НАТО не е в “мозъчна смърт”, Алиансът дори е толкова жизнен, колкото и идеите за либерална демокрация, смятат двамата бивши български военни министри – Ангел Найденов и Велизар Шаламанов.


Двамата коментираха диагнозата, поставена от френския президент Еманюел Макрон, че НАТО преживява мозъчна смърт, предава БГНЕС.

Бившият военен министър Ангел Найденов не смята, че “мозъчна смърт” е вярна диагнозата и не е съгласен с нея.

„Но това, че не сме съгласни не означава, че не трябва да бъдат осмислени аргументите, които използва френският президент. Това осмисляне, според мен, при всички случаи трябва да бъде темата на разговорите на срещата на върха в началото на месец декември.

Всъщност, думите на Макрон имат такъв отзвук тъкмо, защото се поставят в контекста на предстоящата среща на върха в НАТО в Лондон през декември”, коментира Ангел Найденов.

Според него зад думите на френския президент прозира и една амбиция, която той лансира от известно време.

„Това е амбицията за възстановяването на т. нар. стратегическа автономност на европейските страни-членки на НАТО или по-скоро като цяло на Европа и възстановяване на нейния военен капацитет и възможности.

Всъщност зад това стои разбирането за една нова роля на Европа в геополитиката на XXI в.

Зад всичко това обаче, стои, като че ли и амбицията в тази нова Европа и в тази нова роля на Европа водещата позиция да бъде за Франция и съответно за френския президент”, посочи бившият военен министър, който основа неправителствена организация – Център за изследване на отбраната и сигурността.

За Велизар Шаламанов, който също бе военен министър, отговорът на краткия въпрос: В „мозъчна смърт“ ли е НАТО? e още по-кратък: Не!

„Северноатлантическият Алианс се развива – расте като брой членове, успешни мисии и нови области на отговорност (например през 2016 г. бе дефинирано киберпространството като област на отбрана).

През декември очакваме Алиансът да определи своята роля и в развитието на новите технологии с влияние върху сигурността и отбраната.

Скоро Северна Македония ще стане 30-тия член на Алианса, а от срещата в Букурещ през 2008 г. е на дневен ред и членството на Украйна и Грузия, когато бъдат готови за това”, коментира Шаламанов.

„Силата на НАТО е в солидарността и консенсуса, а това е огромна отговорност на всяка страна – член във вземането и изпълнението на важни решения, но особено голяма е отговорността на ядрените сили като САЩ, Великобритания и Франция, особено в контекста на ядрената риторика на Русия“, добави той.

Шаламанов посочи, че предстои най-голямото учение в рамките на НАТО, водено от САЩ – Бранител 2020 с прехвърляне на 20 000 американски военни през океана, засиленото и адаптираното предно разполагане в Източна Европа показва силен ангажимент на НАТО към заплашени страни с цел възпиране и гарантирана отбрана.

„Развива се системата за противоракетна отбрана, кибер отбрана, противодействие на хибридни заплахи, приета е политика по Космоса“, каза още Велизар Шаламанов.

„Има и проблеми, но по тях се водят консултации и се намират решения с консенсус. Вероятно цитираното изказване е извадено от контекста на развитието на НАТО и е с локална цел.

Ако все пак има страни, които не виждат полза от членство в НАТО, могат да ползват чл. 13 от Вашингтонския договор, но това би било грешка за тези страни, както и сътресение за НАТО.

В никакъв случай не би довело до “мозъчна” или друга смърт на Алианса, който е толкова жизнен, колкото и идеите за либерална демокрация, свобода, пазар, човешко достойнство и върховенство на закона“, категоричен е той.