Най-големият грях на Главчев е дискриминацията на всички деца-пациенти, лекувани извън софийската педиатрия

Най-големият грях на Главчев е дискриминацията на всички деца-пациенти, лекувани извън софийската педиатрия 

Хабилитираните педиатри и медици към първите държавни мъже и новите депутати

Кошмарът на Главчев е законната ‚Мама и Аз‘ в София. Хвърляме прах в очите на обществото с разчистване на скелети и неделни работни срещи за Националната детска болница (НДБ), която единствено тръгва благодарение на 2-годишната инициатива за ‚Мама и Аз‘ София.

А защо не се извини и не се поправи Главчев (?!), днес на светлия 2-ри юни, за незаконната отмяна на законното разрешение № 318 на МС от 30 април. Този кошмар ще го преследва до края на кариерата му, защото новата модерна многопрофилна болница в София е извънредно необходима на столицата и страната, за създаването на нови квалифицирани кадри, за сътрудничеството и за въздигането на бленуваната НДБ - доказано.

Министър-председателят отказа поканата да види на място как лекуваме най-тежките случаи на болни деца и да чуе за проблемите и пътя при създаване на много нови кадри в Плевен, а намери време да ходи по планините и търси индулгенция в манастирите. Най-големият негов грях е, че дискриминира всички други деца-пациенти в София и извън София, които не се лекуват в софийската педиатрия и няма да получат целева финансова помощ от републиканския бюджет, събран принудително от данъците на всички нас. Отвъд сегашния срам от камуфлажа и позора при дискриминацията на български деца и техните лекари, потъпкването на закона и унижаването на регулаторите в здравеопазването, имаме системен и много дълбок национален проблем: некомпетентното занимание с политика – политиканстването – във всички сектори на обществения и икономическия живот, което придобива пандемични мащаби. Примитивният популизъм и политиканстването задълбочават тежкото общо разделение в страната: отблъскват хората от урните и подриват доверието в държавата. Изкушават се политици, заинтересовани и зависими коментатори, еснафски организации. Здравеопазването, обаче, е национален сектор и първи приоритет на българите, който само обединени можем да развиваме. През последните години доказателства много и кое от кое по-красноречиво за провала на подобно поведение. Мантрите за „болниците като търговски дружества“ или „частните болници без достъп до принудително събраните от всички в НЗОК средства“ загубиха глас. Пропадна като безумна и инициативата за „законодателен мораториум на нови болници“.

Политическият екстремизъм е най-тежката форма на политиканстване. Вместо засрамване от провала на проект с национално значение, с президентски призиви без отговор на тежките въпроси или самохвалство вредата за всички софиянци е нанесена. Злоупотребата с процедурата на парламентарен контрол, особено чрез опитите за имплантиране на инсинуирани отговори, потъпква конституционно закрепения принцип на разделение на властите. Откритата намеса в работата на МС, МЗ, ИАМН и другите органи и регулатори, натоварени от закона да провеждат държавната политика в здравеопазването, е вредна и разрушителна за доверието в националните институции и органите на висшата държавна власт, за цялата система, да не говорим за репутацията на България.

Синдромът на безвремието и некомпетентността на редица участници, преди да са в политиката на високи позиции, често се пренася от политиканстващите популисти в тяхната политическа практика. Политиканстването и вмешателствата се прикриват зад фактологично неверни презумпции, плиткоскроени сценарии и фалшиви твърдения, страхове и ясновидски прогнози, всичките от които подценяват нашата колективна интелигентност и богатия опит на населението с нереформираното здравеопазване. Икономиката и финансите, инвестициите и възпроизводството в здравеопазването остават широко неразбрани и понякога умишлено изкривени в общественото пространство.

