Найо Тицин е известно екранно лице. Дълги години работеше на новините на Канал 1, прочу се и с фотографския си талант, дори направи ефектна изложба на свои снимки от Ню Йорк. Съпругата му също е известна личност - оперната певица Александрина Пендачанска, позната с прякора Джиджи. Когато става въпрос за нестандартни имена, двете им дъщери са идеален пример, разкрива "24 часа" в интервю с телевизионера.
- Найо, как се казват твоите две дъщери?
- Голямата, която е на 9 г., се казва Валери-Виолета Найо-Тицин Нейкова, а малката, тя е на 3, е Сара-Мария Найо-Тицин Нейкова. И двете имат по 5 имена.
- Как избрахте името на голямата?
- Кръстена е на двете баби Валери и Виолета. Съвпадението тук е, че от тази комбинация се получава името на героинята на Травиата, Виолета-Валери. А това е дебютната роля на Джиджи - на 17 г. за първи път е пяла пред публика в тази роля. Обърнахме обаче словореда, за да не е точно като в операта, поне да не я дамгосваме с тежката съдба на Травиата.
- Как се обръщате днес към детето?
- Предимно с Ная, това е нейният прякор. Ако я питаш защо, защото прилича на татко си. Във Франция обаче й казват Валери, името е много разпространено там.
- Семейството ти във Франция ли живее?
- Да, половината време сме там, защото Джиджи работи, а другата половина в България. Ная ходи на училище във Франция.
- Разкажи за кръщаването на малката Сара.
- Първо решихме да не натоварваме детето с много имена и да е само с едно - Сара. Обаче се роди на 15 август, Голяма Богородица. Нямаше начин да остане само Сара и добавихме Мария. А, има още една подробност около Валери-Виолета. Тя също се роди на християнски празник - Св. св. Константин и Елена. Затова в църковното кръщелно свидетелство тя е с още едно име - Елена Валери-Виолета Найо-Тицин Нейкова. Но това е само за пред Господа.
- Защо и твоето име е толкова нестандартно?
- Кръстен съм на прякора на баща ми Найо и на фамилията на майка ми Тицин.
- Как точно са те записали, когато си се родил?
- Найо-Тицин Атанасов Нейков. Когато обаче навърших 16 г. и си взех първия паспорт, беше забранено човек да има две лични имена, тиретата също бяха недопустими. Казаха ми да махна едно от двете имена, обаче аз не исках да се лиша нито от Найо, нито от Тицин. Затова казах да се махне тирето и да се слеят двете. Получи се Найотицин. Така че до 1991 г., когато пак си смених паспорта, се водех по този начин. Като го видя за първи път, баща ми каза: “Това е име на антибиотик.” Звучеше му като бронхолитин.
/БЛИЦ