Неповторимият актьор живее в сърцата ни: Поклон пред поклона ти, друже Калоянчев

Роден е на 13 януари 1925 г. в Бургас. За него много е писано, като че ли знаем всичко. И все пак да припомним. Заедно със Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Парцалев, Никола Анастасов и Григор Вачков е един от основателите на Сатиричния театър, част от неговото звездно поколение, един от патриарсите на българската сцена, с над 200 запомнящи се роли в киното. 

Зрителите го обичат и му вярват, когато играе Бай Ганьо с всеизвестното “Булгар! Булгар!”, “Специалист по всичко”, “Инспекторът и нощта”, “Големанов”. 

Калата, както го наричат неговите колеги и приятели, “може да изиграе всичко - мъже, жени, бабички”, думи на колоса, театралният режисьор Николай Масалитинов, изречени за него. 

Той винаги е естествен, защото е чужд на звездоманията 

Детството на Георги е разпъвано между магията на Мелпомена и млекарницата на баща му, от която трябва да носи шишета на клиентите. Семейството на дребния бургаски търговец живее само на стотина метра от театъра. Самият той обичаше да се връща в детските си спомени с думите:

Миришех на мляко, но ми замириса на театър 

Когато е свободен, влиза в театъра като в храм и вдишва праха му и миризмите на грим, пудри и други мазила. И е щастлив, когато някой от актьорите го прати да му купи цигари.

Артистичните заложби на младия Калоянчев проличават още когато е в гимназията. Той е на изпит по немски. Учителят не го къса, а казва, че 

само един истински артист може толкова убедително да измисля нов немски език

Ето защо го съветва да продължи не в железопътно училище, а в театрално. Георги Калоянчев е вторият, дописан на ръка с молив във вече изложения на таблото списък на приетите студенти за първия випуск на Държавното висше театрално училище през 1948 г. Първият е Коста Цонев. 

Един ден, докато дослужва войниклъка си, в поделението идва Спас Джонев, тогава актьор в Бургаския театър, и лично му дава телеграмата, в която пише, че Георги Калоянчев е приет за студент. 

Едва завършил през 1952 г., талантливият младеж е приет с отворени обятия в трупата на Народния театър. 

В киното дебютира с филма “Утро над родината” в ролята на циганчето Сали. Следват поредица от незабравими образи в незабравими филми - Кондов във “Вълчицата”, фокусникът в “Най-дългата нощ”, Риксата в “Привързаният балон”, Джордано Бруно в италианската продукция “Галилео Галилей”, Езоп в “Езоп”, “Нощните бдения на поп Вечерко”, “Бон шанс, инспекторе!”, “За къде пътувате?”..., повече от 50 игрални филма. 

Признанието за неговия талант идва през 2006 г., когато излиза продължението на “Бай Ганьо се завръща от Европа”. 

Сценарият е писан специално за големия актьор,но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на Бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев театралният режисьор Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов - духът на Бай Ганьо.

Ето и друг любопитен случай, който доказва големия талант на Калоянчев и разказан сладкодумно от самия него: 

“Бяхме на гастрол в Югославия. Звездата там беше един голям актьор, Люба Тадич. Отиваме да го гледаме. След представлението влизаме при него и не мога да се въздържа: “А бе, братко, а бе, колега, голям актьор си. Голям. Благодаря”. Той ни пита какви сме, що сме. “От София - отвръщаме, - актьори. Утре ще играем тук “Смъртта на Тарелкин”. На другия ден гледам Тадич на седмия ред. Представлението мина много добре. Прибирам се в гримьорната и след малко влиза някой. Той. Изведнъж изпълни цялата стая: 

Дека е майсторо? - вика и тръгва към мен: А бе, ти що си ми казал снощи, че аз съм велик? Ами ти що си бе, сине майчин

След спектакъла в един от белградските вестници се появи заглавие: “Поклон пред поклона ти, друже Калоянчев”.

Георги Калоянчев изиграва почти всичко на сцената, на екрана и в телевизията - от бебе до баба! Играе даже и Бог. Във втората постановка на създадения през 1957 г. Сатиричен театър - “Дядо, баба, мама, татко и ние”, двамата с Парцалев играят бебета. В пиесата на Ст. Л. Костов “Женско царство” е баба. За филма си “Бяла магия” Иван Андонов го избира за ролята на Бог. (Дяволът е Петър Слабаков.) 

Мечтата на живота му е да изиграе Ричард III

Така и не я осъществява. Помнят се обаче спектакли, които дълго са вълнували театрална София, например “Големанов” и “Ревизор” са играни няколко сезона около 350 пъти. Калоянчев възторжено се радва на успехите на свои колеги. Ето такъв случай: “Имаше един период, когато с Константин Коцев не си говорехме. Случват се такива неща в театрите. Но Боже Господи, гледам го в една роля, направи два-три момента гениални. Не издържах, качих се на сцената и пред публиката го разцелувах. Той остана като гръмнат”.

По време на социализма в България самият Тодор Живков казва на Калата: “Къде ще ходиш, бе? Ти ми трябваш тук да баламосваш хората, а аз да си гледам работата”.

Спомени, спомени... Всички те са убедително доказателство за неоспоримия талант на Георги Калоянчев, за неговия огромен професионализъм и голяма човещина. 

На 13 януари 2023 г., ако беше жив, щеше да навърши 98 години. 

Георги ПЕТРОВ, Лом