Ники Априлов пред в. "Шоу": Ще ми се да съм Емил Димитров

Ники Априлов е роден на 18 април 1954 г. в гр. София. Завършва през 1972 г. 33-то СОУ „Ернст Телман” в София, а през 1979 г. – ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. Елка Михайлова. Той е също така актьор, автор, режисьор на многобройни събития, концерти, фестивали, спектакли, както и автор, режисьор и водещ на легендарното телевизионно предаване за деца по БНТ „Като лъвовете”. Новият връх в кариерата му е мюзикълът „Тримата мускетари”, чиято премиера се осъществи във Варна, а на 14 декември предстои представяне и пред софийска публика. Това е поводът да се срещнем с обичания Ники Априлов, както и да го разходим по други пикови моменти от неговата професионална кариера.

- След броени дни на софийска сцена ще представиш мюзикъла „Тримата мускетари“. Разкажи малко повече за тази твоя поредна сбъдната мечта?
- За популярността на “Тримата мускетари” на Александър Дюма-баща, някой бе казал: “Всички помним романа без да сме го чели изобщо.”  Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. А и сюжетът е от онези, които родителите с радост разказват на децата си като пример за история, съчетаваща героична чест, историческо величие, разказ за силата на приятелството и не на последно място - любовен романс.

Романът и историята на Д’Артанян, добиват особена популярност у нас, посредством руската филмова версия и забележителната игра на Михаил Боярдски, а мелодиите и песните стават част от възприятията ни и до ден- днешен. Да, за онези същите мускетари, яхнали своите жребци, които приковаваха мен и моите връстници пред малкия екран.  Нашият спектакъл е създаден на основата на тази филмова версия.  Песните, музиката и музикалните илюстрации са на легендарния Максим Дунаевски, който бе наш гост и на премиерата. Аранжирани са от великолепния музикант Страцимир Павлов. В емблематичната роля на Д’ Артанян ще видим моят възпитаник, актьора Ованес Торосян.
Спектакълът е на Държавна опера - Варна. Премиера за България.  Ефектна фехтовка, завладяваща музика, танци, 3D мапинг - пиршество за сетивата. Зала 1 на НДК – 14 декември 2017 година, ще направим премиера на софийска сцена.


С диригента Страшимир Павлов и Максим Дунаевски

- Моноспектакълът за Емил Димитров също е едно от успешните ти начинания. Как те приемат хората по време на спектаклите, в които влизаш в кожата на големия естраден певец? 
- Песните на Емил Димитров са една цяла морална система, която за съжаление липсва в съвремието ни. Те носят изконни ценности, които са важни за всеки човек, защото историите, които разказва, са много лични. 

Мелодиите на Емил Димитров не са просто забавни, той не прави просто естрадна, „забавна” музика. В неговите песни винаги има послания – за приятелството, любовта, изневярата, верността...

Нека не забравяме „Ако си дал” по стихове на Иля Велчев –няма песен, която да не носи нещо, насочено към обществото. И това го прави  уникален – той никога не е търсел самоцелното създаване на някакъв хит. Може би най-силното послание  е „Моя страна, моя България”, която освен че е обявена за песен на столетието е и неофициален химн на българите навсякъде по света

В спектакъла коректно, без излишни сензации, разказвам етапни моменти от детството, възхода и кариерата, трудните години и още много любопитни факти и събития от живота на Звездата. Разказът, мисля, е занимателен, атрактивен, предизвикателен, но и разгърнат на философска основа. 

Събужда доста изводи за смисъла на живота, за избора на място под слънцето, за сложните връзки, зависимости и взаимодействия на артиста. Всичко това предизвиква очакваната емоция на зрителите, сълзите и възторга им. Ще ми се да съм Емил, но съм само един разказвач. Емил е неподражаем, единствен, голям! Разбирам, че ни очакват с нетърпение и в Пловдив, Дом на културата „Борис Христов” – 18 декември 2017 г., 19 часа. 

- Зад кадър или пред кадър ти е по-интересно? 
- Хубаво би било да имам отговор на този въпрос! Но, нямам! Режисурата ми дава възможността чрез актьорите да интерпретирам темите от живота, които ме вълнуват. Често се ядосвам, че не всичко достига до публиката, че културата на словото е занемарена, че правим постановки с недостатъчни средства, че евтините комедии убиват стойностните теми в сценичното изкуство, че...,че... И когато се появи поредното „че” бягам на сцената, пред публиката. Огромна сила е тя! Иска ти се да не свършва никога това тайнство между теб и притихналата аудитория, която следи с притаен дъх всяка твоя въздишка и всяка твоя дума! Луд съм за публика!


„Тримата мускетари” е най-екранизираният роман

- Липсва ли ти „Като лъвовете“ и въобще детските предавания? Би ли се захванал отново да го правиш?
- Наскоро прочетох във вашия вестник, че „Като лъвовете” е в Топ 10 на най-дълго задържалите се на екран предавания. То, липсва не само на мен. И днес още ме спират по улицата, питат: „Защо?”. И аз не зная, но в нито една голяма телевизия днес няма стойностно предаване за деца. А, уж трябва да ги възпитаваме, да ги образоваме, да ги правим по-добри чрез и със изкуството. Популизъм от най-висок клас! 

- Съжаляваш ли за нещо в професионален план? Смяташ ли, че си имал пропуснати шансове, които биха преобърнали цялата ти творческа работа?
- Не, аз за нищо не съжалявам! Мога да го запея и на френски! (смее се) 

- 2017 година е на финала си. Правиш ли си равносметка с настъпването на следващата?
- Само да съм здрав, аз и моите най-близки хора и приятели! А за плановете ще кажа, че когато Бог чул, че хората си правят планове, искрено и от сърце се разсмял! 

Махнали „Като лъвовете” заради предаване на Митко Цонев