Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония: Добре е да се научим да уважаваме себе си, тогава нещата ще се наредят

Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров за втори път спечели приза “Музикант на годината”. Обичаният от публиката диригент получи това престижно отличие за първи път през 2012-а. В 28-годишната история на наградата досега само Райна Кабаиванска и Теодосий Спасов са имали честта повторно да бъдат отличени с този авторитетен приз. От сцената на зала “България” Найден Тодоров благодари на публиката и на двата важни оркестъра в своя живот - този на БНР, с който е имал изключителни успехи, и на любимата Софийска филхармония, която преди 2 години преобърна живота му.

В юбилейния 90-и сезон на филхармонията напористият диригент убедително води оркестъра напред и дава шанс на най-даровитите български музиканти да се изявяват с него. Найден Тодоров ще излезе отново на пулта пред любимите филхармоници на 30 май, когато заедно ще представят Четвъртата “Романтична” симфония на Брукнер и концерта за цигулка на Макс Брух със солист Божидара Кузманова. 

Найден Тодоров е музикант със сериозна биография. Носител е на много награди от наши и международни конкурси, от Словашкия музикален фонд, “Ротари клуб” - Виена, фондация “Боргезе”. Наградата “София” му бе присъдена за постановката на операта “Фауст” в Софийската опера. Тодоров има “Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изпълнението на Втора симфония от Малер със Софийската филхармония. Носител е на наградата на фондация “Джордж Уокър”. Щастливо женен за балерината Ангелина Гаврилова, с която имат дъщеря.

- Г-н Тодоров, какво е за вас Софийската филхармония? 
- Твърде много! Това е оркестърът на Саша Попов, а традицията, която той залага, е жива. Ужасно трудно е човек да успее да добави своята гледна точка, своето виждане в нея. Затова ще вървим само напред заедно с колегите филхармоници и през следващите сезони. 

- Преди да поемете филхармонията, вие направихте чудеса в операта в Русе. Не ви ли липсва този театър?
- Дадох му повече от 10 години от живота си. Разбира се, че продължавам да го обичам. И се радвам на всяка възможност за сътрудничество. През годините с Русенската опера си дадохме много един на друг - и аз на тях, и те на мен. А “Катерина Измайлова” на Шостакович беше едно от най-големите ни съвместни постижения. Русенската опера е сериозна институция. Тя винаги е създавала културна история и съм убеден, ще продължи да го прави. Желая от все сърце успех на колегите. И се надявам някой ден пътищата ни пак да се срещнат. 


С голямата Райна Кабаиванска

- Продължавате сътрудничеството с голямата оперна звезда Райна Кабаиванска? 
- Първата ни среща с нея никога не мога да я забравя. Райна е от хората, които още с появяването си могат да променят живота на човека. Тя промени моя живот. Запознахме се покрай работата ми в Нов български университет, където учех. Университетът направи нейния пръв майсторски клас, на мен повериха да дирижирам оркестъра, с който се изявяват учениците на Райна. По време на поредния майсторски клас жена ми Ангелина бе в последните дни преди термина на бременността. На самия концерт бях много притеснен. Ангелина седеше в директорската ложа, аз дирижирах и треперех. Е, тя устиска! След концерта разбрах, че Райна казала, ако нещо се случи и откарат жена ми в родилното, да не ми казват нищо, докато не свърши концертът. А когато се оженихме с Ангелина, Райна й подари много красиви обеци. 
Признавам, че покрай Райна обикнах операта. Тя беше от хората, които ми дадоха смелост да кандидатствам и за шеф на Софийската филхармония - каза ми категорично, че ми трябва място, където да разгърна творческите си възможности. 

