Невероятната съдба на Роси от Варна: Рак, инфаркт, 10 операции и несъкрушима жажда за живот

Роси Чернаева от Варна е изпратила до редакцията на в. "24 часа" описание на невероятните си житейски премеждия. Част от тях са онкозаболяване, инфаркт, 10 операции, 30 пълни упойки... Ето го и покъртителната й история:

Майка ми била в 8-ия месец, когато отивали на гроздобер. Срещнали един много едър турчин, на когото му висяла на ухото една сливка от месо. Раждам се на 11 декември 1944 г. и на моето ляво ухо стърчи също една месеста сливка. Баща ми взел ножицата и я отрязал.<br /> <br /> До годинка са ме чакали да умра<br /> <br /> Не съм се хранила добре, не съм растяла. На годинка съм се покрила с големи циреи и след като са се изчистили, съм започнала да ставам човек, както казваше майка ми. Родена съм в китно селце в Добруджа, но сме се преместили във Варна.<br /> <br /> На 4 г. примабалерината г-жа Стойчева, наша комшийка, ме взе в балетната школа. Тя искаше да ме праща в училището в София, но баща ми не разреши, защото балерините били с лоша репутация. После тренирах художествена гимнастика, имам грамоти и отличия. Но татко по същата причина не ме пусна на лагер с националния отбор, който се готвеше за олимпиадата в Токио. После татко ни напусна и с майка и сестричката ми трябваше да се издържаме. Записах вечерна гимназия и станах сервитьорка, после бях шивачка и така завърших.<br /> <br /> Първата ми любов бе гимнастик, който учеше в Морското училище. Но се омъжих за друг след 3-годишна връзка. През ноември 1965 г. ми спря мензисът, прегледаха ме 5-6 доктори и казаха, че в корема ми имало три образувания. Лежах 5 месеца и когато влязох в петия месец, ме оперираха. Няма да забравя тази операция. Бях на 20 г., събраха се над 50 лекари.<br /> <br /> Имала съм кисти на яйчниците, а медицината отрича забременяване с кистозни яйчници. Проф. Илиев ги изчисти, затвориха ме и продължих да лежа. Моето лудо момиченце се роди 1,7 кг и стоях още месец, докато наддаде.<br /> <br /> След 6-7 месеца започнаха кръвоизливи. Бяхме на разходка в Морската градина и не знам какво е станало, но се озовах в болница. Една година се мъчеха да ме спасят от тези коварни кръвоизливи и организмът ми много отслабна. Почнаха да се нижат болести - хепатит, перитонит на гениталиите. Д-р Хубенов ме взе под крилото си и за едно денонощие ми направи 11 пункции без упойка, защото черният ми дроб не разрешаваше упойка. Така ме спаси.<br /> <br /> Но ми откриха миома. Не можеха да оперират, понеже бях станала 35 кг с много силна анемия. Един месец ме засилваха и легнах за втори път под ножа. Оказва се не само миома, но и начален стадий на рак на матката. Направили хистеректомия. Събудих се, но не можех да ходя.<br /> <br /> Изписаха ме със страшната диагноза. По него време нямаше химиотерапии. С йога се възстанових за 1 г. Но каква съпруга бях? Никакво желание за секс, вглъбих се в себе си. Станах треньор по спортна гимнастика, после спортен организатор на здравните работници. Почти всяка неделя имаше работнически състезания. Още стоят купите, които печелехме.<br /> <br /> През 1978 г. станах студентка в спортната академия - задочно, и се дипломирах като учител. 10 години живях спокойно без болести и се радвах на живота. През 1990 г. се разболях от пневмония, която премина в ТБЦ. Мина и това, възстанових се. Но скоро ми оперираха лявото коляно (гонартроза). През 2004 г. влязох в интензивното след припадък. По случайност съпругът ми си бе у дома и това ме спаси от масивен инфаркт. Така в моето здравно досие се намеси нова болест - ИБС микроваскуларна форма.