Пародийното портретиране на частните инвестиции като примитивно печалбарство е жалко и носталгично самоизживяване за популистите в ролята на днешен Робин Худ. Личният и партиен егоизъм оцветява инвеститорите на „наши“ и „ваши“, за да прикрие собствените си зависимости от всякакви задкулисни схеми. Освен това, съвсем обективно, наред с държавните и общински болници-табелки има много бивши санаториуми и места за долекуване, които по новия закон са болници и така броят им изглежда голям, а отгоре на всичко те участват в отчетите за пълните под 50% болнични легла в София. Тези оптически изкривявания се използват от популистите, за да организират обсадата на столичните пациенти и да не допуснат новите модерни частни болници за активно лечение. Ограниченият избор на болница за активно лечение в София , разбира се, е главната причина за търсене на частни болници в чужбина. Многопрофилните болници в България, които активно лекуват над 90% от пациентите, са 40 в цялата страна. Всяка от тях извършва медицински дейности за над 20 млн. лв. годишно. В тази реална структура на болничното здравеопазване у нас участват 25 държавни, 13 частни и 2 общински болници: ясно е, че многопрофилните болници за активно лечение в страната недостигат, независимо от тиражираните измишльотини!

Устойчива политика в здравеопазването, както във всички сектори, означава стриктно спазване на закона, неговото тълкуване от позициите на здравия разум, ненамеса в работата на държавните органи, постоянно насърчаване от държавата на конкуренцията по качество и сътрудничеството между всички лечебни заведения, и преди всичко разобличаване на политиканстващите популисти, които търсят евтина, често глупава, реклама за себе си и техните политически партии. Здравеопазването трябва да бъде извадено и имунизирано от националните и глобални политически разделения. Дали в допълнение държавата ще може и прави инвестиции, развива инициативи за превенция и здравословен начин на живот и други национални и международни програми, остава да се прецени във всяка бюджетна година, но тази активност не трябва да се счита съществена за устойчивостта на политиката в здравеопазването и да измества центъра на националното внимание. Опитите да се противопостави изкуствено закъснялото изграждане на държавната специализирана НДБ срещу модерната частна многопрофилна ‚Мама и Аз‘ в София показа огромното олекване на всички политиканстващи популисти, които принудиха Главчев да наруши закона.

Ирационалната, ориенталска омраза към конкурента, от друга страна, и изостаналото, консервативно разбиране как ние трябва да участваме в бурното развитие на съвременната медицина са в основата на ожесточените атаки срещу новите големи частни инвестиции в здравеопазването. Радикализацията в обществото по тази линия задълбочава кaдрoвия дефицит и демографската криза. Особено вредни са постоянните инсинуации за нещо прикрито в дълбока сянка, конспиративно, дори когато се приема кристално прозрачно, правителствено решение за нещо ново и модерно. Непрекъснатото подриване на доверието в решенията на държавните органи, в законовия ред и в независимостта на правораздаването от държавни мъже е в сърцето на кризата и отвращението на хората от участие в политическите процеси и емиграцията - „изтичането на мозъци“. Тежките въпроси пред политиканстващите популисти, на които те не искат да дадат отговори, защото не могат, са:

⦁ Като няма „необходимост от нова болница в столицата“, как ще напълните над 50-те процента празни непривлекателни болнични легла и как ще преодолеете тежкия дефицит на медицински кадри, които не искат да работят в заварените болници?

⦁ Кога и как ще въведете конкуренция по качеството в здравеопазването, което е единственият път за повишаване на клиничните резултати и издигане на задоволството на пациента? 

⦁ Какъв е пътят за намаляване на рекордната детска смъртност и много високата обща смъртност и кога ще пресечем задълбочаването на демографската криза в страната? 

⦁ Кога ще се засрамите, ще признаете важната роля и ще насърчите законово регламентираните частни инвестиции за провеждане на държавната политика в здравеопазването?

⦁ Кога политиканстващите популисти в здравеопазването ще се освободят от своите идеологически, материални и емоционални зависимости, за да възприемем и приложим единна национална политика на реструктуриране, средно-големи целеви държавни инвестиции, обединение и сътрудничество на всички здрави и жизнени сили, независимо от собствеността, и за превръщане на здравеопазването в национална гордост и сектор на иновации и растеж, който може да стане водещ поне на Балканите?!