Левски на Ботев, Левски на Ботев! Температура минус 10, силен вятър! Така с радиосеанс години наред започва денят на хижа „Васил Левски”, кацнала навръх Балкана, току под страховитите зъбери на Костенурката, Кръстците и Купена.

От Карлово догоре води само пътека за коне и туристи, четири часа пеш. Те обаче не са проблем за Яна Динева, стопанката на една от най-добрите планински хижи у нас. „Левски”, любимо място за туристи, се прочу в цяла България, след като там намери подслон оцелелият по чудо в ледено приключение  авантюрист Тодор Владимиров. След дни на ядки и сланина в палатка иглу край връх Костенурката, Тодор стигна до „Левски” по стъпките на спасителите.

Яна беше първата, която видя търсача на силни усещания, върнал се буквално от оня свят. Бил премръзнал, брадясал, дрехите му били на кора. Изгълтал на екс няколко чая.

Хем се радвах, че оцеля, хем ми идеше първо да го натупам - толкова спасители обикаляха по билото дни наред да го търсят, а той пийвал уиски в палатката, казва Яна, цитирана от "Марица".


Тодор Иглуто отърва боя, разбира се! От 20 години,  откакто е на "Левски" , хижарката  е преживяла какви ли не премеждия и за всекиго е намирала добра дума. 

Добра душа, сръчни ръце, слънчева усмивка - това е Яна. Винаги  готова и да помогне, и да услади душата ти с блага дума и вълшебен чай от поне 10 билки. Добре дошла, чеде! Откога не си идвала! Така те посрещат Яна и Вълко -  все едно си най-желан гост в този рай със сурови правила.

Яна е нежното лице на хижата, а неин стълб е  Вълко Съботинов,  най-дългогодишният хижар в България. Двамата са страхотен тандем,  истински стопани,  денонощно на пост.  И стажът на Яна е впечатляващ, но този на Вълко е наистина достоен за Гинес, над 50 години.

 

Не помни колко пъти е катерил пътеката догоре с  натъпкана раница на гръб. На физиката на карловеца би завидял всеки фитнес маниак - тайната на Вълко е стажът в Балкана. 

Животът горе не е за всекиго. А за да останеш години, се иска не само закалка, а и стоицизъм, да си готов за всякакви изпитания: бури, сняг, живот като в Аляска.      

Яна стъпва за пръв път на Левски като туристка, но магията я държи до днес. Сега в хижата се чувства повече у дома, отколкото долу. Не би слязла в града дори да  предложат двойна заплата. Не  липсват нито суетата, нито удобствата на града. 

 



По празниците хижата е като дом на Дядо Коледа от приказките с украсена елха, гирлянди, празнични светлини, богата трапеза. Сармички, пита, вита баница, тиквеник, сладки, винце за тонус  - всичко е сготвила Яна, да си оближеш пръстите. И винце за тонус искри в чашите. Не е за вярване, че тези вкусотии са трапеза навръх Балкана.

Като всяко отлично домакинство, хижата е отлично заредена с продукти, за да може дори в най-лютата зима, когато натрупат дълбоки преспи, горе под връх Купена животът да продължи нормално. Боб, картофи, брашно, сол, захар. Зареждат и хляб във фризера, а като свърши - Яна си меси сама.

Засега кътаме единия фризер, водата е на критично ниво - ако падне още, ще се наложи да го изключим, разказва Яна. Хижата се захранва с ток от малка ВЕЦ и е зависима от водата от близката рекичка - падне ли нивото на водата, се налага да се ползва ток само за осветление. 

Преживели са много сурови зими - преди няколко натрупали метри сняг -  толкова дълбок, че стигал до покрива на хижата и кучето се качвало директно горе. Не можели да хвърлят снега, толкова дълбок бил. Бяхме като златотърсачи в Аляска, описани  в приключенски роман на Джек Лондон, смее се Яна. Зимата е любимото  време - снежна приказка и достатъчно време  за любими занимания.

За Яна те са  шиене на гоблени с красиви природни пейзажи и  четене на книги. Още не може да прежали загубата на невероятния красавец хъски Айгер, с когото правели зимни разходки.  Сега любимка на „Левски” е каракачанката Сара. 

Добрият хижар прави хижата, казват старите туристи. Камъкът си тежи на мястото, а нашето е тук, на „Левски”. Пожелавам си само здраве, да посрещаме и изпращаме хора, които обичат Балкана, казва Яна - стопанката на най-хубавата хижа у нас.


 

Тежък спомен: Замръзналата учителка

Млада пловдивска учителка замръзва навръх Балкана на 8 март 1986-а. С двама спътници жената тръгва от хижа Левски към  хижа Рай. Загубват пътя, зъзнат на билото цяла нощ, младата жена не оцелява.

Още по-драматична е историята на 20-годишната студентка, загинала на Кръстците. Трима младежи тръгват по дългия живописен път от хижа Амбарица за връх Ботев. Едното девойче хуква напред - обидено, че приятелят и колежката  флиртуват. Едно подхлъзване на майска преспа, удар в скала и край! Едва я извадили - цялата потрошена.

По празниците: Вадят младеж от пропаст

Какво ли не им е минало през главата за годините в Балкана - и смях, и страх, и зевзеци, и мъртъвци. По празниците на раздумка често си спомнят за похода на слепите преди години по тежкия маршрут хижа Рай-връх Ботев-хижа Левски.

Тръгнали в хубаво време, навързани по десетима, като ослепените Самуилови войни. Внезапна буря разпиляла незрящите туристи по балканските урви, някои забили към страховитите дерета на северен Джендем. Събирахме ги до 2 часа призори, връща лентата назад Вълко. Чудо на чудесата - драмата на 2200 м приключила само с натъртвания, уплах и драскотини. 

Помни се и Коледата преди години, когато  варненецът Росен и баща му тръгват на разходка по заледените отвеси към Равнец. Младежът пада в дълбока пропаст. Празник е, на хижата са само Вълко и племенникът му. Близо денонощие им отнема да открият потрошеното момче, да го измъкнат от улея и да го пренесат до хижата.