Николина Чакърдъкова: Дефицитът на щастие в България е много голям

На 4 септември Николина Чакърдъкова стана на 50, а на 30-и този месец в Зала 1 на НДК ще отбележи юбилея с поредния си 18-и самостоятелен концерт. Апропо, тя е един от малкото артисти у нас, които могат да се похвалят с подобна изява на голямата сцена. Това беше и поводът за нашия разговор, но преди това - накратко за нея.

Родена е в Гоце Делчев, на 14 години става солистка на Неврокопския ансамбъл, а след това и на ансамбъл “Пирин”. Преди 20 години започва самостоятелната си кариера и на сцената заблестяват нейните специфична визия, хореография и неповторим стил на изпълнение.

Уникалният продукт, наречен Николина Чакърдъкова, се ражда със съдействието и по идея на нейния мениджър Васил Циров, за когото певицата казва, че са като двете крила на птица - няма как да полети, ако не са в синхрон. А през 2007 г. тя създава и своята телевизия - “Фолклор тв”. 

Със съпруга й Димитър се радват на дългогодишен брак, пораснали син и дъщеря, както и на две внучета. А дъщеря й Мария вече пее заедно с майка си и по всичко личи е наследила нейната дарба и обаятелност. Младата певица се шегува, че е продължение на марката Чакърдъкова.

Освен големи успехи, съдбата поднася на Николина и огромни изпитания. Тя успява да пребори тежко онкологично заболяване и куп последствия от него. Затова казва, че предстоящият концерт няма да е просто юбилеен, а нещо много повече.

- Николина, стига ли само талант, за да направиш 18 самостоятелни концерта в Зала 1 на НДК, или трябва и още нещо?
- Не мога да дам рецепта, въпреки че моята формула за успех съм я решила. Винаги съм казвала, че не съм най-талантливата в България, у нас има много талантливи хора. Но при мен се получават нещата.

От първия съзнателен ден на голямата сцена никога не съм излизала, за да бъда известна, да бъда звезда, да бъда някоя си, специална. От първия и сигурно до последния миг, в който ще бъда на сцената и сред хората, на мен ми е добре с публиката и на нея й е добре с мен. Единственото нещо е да ни бъде хубаво заедно, да избера техните песни, да дам сърцето си, когато ги пея, да се раздам докрай, без да мисля дали съм се разрошила, дали гримът ми си е на място... Това е последното нещо, което ме интересува.

- Казват, че жените Дева, каквато сте и вие, са суетни, как да не ви интересуват тези неща?
- Да, извън сцената, разбира се. Шегувам се, че преди да изляза на сцената съм като абитуриентка - издокарана. Но след като свърша концерта, съм като на сутринта след бала - нищо не е останало. Не знам по-точно сравнение, което да дам.

Мисълта ми е, че не си пестя емоцията и отдадеността, само и само да изглеждам красива на екрана или пред публиката. Изобщо не мисля - снимат ли ме, как ще изглеждам... Важното е да пея, да общувам с хората, да им видя очите, да ги подтикна и те да запеят и заиграят. Защото дефицитът на щастие е много голям в България. А аз това го мога - да им давам щастие. Това много ме зарежда, дава ми сила и енергия. 

- Казвате, че концертът ви на 30 септември не е просто юбилеен, а много повече. Какво имате предвид?
- Да, имам годишнина, ставам на 50. Но на датата, на която аз съм се родила, бях на работа, имах концерт в Гурково. По някакво щастливо съвпадение и градът има празник и вече за трети път през последните години сме заедно на този ден. Канят ме, правят ми торта, много се радваме взаимно. А на 30 септември ще празнувам това, че Господ ми даде силата, вярата и шанса да доживея моята 50-годишнина

Да се радвам на деца, внуци, снаха и зет. Това ще е празник за моята душа, защото съм благодарна и щастлива, след всичко, което преживях. Днес осъзнато ценя живота, защото, когато бях на 40, чух диагнозата рак. На 41 чух диагнозата белодробна емболия. На 42 претърпях тежки операции от перитонит. И имаше моменти, в които не вярвах, че ще доживея до моята 50-годишнина. Такава беше реалността. А сега съм щастлива, защото през последното десетилетие ми се случиха толкова много неща.

