Ники Кънчев: Пенсионерите не са скучни старчета и бабки, а книги, пълни с истории

Едва ли има българин, който да не знае кой е Ники Кънчев - български публицист, радио и телевизионен водещ, шоумен. Познат е на необятната публика от телевизионните игри “Стани богат”, “Един против всички”, шоуто “Биг Брадър” и др. Може би не всички знаят обаче, че 61-годишният журналист е човек с добро и благородно сърце. 
Той е инициатор на не една акция за набиране на средства за хора в нужда.

И през миналата 2021 г. Ники Кънчев се включи в редица благотворителни каузи. Обикновено става дума за болни дечица като Ради от Перник или Гоги от Варна. И двете момченца се нуждаят от средства за трансплантация на костен мозък в Киев. Това е голяма и болезнена тема, но сега ще говорим за една друга възрастова категория.Неотдавна в предаването “Пресечна точка” по Нова телевизия 

Ники Кънчев защити пенсионерите, които заслужават по-достойни старини Това са хората, които изградиха днешна България, те трябва да получават повече пари. Продължава геноцидът върху българските пенсионери - да бъдат натикани, мачкани, вместо да си доживеят достойно и готино старините.

Тези негови емоционални думи станаха повод да поканя Ники за разговор пред читателите на в. “Над 55”.

- Кажи ми кое те накара да изригнеш и да сравниш българските старци със свещена крава, настоявайки за по-добро отношение на държавата към тях?

- Реално едва ли има човек, който да няма примери за хора с побелели коси, които едва се справят финансово. Ако по-младите и на средна възраст, активните, така да кажа, не им помагаме, те ще фалират морално, физически и психически.
 
Това са хората, на които дължим изграждането на тази страна в съвременния й вид

Само преди 70 години, което е никакъв период, те са били деца, а сега са на по 80 години. А тогава в нашата страна нито инфраструктурата е била такава, нито курортите, нито почивните станции, нито градовете са били построени... Всичко това е било създадено в голямата си част от поколението, което сега са пенсионери. Така че държавата и ние сме им длъжници.

- Казваш, че някои от тях дори се грижат за по-младите си близки, изпращайки им консерви от провинцията в големия град?

- Да, точно така. Българският пенсионер е душичка, да не говорим, че е и доста издръжлив. Хората си търсят работа като охранители или други подходящи за годините им професии, за което също трябва да бъдат поздравени. В по-малките населени места си гледат кокошки, затварят буркани, дори помагат на “софиянци”, пращат колети. Тяхното желание е да помагат все още и на внуците си, и на децата си.

Майка ми, Бог да я прости, беше на години, но не спираше да ни изпраща яйца и други продукти, всичко, което можеше, от родния ми град. При това храна, която е био, много качествена... Това е една много топла връзка, която на мнозина може да изглежда леко байганьовска, някакво натурално стопанство, но така възрастните хора помагат на по-младите...

Знаеш ли, успява да се оправи българският пенсионер, но не му се сервира това, което един гръцки пенсионер например получава. Да не говорим за западните пенсионери... Дори ми е неловко да коментирам темата. Това са нашите учители, доктори, които са ни лекували. Пак ще кажа, българският пенсионер е като свещена крава - трябва да му се помага

Той е дал достатъчно на тази държава и на поколенията след него, това е.

- Казваш, че на някого може да звучи байганьовско, но сега светът все повече се връща именно към натуралното стопанство...

- За това пък да не говорим. Възходът на селата и отливът на хората от големите градове е процес, който е очевиден все повече. Чрез интернет можеш да си работиш където и да си. Това стана възможно напоследък, преди няколко години не беше така. Трябваше да се спазва работно време, да се седи в офисите и пр.

Пренарежда се животът някак си, но нашите пенсионери от това нещо само губят

Може би нашите са по-добре от руските, да речем, или от някакви други, но пък финансово са доста по-зле от гърците, а може би вече и от румънците и македонците. От близките страни, които са от нашата кръвна група, така да ги наречем.