<br /> Не съм се разстройвала, че организмът ми е толкова болен. Всеки ден ставам в 6 часа, пускам си музика и започвам комплекс от упражнения. Но животът ми се промени.<br /> <br /> Съпругът ми заживя с друга<br /> <br /> Не му се разсърдих, не бях пълноценна съпруга. А и той не ни забравяше. Като се върнеше от рейс, ни носеше подаръци. Бяхме разделени 8 години. Не знам какво му стана, но един ден си дойде у дома и не се върна при другата. Наново сключихме брак. Дъщеря ни се омъжи, роди ни се внук Димитър. Бяхме на седмото небе. Щях да забравя, че имам още една операция - на дебелото черво. Като са ме оперирали от карцином на матката, са ми оставили маточната шийка, като са я прикрепили към дебелото черво. Така тя ми направи беля. Но животът продължава. Аз много бързо се възстановявам. Казвам си: &ldquo;Нищо ти няма. Добре си. Ще се оправиш&rdquo;, и става.<br /> <br /> През 2008 г. пак попаднах в болница. Отидох на преглед за кръвното. Изравнявах границите. Като ме прегледа, лекарят каза: &ldquo;Хващай самолета за &ldquo;Токуда&rdquo; в София. Само там ще те оправят.&rdquo; Зет ми ме закара, приеха ме и на операция. Коремната аорта всеки момент ще се спука. Направили ми резекция и пластика. Когато ме изкарвали от операционната, ми спира сърцето. Лекарят почнал изкуствено дишане и масаж.<br /> Но нова беля - спукан далак.<br /> <br /> Пак в операционната и съм изпаднала в кома за 13 дни. После съм станала от леглото и съм поискала да отида до тоалетната.<br /> <br /> Прибрах се във Варна и започнах моя начин на живот - гимнастика, танци, басейн. Получих две хернии и бях оперирана. Работех като учител, застрахователен агент, продавач на &ldquo;Цептер&rdquo;, брокер на имоти. Минута свободна нямах.<br /> <br /> След операцията мъжът ми съвсем се предаде. Разболя се от белодробен карцином и го оперираха в София. Мина добре, нямаше разсейки, но се отчая, затвори се и реши, че вече не му се живее.<br /> <br /> А при мен дойде ново заболяване - карцином на пикочния мехур. Започнах лекарства. Всеки месец ми правеха цистоскопия. Влизаха в мехура и почистваха, по-точно изгаряха раковите клетки. За 1 година нищо не излезе и решиха - операция. По това време съпругът ми почина.<br /> <br /> През октомври 2011 г. ме оперира проф. Петкова. Успешно, само дето десният бъбрек почти не работел. Сложили ми уретер, след това 6 месеца химиотерапия. Още 2 години цистоскопия на всеки 3 месеца. Оказа се, че съм изгонила рака. Продължих<br /> моя начин на живот - гимнастика, танци, басейн. След една година ми звъни телефонът. Чувам глас: &ldquo;Излез, пред вратата съм.&rdquo; След 50 г. пред мен стоеше първата ми любов. Той бил братовчед на моя приятелка, а пред нея бях споделила, че много искам да го видя. Тя му описала моите болести и перипетии. Той ми инсталира компютър с програма за лекуване и ми направи билки, лекуващи рака. След това все беше до мен. Даде ми криле, жажда за живот.<br /> <br /> Но пак лоша новина. Имах тежест в гърдите, кръвното играеше, подуха ми се глезените. Отивам на кардиолог и ето ме пак на операционната маса.<br /> Сложиха ми стент на главната артерия. Но хич не ми пука, излязох от болницата и продължих своя си живот - гимнастика, танци, басейн.<br /> <br /> Равносметката ми е, че съм рязана 10 пъти на корема. Имам 30 пълни упойки. Сега ми предстоят 2 операции за херния, но трябва да минат 6 месеца от последната интервенция. Работих по заместване цяла учебна година и за своята 70-годишнина през декември си подарих пътуване до Дубай на гости.<br /> <br /> Дано с моя разказ да вдъхна вяра в живота.<br />