Най-странните причини, за които са раздавани ордени у нас

Българинът се мръщи, когато го закичат с медал, колкото и престижен да е той. Нашенецът знае, че моралната награда е алтернативна на материалната и винаги предпочита овеществяване на заслугите си. "Орден къща не храни!", казва си философски човекът. Надява се на пари на ръка пред голата слава.

Домашната неприязън към ордените и медалите идва от игото, когато с тях са разкрасявали гърдите си изедници и предатели. "Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, член от Държавния съвет, прие нишан Меджидие, трети клас", съобщава вестник "Турция" през 1869 г.

Христо Ботев нарича хаджията "обер шпион, накачен с всякакви ордени и храчки". Награденият е един от палачите на Васил Левски, но след Освобождението не се свени да стане депутат в Учредителното събрание. Ръката на Иванчо, подписала смъртната присъда на Апостола, слага параф и под Търновската конституция. В нея е събрана народната омраза към лъскавите дрънкулки.

"Титли за благородство и други отличия, също и ордени, не могат да съществуват в българското княжество", отсича член 58 на основния закон. Член 59 обаче все пак оставя вратичка: "На княза се предоставя да отреди един знак за действително отличие във време на война и само за военни лица."

В свободна България никой не се интересува от ордени и медали. По онова време нашенецът мисли само как да печели. "Завистта за пари е една от главните черти в характера на сегашните българи, на славата не завиждат", хроникира наблюдателният Константин Иречек.

Княз Александър Батенберг е на друго мнение. В жилите му тече синя кръв и не може да се примири, че конституцията му забранява да сече височайши отличия. Батенберг сяда на престола и тихомълком пуска възпоменателен медал за ознаменуване на събитието. После се позовава на член 59 и през 1880 г. учредява първия военен орден. Нарича го лаконично "За храброст".

Същата година князът вади още един медал – "За освобождението 1877–1878". Конституцията обаче непрекъснато го препъва и той нервно я суспендира. Тогава наволя започва да тиражира символика. Първо са орденът "Св. Александър" и медалът "За заслуга", после се появяват и други бляскави знаци.

Вторият български княз Фердинанд с щедра ръка раздава ордени и медали. Закичил с орден "За гражданска заслуга" дори готвача на митрополит Григорий. Монархът бил изумен от неговия кулинарен гений и решил да скрепи възторга с награда.

Фердинанд направил Стефан Стамболов кавалер на "Св. Александър". Премиерът обаче се отнесъл подозрително към отличието и извикал бижутер да определи цената на инкрустираните брилянти.

"Изкарали ги на 1500–2000 лева – твърди дворцовата персона Добри Ганчев. – Ще рече или брилянтите са били от съмнителна стойност, или пък княжеският интендант е бил измамен. Такваз измама била открита и от другиго, от Ив. Салабашев. Той подложил подаръците си да ги преоценят виенските бижутиери. Брилянтите, подарени на финансовия министър, се оказали съвсем фалшиви."

Пак със "Св. Александър" князът декорирал гърдите на пловдивския кмет Христо Дюкмеджиев. Онзи излязъл от двореца, спрял се пред хотел "България" и размахал ордена пред приятели: "Господа, за една бира! Давам го! Кой ще почерпи?"

Пловдивският кмет Христо Дюкмеджиев

През 1909 г. Фердинанд измисля поредния орден. "Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий" се нарича и ознаменува независимостта на България, обявена предишната година. "Кирил и Методий" става най-престижната награда в царството. Велик магистър на ордена е монархът. Негови кавалери могат да бъдат само 15 българи. Когато някой от тях се помине, наследниците са длъжни да върнат знаците на отличието.

До 9 септември 1944 г. с "Кирил и Методий" са удостоени едва деветима. Сред кавалерите е Иван Вазов. На тържеството при връчването просветният министър Стоян Омарчевски измъква златния си часовник и като добавка го харизва на народния поет. Стоян бил земен човек и знаел, че само с орден не се живее.

Свръхпроизводство на ордени и медали бележи епохата на цар Борис III. Наследил от баща си страстта към бляскавото, той ги сече в промишлени количества – като капачки за буркани. Клиентите на царя са главно чужденци, защото нашенците нямат сетива за славата.

Когато германците влизат в България, длъжността "Пазител на ордените" изпълнява Георги Тороманов. Работата обаче е толкова много, че с нея са натоварени още двамина. Началникът на дворцовата канцелария Светослав Помянов документира:

"Царят един ден ми съобщи, че е решил да награждава с наши ордени германските офицери и войници, взели участие във войната против Гърция и Югославия. Каза ми, че възлага тази работа на мене и на д-р Ханджиев; ние да определяме ордените, да ги изпращаме чрез германските военни аташета на наградените и т. н."

Помянов сочи, че три четвърти от времето му било ангажирано с раздаване на ордени. Царят измислил писмо образец към пратките. Той или Ханджиев го подписвали и армията на райха била бомбардирана с български отличия.

В миналото най-високият орден е "Кирил и Методий". Днес начело на символичните награди стои "Стара планина". Този орден е белязан с невероятни протуберанси. Незнайно защо е сефтосан от двама суданци. На 20 септември 1967 г. с лента го грабва Исмаил Ел Ахзари, а без лента Сайед Ахмед Муктар.

Със "Стара планина" през 1994 г. бяха декорирани българските футболни национали. През 2004 г. Ахмед Доган го върна, защото за същия знак беше предложен прокурорът по време на възродителния процес Васил Мръчков.

Източник: "Труд"

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук