което не е така, защото аз имам доста оцелели в практиката си. Ако долу е мека почва, ако човек знае да скача, да се приземи на крака – има шанс. Имаше даже един случай през 60-те години, при който <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>една стюардеса падна от 10 000 метра и... оцеля!</strong></span><br /> <br /> Това се случва при взрив на един самолет на югославските авиолинии, който падна над Чехия. Тогава имаше едни хърватски организации, ако не бъркам, които се бореха за независимост на югославската република и го взривиха. Всички загиват, но това момиче, Весна си спомням, че се казваше, имало шанса да падне в една огромна купа сено в чешко село. И там, за неин късмет, бил някакъв известен реаниматор от Прага, който си правил пикник. Той успял да й окаже много адекватна помощ, след което я закарали в болницата. И накрая даже продължила да работи в югославските авиолинии, но вече не като стюардеса. Има и други подобни случаи, описани в световната практика. Доста са през Втората световна война – на паднали от по 2-3 километра в сняг, в кал и т. н.<br /> <br /> <strong>- А това момче не е ли признало пред разследващите, че е скочило от покрива на блока?</strong><br /> - Не. Заради тежките увреждания и до момента то няма спомен и не знае какво се е случило. Имаше много тежки наранявания, но те отговарят съвсем точно на височинна травма, тъй като има характерен комплекс от увреждания и той е налице. Това са травми, предимно по крайниците и вътрешните органи, които не се получават при бой. Няма ги кръвонасяданията и външното им изражение, характерно при нараняванията от побой, а по-скоро травмите са на вътрешните органи.<br /> <br /> Колкото до другите методи - скачането отвисоко също е често използван метод за самоубийство. Наблюдаваме немалко такива случаи на скочили от Аспаруховия мост. На една среща на балканските доктори в Истанбул стана ясно, че и там е същата работа – много народ се хвърлял от моста над Босфора. Мостовете навсякъде по света привличат самоубийците. Но е заблуда, че това, че основно млади хора решават така да приключат с живота си. Е, не са и дядовците и бабите, защото артритът или други болежки ще ги възпрат дори да прескочат перилата. Основната група на самоубийци, предпочели моста, са в зряла, активна възраст - между 30 и 60 години.<br /> <br /> <strong>- Класически метод, знам, че е рязането на китките...</strong><br /> - Да, защото се приема за безболезнен, но не е особено ефективен. Много хора си режат вените, ама действително нищо не постигат, защото, за да си отреже тези вени човек, трябва да знае как да ги намери, а това не е лесно. И на практика повечето пъти си режат сухожилията. Между другото, нерядко намираме самоубили се хора със следи по китките от минали опити. Така или иначе - много трудно се умира от рязане на вени, защото човек трябва да е доста наясно с анатомията.<br /> <br /> <strong>- А какво ще кажете за вълната от самозапалвания?</strong><br /> - Там, за съжаление, както и при самоубийствата като цяло, е така - когато в обществото се чуе за такива случаи, се получава допълнителна последователност. Даже преди да има широка гласност и не се пишеше за тези работи, се забелязваше едно индуциране. Имало е случаи, когато примерно в някое село се обеси един, много често след няколко дни се беси и друг. Ще кажеш, че се получава верижна реакция. Сякаш им идва кураж, защото друг вече го е направил. За съжаление, това е един страничен ефект, който е характерен при самоубийствата. И при самозапалването се получи същото – редица случаи, защото има публичност, афишира се и се коментира. Много често при самозапалванията става въпрос за демонстрация, защото си мислят, че ще живеят, ако се запалят „малко”...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ</strong><br /> <br /> <br /> <br />