Съдбата на песента е като тази на човека. На някои им провървява бързо, на други - не. Понякога дори талантливите не успяват. Или трябва да извървят дълъг и тежък път, докато ги срещне фортуната. В същото време по-посредствените вече са дръпнали далеч напред. Но в крайна сметка всичко си идва на мястото. Правдата и талантът възтържествуват. Или поне на това се надяваме.

“За теб, Българийо!” е една от най-популярните български песни в последните близо тридесет години. Пеят я и стари, и млади. На концерти изпълнението й е винаги хорово т.е. с участието на цялата зала. В началото социалистите се опитаха да си я присвоят и направят свой партиен химн. Може би имаха и някакви основания за това: песента бе любима на тогавашния им млад лидер, а и композиторът, и авторът на текста, и изпълнителят бяха от тяхната кръвна група. Червените меломани се екзалтираха, докато я слушат. Те не пропускаха да го правят винаги, когато партията ги призове, независимо дали на събор на „Бузлуджа“, на конгресите си или на най-обикновена сбирка на клубовете. 

Бързо обаче се разбра, че такава една песен, не може да бъде само на една партия, пък била тя и Столетница. Защото не са толкова много стиховете, посветени на България, които са така въздействащи и силни. Така с днешна дата песента е тотален хит.

Но далеч преди да се изкачи на върха и блесне като чудо под прожекторите, „За теб, Българийо“ среща хладнокръвното отрицание на комисията, която трябва да я благослови и отвори пътя й към зрителите и радиослушателите. Това се случва още по времето на социализма, тогава музиката е на Александър Бръзицов. Обяснения не са дадени. Просто тази песен няма да види бял свят, отсичат корифеите и връщат ръкописа на поета. Казват, че имали съображения или може би искат да ми пречат, заключава той. И така песента потъва, затворена в папката на поета Михаил Белчев, забравена от Бог и Цар. 

Но не е било писано така безславно да завърши живота й. Един ден, големият Тончо Русев се обръща към Мишо с молба да напише нещо, посветено на България. И така, сигурно е било 1992 година, красивият патриотичен текст отново се измъква от затвора си. Песента е готова. И двамата автори предчувстват успеха й. Пред тях обаче е дилемата кой да я изпее. Късметът е на Веселин Маринов. Всъщност този избор е късмет за всички. И най-вече за песента и зрителите. Но това едва ли би се случило без прекрасния аранжимент на Красимир Гюлмезов. 

И това, което се случва още при първото изпълнение, се повтаря до днес. Веско Маринов пее на живот и смърт, а публиката скача на крака още при първите акорди. Това изненадва дори и хората, които са сътворили неофициалния химн „За теб, Българийо“.

За теб, Българийо