- Сигурно си чувал, че германците с най-ниските пенсии идват у нас и си живеят като баровци...

- Това тръгна още преди 10-15 години, когато започнаха да се появяват английските пенсионери у нас. Те си накупуваха къщи тук и си останаха. Тяхната система е така изградена, че ги осигурява където и да са. Установиха се в хубави села и живеят спокойно старините си, далече от студа, трафика и неприятностите на големия град.

- Ники, не спирам да ти се възхищавам на всичкото добро, което правиш. Кое те кара да бъдеш добър човек?

- Аз не го правя, за да изглеждам добър. То просто ми се случва. Когато те познават хората и те спират по улицата, е хубаво да използваш това. Не го правя нарочно, просто ми идва отвътре. В известна степен и ми тежи донякъде, защото е нещо, за което ти трябва време и усилия. Имам морален ангажимент спрямо тези хора, не мога да ги подведа, да им кажа - сега ще тръгна с вас, пък ще ви изоставя...

Тях не ги интересува дали съм болен или здрав. Те чакат помощта ми и поредица от действия и стъпки, които трябва да се направят. Особено държа на прозрачността, защото хората са настръхнали в това отношение. Да е видимо, да има отчет. Самата механика на добротата отнема време, енергия, но в същото време пък и аз се зареждам от направеното добро, от тези емоции

- Ники, каква е твоята представа за човешкото нещастие?

- Беден дух - това е най-жалкото, което може да се случи на човек. Болката се преодолява, нещастието се приема и ако можеш, свикваш да живееш с него, но когато нямаш дух, си обречен. 

- Нека завършим с едно твое послание към читателите на “Над 55”!

- Да се пазят! Това, което ни застигна, е световен проблем и България е в него. Бяхме благословени много време от факта, че нямаше войни, нямаше конфликти, не бяхме въвлечени в казарми и пр. Сега, слава Богу, не се задават войни, не се задават конфликти, но пък ето какво се зададе - пандемията, което е нов вид война. И тя е разяждаща, тя е между нас. Един мисли, че това е нарочно, друг не мисли така.

Самите лекари не са на едно мнение. И вместо да се фокусираме върху разрешаването на проблема, ама то няма и решение, ние воюваме помежду си. Бяхме в локдаун известно време, но пак нищо не победихме. Не знам, много странна ситуация. Не мога да кажа - хайде, който оцелее, оцелее... Това не е приказка, това не е хуманно. Много мои приятели си тръгнаха от този свят, за което аз дълбоко съжалявам.

Някои на моите години, други по-възрастни, като Косьо Марков от “Тангра”, който почина на 72, но имаше пред себе си много живот, много песни... Задаваше се нов албум на групата, която той ръководеше. Димо от “Пиф” пък беше съвсем далече от пенсионерската възраст, 45-46-годишен... 

Много странно време ни завъртя. А на мен ми се иска да живея с мисълта, че България е едно прекрасно място за всички нас - и възрастни, и по-млади. Затова просто ще кажа - бъдете добри, бъдете себе си, бъдете такива, каквито сте! И най-вече - бъдете здрави! Обичайте семействата си и приятелите си, уважавайте по-възрастните! Те не са скучни старчета и бабки, а книги, пълни с истории. Помагайте на младите, някой трябва да ги води за ръка по завоите на живота. Обичам ви! 

Щрихи към биографията

Ники Кънчев е роден в Червен бряг. Завършил е със златен медал математическа паралелка на гимназията в родния си град и телевизионна журналистика в Московския държавен университет “Ломоносов”. Работил е в “Работническо дело” и “Дума”. Сред основателите е на вестниците “Меридиан спринт”, “Меридиан рок шоу” и “Рокбулевард”, като на последните два е бил главен редактор. От 1993 г. е автор и водещ на музикалното предаване “Купон на изток от рая”, което се излъчва всеки четвъртък по “Дарик радио”.
Беше първият водещ на “Стани богат” по Нова телевизия, както и водещ на “SMS за милиони”, Vip Brother, Big Brother All stars и др.