Най-малко 5 са причините, довели до фаталния инцидент със 17 трупа край Своге (ОБЗОР)

Превишена скорост при лоши атмосферни условия, липсата на отводняване на пътя, декоративна мантинела, типът асфалт, кривата на фаталния завой и инстинктивната реакция на шофьора на автобуса край Своге са заформили смъртоносна комбинация, която завърши трагично с цената на 17 човешки живота. Това става ясно от коментарите на пътни експерти с дългогодишен опит пред “Труд”.

Според Владимир Жиянски, който има компания за строителен надзор и е изграждал едни от най-сложните магистрални съоръжения у нас, причините за инцидента са поне 5. На мостовото съоръжение, на което е започнала катастрофата, има значителни условия за “аквапланинг”, обясни Жиянски.

Липсва подходящо отводняване на трасето, а поставеният бордюр допълнително пречи на водата да се излива в река Искър. Според местните на мястото на катастрофата при дъжд се образува локва с дълбочина до 8 см. Кривата на завоя също затруднява водачите и би могло да се разшири радиусът й чрез изграждането на мостово съоръжение с 2 стоманобетонни греди, така че да се изправи завоят, категоричен е Жиянски. Типът асфалт на отсечката според него е трябвало да бъде с набита фракция. Такъв според пътния експерт трябва да се полага и на опасни участъци на магистрали и тунели, както и превантивно през 10-15 километра на магистралите, така че шумът и по-грубата настилка да пречат на водачите да заспиват при монотонни пътища. При този тип настилка дребни камъчета остават на повърхността на асфалта, които предотвратяват аквапланинг и пързаляне при заледяване, обясни Жиянски.

Мантинелата в случая също е с чисто декоративна функция. При такъв опасен участък, на който през годините е имало много инциденти, е трябвало да бъдат поставени стоманобетонни заграждения тип “Ню Джърси”. Те започват плавно от асфалта, достигат до 70 см височина, като в основата са широки 50-60 см, а при върха 15-20 см. Подобна ограда би предотвратила падането на автобуса в пропастта, обясни специалистът. Нужна е и законова промяна. Не може автобусите да се проверяват веднъж на 6 месеца, а водачите, които карат толкова хора, да не минават регулярни тестове, категоричен бе Жиянски.

Шофьорите трябва да бъдат подготвяни за критични ситуации. В случая водачът вероятно е реагирал инстиктивно, което е довело и до фаталния край, за който е имало условия на пътя, заяви експертът. При дъжд, сняг и други подобни обстоятелства на пътя водачите трябва да съобразят скоростта с условията, категоричен е председателят на Българска Браншова асоциация “Пътна Безопасност” Николай Иванов. На пръв поглед 53 километра при ограничение от 40 км/час не изглеждат голяма разлика. Това обаче е с 30 % по-висока скорост от допустимата. При едно ограничение от 140 км на магистралата това би означавало шофьорът да се движи със 182 км/час. При силен дъжд е нормално да се намали скоростта и да се кара под ограничението. Защото има условия, в които независимо дали кара Шумахер или някой възрастен човек с ограничено зрение, законите на физиката не могат да бъдат преодоляни, обясни той.

Планинските пътища, шосета в дефилета, проходи и клисури по цял свят са със завои. Ние не можем да изправим всички пътища в България. Това би било непосилно скъпо и би отнело много време. Затова се взимат и мерки като ограничение на скоростта, обясни Иванов. И заяви, че е сигурен, че при новото ограничение на фаталното трасе от 30 км/час, водачите ще преминават оттам със средно 40 км/час.

Близък на шофьора: Гумите на автобуса бяха почти нови
„Знам със сигурност, че при последното минаване на технически преглед през февруари гумите на автобуса бяха почти нови. Те са всесезонни и с тях без проблем Гришата е можел да кара още поне 2 години.” Това разказа пред „Труд” приятел на шофьора Григор Григоров, който в сряда бе пуснат под домашен арест. Близкият бе възмутен от безотговорни писания и коментари по сайтовете, че гумите били износени и евтини. „Напротив –той ми казваше: „С този автобус возя деца и затова държа гумите да са от най-добрите”.

На кадрите от катастрофата в дерето се виждаше изпаднала гума, която също имаше дълбоки грайфери. Но това е резервната, което показва, че дори и за нея Гришата се грижил да е в добро състояние, за да може при смяна да си довърши спокойно курса”, обясни приятелят, пожелал да не се пише името му.

Данаил Иванов, който е карал зад автобуса: Колата ми поднесе при ниска скорост
“По време на катастрофата край Своге валя много силен дъжд”, разказа свидетелят на инцидента Данаил Иванов от Лакатник, който пожела да не бъде сниман. Той е карал непосредствено след автобуса. Пред него били само момче и момиче на мотор. “Знам, че завоят е хлъзгав и нарочно изостанах. Беше ме страх да не се подхлъзне мотористът и аз, като натисна спирачка, да не го ударя”, обясни Данаил. Заради изоставането си не е видял момента на катастрофата. “Когато влязох в завоя, видях първата ударена кола, беше спряна перпендикулярно на пътя”, спомня си той. След това видял и другия ударен от автобуса автомобил. В този момент леко натиснал спирачката и колата му поднесла, въпреки че се движел бавно. Данаил спрял и излязъл от своя автомобил. В същото време мотористът, който карал пред него, подал сигнал до 112.

Една от оцелелите: Паднах върху всички и това ме спаси
Паднах върху всички в автобуса и това ме спаси. Това каза Лидия Филипова от с Войнеговци. Тя е най-леко ранената и първата изписана след трагичната катастрофа край Своге, при която загинаха 17 души. „Валеше дъжд, не мога да кажа колко силно. Бях на 4-та седалка зад шофоьора найотляво до прозореца. След Своге на завоя усетих сякаш гумата попадна в дупка или подскочи. Инстинктивно усетих страшното. Хванах се за седалката пред мен и затворих очи. Усетих, че рейсът пропада и се върти на една страна. Когато спря, бях най-отгоре и затова оцелях. Не съм губила съзнание. Отворих очи, гледката беше страшна. Шофьорът се мъчеше да извади хората, но дойдоха пожарникари и го спряха”, спомня си Лидия. Смята, че преди да търсят вина от шофьора, отговорност трябва да поемат други. „Вярвам в Бог, той ме закриля. Вече на всеки 25 август ще правя курбан и тогава ще чествам рождения си ден, вместо на 25 май, защото живея втори живот”, зарича се спасилата се жена.