Децата ми пораснаха, синът ми доведе снаха, родиха детенце, кръстиха го на мен. Дъщеря ми се омъжи, доведе ми прекрасен зет, родиха ми внук. Какво повече може да иска човек? А като се замисля, можех да пропусна всичко това. Така че на 30-и ще празнувам 50 години, без да ги крия. И че съм толкова щастлива! Всъщност имам и 20 години на голямата сцена, но не съм се хванала и за това. Да даде Господ, и 50 мога да направя. Най-важното е, че съм жива, че съм здрава, че съм в кондиция... Празник!

- Какво си пожелавате оттук нататък?
- Ще си пожелая да стигна 100 години, няма значение дали ще мога да пея, или не, но да вляза пак в тази зала. Като Стоянка Мутафова, Господ здраве да й дава. Една песен, и фалшиво да е, но пак ще я изпея - за себе си, за внуците си, за децата си. И да им кажа - вижте баба ви каква убавица беше преди 50 години. (Смее се.)

- А мислите ли, че песните и музиката допринасят за това да сте баба-хубавица?
- Дааа, баба съм, но само за внуците си. (Смее се.) Много ме зареждат и музиката, и концертите, държат ме стегната, нямам правото да се отпускам. Ето сега сме в Сандански, свършвам тук и заминавам за Тутракан, след това за Балчик. Нощите са дни, пътуваме в автобуса, спим, на другия ден няма - уморен, не уморен, трябва да се гримираш, да се облечеш и да започнеш пак отначало при други хора. Те не са виновни, че предишната вечер съм била някъде. 

Те си искат празника и го очакват от мен, а аз нося отговорност да им го дам 

Защото името си е име,но то трябва да се подплатява с качество, със стойност. Винаги съм казвала - меракът трябва да ти е голям, нищо да не ти пречи. Най-хубавото е, че след всяко наше участие хората ми казват - вие надминахте нашите очаквания. За пореден път! Така че дали ме подмладява, или не, не знам, но тази работа ми помага да се държа в кондиция, здрава. И в същото време, когато усетя и най-малкото нещо, вече си давам стоп, изчаквам. Защото знам, че когато човек злоупотребява със себе си, рано или късно тялото може да му го върне.

- А понякога мислите ли за старостта, не се ли страхувате, че годините сякаш се изнизват?
- Не че ме е страх, но не искам да остарявам, а знам, че това е неизбежно. Но пък съм си избрала да остарявам достойно и красиво. Що се отнася до планове, винаги казвам, че няма да ми стигне един живот, за да осъществя всичките мечти, които имам. Но аз живея на бързи обороти. От една страна, се стряскам - леле, кога станах на 50?! А в същото време си казвам - толкова неща изживях, толкова дадох от себе си... 

- В едно свое интервю споделяте, че ви боли, задето хората са кахърни?
- Боли ме и много искам хората около мен да са щастливи. А виждам, че всеки има проблеми, къде здравословни, къде други. И когато действителността, в която сме в момента, дава допълнителни трудности, става страшно. Не е лесно да се живее в България. Красиво е, много е хубаво, може би това е, което задържа тук всички нас, които останахме. Но няма как да си затворя очите - на хората им е много тежко.

- И нека завършим с едно ваше пожелание към читателите на “Над 55”!
- На всички пожелавам да сме живи и здрави и да умеем да се радваме на това. Това е най-важното! Защото хубав, лош, лесен или труден да е животът ни, фактът, че има и утре и отново ще се радваш на слънцето, на децата си, на внуците, е най-важното. Останалото е... суета. Мрънкаме повече, иска ни се да е по-добре, но не си задаваме въпроса какво правим ние в тази посока. Но това е една мнооого дълга тема и нека я оставим за следващия ни разговор.

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/