- Винаги усмихнат, винаги оптимист! Затова музикантите на сцената се чувстват добре с вас. Сигурно по пътя си сте срещали все добронамерени хора?
- Да, добрите хора винаги са преобладавали в моето битие на творец. Първият ми професор по дирижиране във Виена - Карл Йостерайхер, направи с мен чудеса. Научих много и от Урош Лайовиц. Йостерайхер ми написа препоръки и много врати се отвориха пред мен. Той ме вкара във важни среди, дирижирах във Виена. От Израел в моя живот се появи друга голяма личност - директорът на фондация “Ленърд Бърнстейн” Леор Сегал. Този човек на няколко пъти директно промени живота ми. И той ме стимулира да се кандидатирам за титуляр на Софийската филхармония. 
В Пловдив мой директор бе музиковедът Андрей Андреев, който ми оказа голяма подкрепа. А първият човек в живота ми, който ми е дал в ръцете професионален оркестър, се казва Веселин Байчев. Беше главен диригент на Врачанската филхармония и разреши да я дирижирам. Байчев е широко скроен човек. Най-напред ме покани с моя младежки оркестър, който успяхме да направим със съученици, после пък ни уреди концерт във Враца. Навръх рождения ми ден, 8 април, аз дирижирах Врачанската филхармония. Такива неща не се забравят! 

- Спомням си вашите перипетии в по-младите ви години - една министърка на културата не ви признаваше дипломата за висше образование?
- Според мен тази история с Ема Москова беше политическа поръчка. Тя не тръгна от самата министърка, а от тогавашния областен управител на Пловдив. И преди да разбере за какво става дума, министърката застана срещу мен. Тогава обаче аз се притеснявах за друго - не бях ходил войник, а войнишката служба бе още задължителна. Никак не ми се ходеше войник! Заминах за Виена.
Когато взех във Виена първия дипломен изпит за оркестров диригент, записах за хоров диригент. Започнах да ходя на лекции и за тонрежисьор. Учейки за диригент, аз цял живот се уча как да управлявам, как да казвам на хората какво да правят. Интересно е, че до ден днешен се появяват хора, които отварят темата за моята диплома. Не знам как си представят, че съм направил кариера, ако не съм учил, ако не съм завършил. Но явно за много хора е важно да намерят нещо лошо или да си го измислят. 


Диригентът не е чужд на шоуто - по време на пресконференция във филхармонията смело хваща фотоапарата - в обектива му са оперната звезда Анджела Георгиу и топ фотографът Василка Балевска. 

- Каква ще бъде през идните години  политиката на Софийската филхармония?
- Изключително балансирана. Не бива да залитаме в крайности. Ще има различни имена в афиша - френски, немски, италиански, австрийски, руски, български автори. Същото се отнася и за гостуващите изпълнители. Ще правим много неща за младите, защото те са бъдещето, те създават днешната и утрешната история на българската музика. За мен е важно и големите имена от световната музика да гостуват редовно на Софийската филхармония, тя да бъде привлекателна за тях. 

- Имате ли идол сред диригентите на нашето време?
- Най-великият за мен е бил различен в различни моменти от живота ми. Всеки един диригент може да бъде най-добрият - за определен слушател, за стил, за композитор. Помня как боготворях Караян, днес има неща, които му харесвам, и други - не чак толкова. Нима има друг така експресивен музикант и диригент като Ленърд Бърнстейн? Ами Карлос Клайбер, ами Клаудио Абадо? От българите - Емил Чакъров. От Пловдив до София съм пътувал заради концертите на Чакъров в НДК. Бях всеки път на първия ред. Когато той почина, с младежкия оркестър в Пловдив направихме концерт в негова памет. 

- Уважавате ли политиците, идват ли те на концертите на филхармонията? 
- Нямам нищо против политиците. Офицерите са част от интелигенцията на една нация. Като Аню Ангелов например, който е все по концерти. А Софийската филхармония е наследник на Царския военен симфоничен оркестър! Имаме много стабилен президент. Няма спор, че се появяват хора, които променят нещата в положителен план. Например кметът на Бургас, град, който цъфти и се развива напук на всичко. От една страна, това е добро - показва, че не всичко е загубено. Но от друга не е чак толкова добро - защото означава, че у нас всичко се случва заради определени личности, а не заради определен структурен ред. Но най-важното според мен е да се научим на малко повече уважение към себе си и към околните - тогава може би и другите неща ще се самонаредят.

Клара ДИМИТРОВА
/вестник "Над 55"/