Никола Корабов се бори докрай за Невена Коканова

На 87-годишна възраст почина известният кинорежисьор Никола Корабов. Той е роден на 7 декември 1928 г. в Русе. Завършва кинорежисура в Москва през 1956 г. Негови са филмите “Тютюн”, “Иван Кондарев”, “Юлия Вревска”, “Орисия”. Преподавал е кинорежисура и актьорско майсторство в киното във ВИТИЗ. Носител е на орден “Кирил и Методий” I степен. Тази кратка новина ни изненада неприятно в петъчното утро на отминалата седмица. За младите може би покойникът е почти неизвестен, за възрастните - той е един от най-големите в родното кино, авторът на шедьоври, които ще се гледат десетилетия напред. Бунтар и творец, не допускащ компромиси, Никола Корабов приживе не получи наградите и официалното държавно признание, които заслужаваше. Мечтата му беше да направи филм за цигуларя виртуоз Сашо Сладура, зверски убит в лагера Ловеч. Години наред сценарият му бе отхвърлян, но не преставаше да се надява на щастливия му край. Съдбата реши друго. Дано се намери достоен, който да продължи делото му.

През 2013 година, месец преди фестивала „Любовта е лудост”, на който Никола Корабов получи голямата награда за приноса си в българското кино, имах големия шанс да разговарям с него. Направихме едно от последните интервюта, които той даде за печата. И пак стана дума за филма „Ах, този Сладур”. Сценарият е бил написан 23 години преди това. Познавах го - разказваше Корабов за виртуоза цигулар.- Един абсолютно свободен човек. Пребиха го с колове надзирателите. Разпитах всичките му близки, роднини, жени, приятели. В началото сценарият се приема с възторг. Ако има какво да покажем пред света, това е филмът за Сашо Сладура, казват от комисията и дори се колебаят дали да не се направи сериал. Но явно България не е искала да си направи душевен разрез на най-мрачните страници от миналото си. Така авторът си обясняваше факта, че впоследствие проектът е отхвърлен. Или както той каза: Запокитен под изтривалката. 

Русе, родният град на големия режисьор, докрай си остава голямата му любов. Наричаше го най-европейския град в България. В миналото Корабови е богата фамилия. Прадядото на бъдещия кинаджия е имал гемии, с които по Дунава влизал в Черно море и от Гърция е товарел маслини. Дядо му пък бил доброволец в Сръбско-българската война. Руски офицер го попитал как се казва. Стефан Антонов -отвърнал боецът. А какво е работил баща ти? Пренасял дървен материал с нещо като кораб. Тогава ще се казваш Корабов, наредил началникът.
 
Продавач на лимонада, фъстъци, пуканки, на когото малкият Никола помагал, за благодарност го вкарвал в киното. Така на дванадесет години той гледал всички филми по няколко пъти. Научавал ги наизуст, образовал се и логично през 1948 година вече е ученик в класа по кинорежисура на Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев. Оттам го пращат в Москва.
През 1956 година Корабов снима първия си филм „Димитровградци”. В главната роля са младите Георги Калоянчев и Мария Русалиева. Шест години по-късно е премиерата на „Тютюн” по едноименния роман на Димитър Димов. Литературният шедьовър има трудна съдба. Отричат го най-маститите писатели и критици. Неочаквано го защитава генералният секретар на БКП Вълко Червенков. Компромисното решение е той да се преработи основно. Така и става.

За битката, която Корабов води, за да наложи една млада и почти неизвестна актриса в ролята на главната героиня Ирина, може да се направи отделен филм. Ето и автентичния разказ на режисьора: „Невена Коканова беше стажантка в Ямболския театър. Вече имаше участие и в два филма. Викнахме я за проба на Лила. Но, работейки, виждам, че тя излъчва неимоверно качество. Огромен чар. Жената е сложно същество, не напразно казват, че е най-непознаваемото. Има много жени, които се преструват, че имат чар. Коканова го излъчваше, без да го осъзнава. Тогава казах: “Дай да направим една проба. Ще бъдеш жената вамп. Ще ти помогна с всичко, с което мога. Да видим дали ще се получи”. Невена е руса, направихме я черна, тя е по-ниска, повдигнахме я. Вече бях изучил как се обработва характерът на талантливия актьор за киното. Това си е един джем сешън, в който има и внушение, парапсихология. Хамелеонът Робърт де Ниро не е бил такъв, когато е започнал, но под вещата ръка на легендарното Actor studio е станал. И така с някои провокации опитахме част от сцените. Помагаха ми всички и нещата станаха”.

