Николай Станоев: Знам как да отключвам, най-важното са усмивките

Ники Станоев има участие и в повече от 20 чужди и български филми, а след 2011 г. става изключително популярен с ролята на Райчо в един от най-гледаните български ситкоми - “Домашен арест”. Той беше така любезен да приеме поканата ни за интервю, специално за читателите на в. “Над 55”.

- Ники, да изясним посоките първо. Роден си в София, после живееш във Видин, отправяш се към Благоевград, за да се върнеш после отново в София. Пропускам ли нещо? И разкажи защо си предприел тези географски тегели? 

- Аз съм си видинчанин, но явно Софията си ме е заплюла още в началото. Израснах във Видин и когато реших да кандидатствам актьорско майсторство, маалко пообърках документите и изпуснах сроковете за НАТФИЗ. И се наложи да търся алтернатива, защото иначе баща ми ми беше подготвил алтернативи - казарма или бачкане на скара на пазара.

Избрах си Благоевград. Мислех да изкарам една година, хем да се ошлайфам и да кандидатствам пак в НАТФИЗ. Направих го, но не ме приеха, много странно и смешно беше, но няма да спамя тук, цялата тази история разказвам в едно от стендъп комеди шоутата ми (смее се). 

- Как от бизнес администрация премина към актьорско майсторство, при положение че и родителите ти са далеч от тази професионална сфера? Някоя артистична баба в рода или...?

- Средното образование е някаква основа и по-скоро в този период започваш да изграждаш характер, взаимоотношения с околните. 

Имайки предвид какъв шашкънин бях, актьорството беше очаквано 

Неочакваното за мен е, че успя да ме вразуми. А за родата единственото, което намерих, е една леля, която е прекрасен художник в Рим. 

- Какво ти дава и какво ти взема актьорството? И има ли роли, които играеш с нежелание, и обратното? 

- Истинският актьор трябва да заобича, хареса и изживее всеки персонаж/роля. Артистът обаче е по-своеволен и предпочита да не се разсейва от пътя, който е избрал, дори да поеме по нови пътеки, той отстоява присъствието си. 

- Обикаляш България със своите stand up комедии. Може ли да ни обрисуваш твоята публика? 

- За добро или лошо, аудиторията ми е разнородна: от младежи, през наборите, та чак до бабите им. Това е така, защото някои ме познават от малкия екран, други от интернет.

А трети просто са се объркали (смее се). Шегата настрана, но имам щастието да не съм се пуснал по инерцията да правя само комерсиална комедия, която ще привлече масата от хора, а разказвам лични истории или разсъждения по забавен начин и така запазвам себе си и моята същност, което се харесва на хората.

Повечето са приятно изненадани и се кефят, че на живо съм различен от образите, които са виждали. И това ще придобие своята масовост, просто процесът е по-бавен, но резултатът е истински и траен. 

- На сцената си позитивен, усмихнат, “хипер екстровертен”, а в живота какъв е Ники Станоев? Покриваш ли сценичния си образ, или има и неща, които те “мъчат”...? 

- Нямам голяма разлика. Просто напоследък имам нужда от повечко почивка и тишина, за да си събера глупавицата и да се фокусирам върху нови щуротии. 

- Беше част от актьорския състав в “Шоуто на Слави”. Много “легенди” се носят за работата с него. Твоята каква е? 

- Да, имах щастието и удоволствието да мина през тази школа. Защото там беше истинска школа за телевизионно шоу. Особено в години, когато интернетът не ти беше в джоба. Изключително благодарен съм, че ме допуснаха в семейството си.

Всичко беше устроено така, че всеки има да върши едно-единствено нещо и трябва да си голяма греда, че да се издъниш. На нас актьорите всичко ни беше уредено и спокойно, за да можем да мислим само за персонажите в самото шоу. Случвало се е да се разминава моето виждане с неговото или на сценаристите, но аз се учех в движение и все пак това е “Шоуто на Слави”. 

С Филип Аврамов в “Домашен арест”

- На нашите читатели би им било интересно да научат за съвместната ти работа с Татяна Лолова, с която заедно участвате в супер популярния преди години сериал “Домашен арест”. Научи ли нещо от нея? И как се чувстваше в ролята на Райчо? 

- Татяна е прекрасна! Истински артист! 

Много се притеснявах при първата среща с нея, все пак тя е легенда от друго поколение, но само с поглед тя разчупи леда и ме допусна като равен колега. Когато си партнирахме на снимачната площадка, беше леко и всичко си идваше органично, дори импровизирахме.

Както ви казах по-горе, актьорът трябва да заобича персонажа си, за да го заживее, а Райчо е точно такъв пример. Той беше определен от продукцията за един от компанията на Коцето, но впоследствие и зрителите го заобичаха и той влезе като основен “дразнител” в къщата. 

- Къде е пресечната точка между актьора и телевизионния водещ? Ти имаш опит зад гърба си в телевизията, но от година си водещ на късното предаване “Събота вечер” по БНТ. Как “попадна” зад онова бюро и продължава ли да е предизвикателство това? Какво ти бе най-трудно? И най-забавно? 

- Това, че съм актьор, не означава, че съм водещ, но това, че съм артист, ме прави любопитен и универсален. Именно защото съм се развивал в различни посоки, но целенасочено, сега мога да боравя с всички инструменти, защото водещият е обединител на цялата машина, наречена телевизионно шоу. Избраха ме с кастинг, както винаги досега. 

Едно от трудните неща беше да се науча да слушам госта, буквално и преносно, защото съм свикнал аз да бърборя повече, а сега не само слушам, но и следя, когато има нещо интересно, да го доразчоплим или ако усетя, че някоя тема не му е ок, да премина към друга, като през цялото време спазвам последователността или ако е прескочил нещо интересно, плавно да се върна към него, и всичкото това за конкретно време. С по-голямата част от гостите сме на “ти” буквално, защото наистина идвам от тази среда. 

- Има ли гост, от който си научил нещо и е оставил следа в теб? Не питам за любим гост, защото някак не върви да отличиш един пред друг... 

- Любо Киров беше първият ми гост. Той не се появява много по интервюта, но е факт, че отдели време и даде невероятен заряд на шоуто и на мен. Да, нямам любим, но Любо е първият! 

- Твоят ключ към щастието? Или житейското ти кредо? 

- Нямам ключ, но знам как да отключвам най-важното: усмивките. Живият живот си е само твой, затова научи се да се усмихваш. 

- Пожеланието ти към читателите на в. “Над 55”? 

- Бъдете здрави и се забавлявайте! Животът е шарен!

Щрихи към биографията

Николай Станоев е роден през 1981 г. в София, но детството и юношеството си прекарва във Видин, където родителите му работят като медицински специалисти. Средното си образование завършва в СОУ “Любен Каравелов” - Видин, специалност “Бизнес администрация”, а висше в Югозападния университет “Неофит Рилски” - Благоевград, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър”, в класа на проф. Енчо Халачев през 2003 г.

Актьорският му дебют е още по време на следването му в ЮЗУ на сцената на ДТ “Н.Й. Вапцаров” - Благоевград, през 2001 г., а след дипломирането си през 2003 г. е привлечен в трупата на Народния театър “Иван Вазов”. Творческата му биография преминава през репортерство в “Полет над нощта” на БНТ, като водещ на музикално предаване по ББТ (2005), като победител във формата “Народен артист” на Шоуто на Слави (2006) и член на актьорската група на шоуто три години. От началото на 2022 г. е водещ на развлекателното предаване “Събота вечер с БНТ” по БНТ1. Обикаля страната със свои собствени комедийни постановки.

Валентина НЕНОВА