Нещо невиждано от 5 г. насам се случва у нас насред четвъртата К-19 вълна

Четвъртата вълна на коронавируса у нас донесе истински бейби бум в някои области на страната, показва проверка на „Телеграф“ в АГ отделенията.

Според електронния калкулатор на ООН – country metters, който изчислява естествения прираст на населението в реално време, новородените през 2021 г. имат реален шанс да подобрят петгодишен рекорд.

Данните показват, че от началото на годината към вчерашния ден са проплакали над 61 380 бебета.

За сравнение - през цялата изминала година броят им е бил 59 440, показва справка в Националния статистически институт (НСИ).

През 2019 г. пък на бял свят са се появили 61 538 деца, а още година по-рано – 62 197. Новородените през 2017 г. пък са били 63 955. Калкулаторът на ООН обаче показва, че в България всеки ден се раждат между 140 и 150 бебета. Това означава, че до края на годината пеленачетата може да достигнат близо 65 000.

Няколко столични болници потвърждават, че тази година има ръст на ражданията. Тенденцията е изпъкнала още повече през октомври и ноември, като продължава и през настоящия месец. С 15% повече бебета спрямо 2020 г., похвалиха се от АГ „Шейново“.

Директорът на лечебното заведение д-р Румен Велев прогнозира пред „Телеграф“, че очаква новородените до края на декември да са с 350-400 повече в сравнение с миналата и да достигнат 2600-2700. Повече раждания отчитат още три лечебни заведения – УМБАЛ „Св. Анна“, УМБАЛ „Софиямед“ и МБАЛ „Надежда“.

В бившата Окръжна болница бебетата през 2021 г. са с 10% повече спрямо миналата година.

В университетската частна болница „Софиямед“ пък до вчера на бял свят са се появили повече бебета в сравнение с цялата 2020 г., а в болницата за женско здраве „Надежда“ са подобрили всичките си рекорди по новородени от създаването на лечебното заведение преди осем години. Там най-плодородна досега е била 2020 г., когато от януари до ноември на бял свят са се появили 2026 бебета, а за същия период на настоящата година броят им е 2174.

София обаче далеч не е единственият град, в който регистрират бейби бум. С щастливата тенденция може да се похвали и Пловдив. Повече от месец преди края на годината една от частните болници под тепетата – „Селена“, достигна най-високата си годишна бройка новородени от създаването си преди 15 години.

Първият рекорд лечебното заведение отбеляза през 2020 г., когато в клиниката по акушерство и гинекология посрещнаха 2411 бебета. Това нареди здравното заведение на второ място сред болниците в страната по брой родени бебета. Тази година 2411-ото бебе дойде още през ноември. Така от лечебното заведение прогнозират ръст на новородените с 14%. Увеличаване на раждаемостта има и във Варна, но лекарите там не бързат да се радват на данните.

Според специалистите от СБАГАЛ „Проф. Димитър Стаматов“ сривът на новородени през 2020 г. логично е последван от ръст, но не и от бум. В морския град обаче се увеличават не само бебетата, а и близнаците.

Любопитното е, че за разлика от предишни години през 2021 г. повече бебета се раждат и в малките градове. По традиция с най-малък брой пеленачета е Видин. През настоящата година обаче областта счупи каръка и регистрира драстичен ръст на новородените, сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).

За първото тримесечие на миналата година там са родени 23 деца, а за същия период през тази – 55. През второто тримесечие пък броят им се увеличава от 6 за 2020 г. на 48 за април-юни т.г. Тенденцията се запазва и през третото тримесечие, където сравнението е 13 пеленачета за м.г. и 68 за тази.

Повече бебета са родени и в Благоевград. От други градове в страната не отчитат ръст на ражданията, но се радват, че пандемията не се е отразила и негативно. В МБАЛ Бургас например през изминалите 11 месеца на бял свят са се появили 1600 новородени, а за цялата изминала година – 1685.

Такава е тенденцията и в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил. „Като цяло броят на новородените се запазва, както и през предходната година. Пандемията не се отрази негативно в това отношение“, сподели началникът на АГ отделението д-р Валери Томов.

Надежди за бейби бум имаше и през миналата година, но те се оказаха напразни. Макар някои болници в страната да отчитаха ръст на ражданията, крайната сметка показа пореден срив. Причината за това е, че данните на различните институции се разминават. Така например според НСИ през 2020 г. са проплакали над 59 хил. пеленачета, но според НЦОЗА броят им е малко над 55 хил.

Центърът води статистика на тримесечие. Според нея настоящата 2021 г. също не е започнала обещаващо. Нещо повече, ако се сравняват данните за трите тримесечия от началото на януари до края на септември тази година и същия период за изминалата, излиза, че сега са се родили дори по-малко бебета. Такава е и статистиката в най-голямата акушеро-гинекологична болница у нас СБАЛАГ „Майчин дом“, където също регистрират лек спад. Там до края на ноември 2020 г. са родени 3190 бебета, а до края на ноември т.г. – 2892.

По-малко избират аборт
Позитивната тенденция за ръста на ражданията у нас е последвана и от друга – за спад на абортите. Това показват данните на НЦОЗА. В периода януари-ноември 2020 г. аборт пред бебе са избрали 8416 жени. Това е броят на прекъснатите бременности по желание, като най-често това решение взимат жените над 30 г. с много малка разлика в групата 20-29 г. През тази година обаче извършените аборти са 8104, или с близо 300 по-малко.

Детската смъртност намалява
Друга положителна тенденция, която се очертава като трайна, е намаляването на детската смъртност. То е отразено и в данните за 2020 г. Обобщението от тях обаче е тревожно, защото общата смъртност у нас е отбелязала сериозен ръст от 1549 на 100 хиляди души на 1799 на 100 хиляди души от населението по данни на НСИ. Това посочи на пресконференция Зорница Славова, старши икономист от Института за пазарна икономика, при представянето на доклада за регионалните профили за 2021 г. частта за здравеопазването.

Най-важният извод от обобщаването на данните е, че пандемията е съкратила живота на българина със средно около 3 месеца, като разликите между отделните области са значителни. Така например във Видин намалението в продължителността на живота е 1,2 г., а в Кърджали изобщо няма намаление по този показател.

Само за една година коронавирусът се е превърнал в третата по значимост причина за смърт в България (с дял 7% в общата смъртност). Преди COVID са само болестите на кръвообращението и новообразуванията.