Най-красивият цирк в България живя само 20 години: Въпросът кой изпепели уникалната сграда и до днес няма отговор

Нещо твърде странно имаше в атмосферата на тази изложба. Достолепни мъже и жени бавно пристъпваха, забиваха очи в някои от фотосите и лицата им засияваха. На снимките, на които летящи акробати правеха сложни салта и кацаха на пететажна човешка колона, някой жонглираше върху тънко въже, а джигити препускаха прави върху летящи коне, всъщност бяха те. Да, тези стройни мъжки и изящни женски тела, тези щастливи усмихнати лица бяха техните. Някога. 

Годините отпуснаха мускулите, посбръчкаха лицата, посребриха косите им, но спомените... Пожълтелите афиши, подредени по стените на изложбената зала, непрекъснато ги връщаха към тях. Там, където още са живи образите на създателя на родния цирк П. Панайотов и останалите, които го изведоха сред първите три в света: К. Шалганов, Т. Пиронков, Анг. Димитров, Н. Димитров - Пощата, Лазар и Александър Добрич, Васил и Тошко Козарови, династиите Орландо Валдемар, Н. Панов, Анг. Божилов, братя Ковачеви, братя Силаги, братя Мечкарови, фамилиите Балкански - Нанови, Славови, Романови, Кeхайови, клоуните К. Кертиков, Коко, Чарли, Седой, Фери, Мишката, Боби и много други.

Благодарение на тази изложба част от колекцията на лудия почитател на цирка Драгомир Драганов (130 афиша) най-после излезе на светло, и то не къде да е, а в престижната зала на Музея на София. 

Под ведрото заглавие на изложбата и “Ех, този цирк” бе изписано тъжното, уточняващо повода: “Четиридесет години от изгарянето на Софийския държавен цирк”. 

Драганов дори спомена, че тогава с баба си имали билети за точно това представление, което пожарът провали

Запазил ги като реликва, която после някой му отмъкнал. 

Макет на цирка, в намален мащаб, бе сред най-интересните експонати. Представени са и оригинални чертежи, фотографии, плакати, брошури, макети, виртуален музей на цирковото изкуство и други артефакти. Някои от тях са намерени години след смъртта на архитект Ерослав Станков под стълбище в неговото ателие. Заради конфликт с властите той напуска страната, но няколко красиви сгради, родени от неговото въображение и талант, още красят София. За съжаление, красивият дом на цирковите артисти не е между тях. Манежът, по който са стъпвали величия от близо и далеч, звезди, белязали живота ни, сега е бетониран в основите на нова лъскава офис сграда. Намерението е осъществено. Макар и четиридесет години по-късно. 

Циркът носи радост, а подобните мастодонти - пари. Разбира се, силните на деня винаги ще предпочитат второто 

А какво се случи тогава, на 25 септември 1983 г., разказваме в този откъс от книгата “Колелото на живота”. 

“Както всяка неделя, и тази фоторепортерът на вестник “Поглед” Иван Григоров работеше в лабораторията на редакцията. Беше обяд, когато реши да излезе, за да си вземе нещо за ядене. Вестникът се печаташе късно вечерта, а дотогава го чакаше още много работа.

Навън красива есен радваше софиянци. Изведнъж журналистът видя нещо, което го изуми: в далечината, над “Солни пазар”, се издигаше грамаден облак черен пушек. Григоров бързо се върна в редакцията, взе апарата си и хукна по посока на огъня. Мина бързо покрай църквата “Света Неделя” и сви по улица “Позитано”. Гледката, която се разкри пред очите му, беше ужасяваща. Мощни пламъци се издигаха над цирка.

Голяма част от сградата вече беше изгоряла. Фоторепортерът бясно започна да натиска спусъка на апарата. Един заснет филм вече беше в джоба му. Зареди друг и реши да мине отпред, където на фасадата с пъстри букви бе написано заглавието на програмата: “Мокър от дъжд не се бои”. Пред една от караваните мъж и жена, прегърнати, плачеха. Малко кученце се бе свило в ръцете им. Стихията бе погълнала останалите им “артисти”. Търкаляха се кофи, костюми, някой се опитваше да спаси архивите. Огън и вода люто воюваха. По заповед на началника си пожарникарите се оттеглиха. Мигом след това централният купол рухна. 

Осемнадесет минути след началото на пожара пламъците довършиха всичко

- Спри да снимаш! Дай филма и се махай!

В човека, който така грубо крещеше, Иван позна офицер от милицията, някогашен републикански и балкански шампион по десетобой. Тонът му не търпеше възражение. Григоров отвори апарата и му подаде заснетия наполовина филм. В джоба му остана другият - непокътнат.

На следващия ден, понеделник, със снимка и кратък текст под нея вестник “Поглед” информира България за бедствието. Главният редактор Любен Генов бе наказан за волността си.

От Българската телеграфна агенция в кратко съобщение акцентираха на героизма на пожарникарите. 

Дни след като от цирка не остана и треска, някои истини започнаха да се чуват, макар и под сурдинка:

“Пожарникарите дойдоха четиридесет минути след сигнала без вода, крановете не работеха, твърдяха артистите. Освен това противопожарната импрегнация на стените и конструкцията бяха премахнати при наскоро направен ремонт. Това също помогна на огъня”.

Най-важният въпрос обаче така и не намери отговор: Кой е подпалвачът? 

В началото вината бе хвърлена на унгарски жонгльор, работещ с горящи факли, като се предполагаше, че по време на репетиция ги е изпуснал. После на мушката попаднаха пенсионираните артисти, които живееха в помещение, съседно на цирка. Целта им била всичко да изгори, за да им дадат по-добри жилища. На това никой не повярва. Нормален човек няма да запали единствения си дом, бе логичният отговор.

Случайно или не, но факторите не споменаваха името на онези, които наистина имаха полза цирка да го няма - функционерите от Централния съвет на Българските професионални съюзи. Бастионът на маститата организация беше на няколко десетки метри от изгорялата сграда. Оттам на нея гледаха като на отлично място за втори синдикален небостъргач.

Формалният аргумент на профсъюзните дейци, заради което настояваха циркът да се махне, беше вонята, която се носеше от клетките на животните. Още преди пожара се заговори за нова циркова постройка. Дори бе избрано мястото - пространството срещу един от тогавашните районни комитети на комунистическата партия на булевард “Константин Величков”. Планът обаче не се реализира. “Два цирка един срещу друг не може” - обясниха причините познавачите на социалистическите нрави.

Две години след пожара фоторепортерът Иван Григоров бе повикан в милицията. Върнаха му конфискувания филм, който дори не беше проявен.”

Исак ГОЗЕС