В София това е голямата новина: Корабов пробва Коканова! Как ще изтръгне от това момиче гигантските женски черти на Ирина? - питат се в колегията. Тогава се намесва и самият Димитър Димов. 


Невена Коканова и Волфганг  Ланхоф в „Тютюн”

„Той дойде, когато представях пробите - разказваше Корабов. - Много актриси се интересуваха от ролята, питаха дали ще ги пробвам. Аз обаче пазя тайна. На художествения съвет една малка част напълно подкрепяше идеята Коканова да играе Ирина. По-голямата част обаче отричаше: „Ще бъде провал. Корабов е луд”. Какво ли не изсипаха върху мен. Това е цяла епопея. От 21-годишната Невена Коканова да направиш голямата жена, която след като се чувства несвободна, взема единственото решение да се лиши от живота. Това са огромни драми. Развитието на тоталитарните режими в Югоизточна Европа крие в себе си по-големи трагедии, отколкото е описал Омир. Това е моя мисъл.”
„Тютюн” събира невероятен актьорски състав: Йордан Матев, Стефан Пейчев, Георги Стаматов, Иван Димов, Петър Слабаков. По доста любопитен начин попада във филма германецът Волфганг Ланхоф. Той е личен приятел на Бертолд Брехт и по онова време директор на “Дойчес театър”. Корабов заминава за Берлин за търси подходящ немски актьор. Среща се с Ланхоф, за да му помогне. Той пък иска да прочете сценария, след което пита: „Мога ли аз да кандидатствам за тази роля?” „Може, но трябва да ви пробвам. Не ви познавам. Ще дойдете в България.” 

Пробите показват, че кандидатът е абсолютен германски ницшеанец! Като Фон Гайер, героя от филма, главният комерсант, мъж с отношение към жените. Корабов му казва: “Аз съм твърд режисьор. Ще се наложи да научите част от репликите на български. И той го прави. С особено старание.


В Москва с Людмила Савелиева и Емилия Радева

След първата серия Димитър Димов е очарован: „Имаме филм”, казва. През годините поне петима души искат да снимат отново романа на Димов. Цветно. Отказват ги с обяснението, че разочаровани от първата версия няма. Така че не е необходим римейк.

“Тютюн” е правен преди повече от половин век. Всяка година се върти поне по два пъти. Гледат го нови и нови поколения. И чарът му никога не намалява.
През 1976 година Корабов снима другата си мащабна продукция, филма „Юлия Вревска”, посветен на стогодишнината от Освобождението на България. Близо четири десетилетия по-късно той е включен в програмата на Московския кинофестивал. А там го посрещат изпълнителката на главната роля Людмила Савелиева и операторът Вадим Юсов. „Всички се събрахме”, разказваше с вълнение Никола Корабов.

Исак ГОЗЕС

Синът: Да бъде лек пътят ти

“Нека бъде лек небесният ти път”, написа във фейсбук синът на големия режисьор, популярният рапър Бате Сашо. Преди това в интервю той ни каза: „Уважавам много творчеството на баща ми и съм повлиян от неговото трудолюбие. Той мисли, че талантът е най-важен, а аз - че трудът. Познавам много талантливи момчета, които са страшно мързеливи и не им се получават нещата. Нямат дисциплина. Виждал съм как баща ми става в шест сутринта, пие бързо кафе и започва работа: мисли, пише сценарии, ходи на срещи, работи на компютъра. В семейството сме преживяли всеки един проект на баща ми. Аз имам само едно участие при него. Във филма „Копнежи по белия път”. А „Тютюн” ми е фаворит.