НИМХ обяви аномалия, която не се е случвала от 1998 г.

Май 2021 г. е най-топлият месец май за последните три години, но пролетта на 2021 г. (тримесечният период март-април-май) е най-студената от 1998 г. насам. Това сочат от НИМХ след анализ на времето през месеца. Тази година средните месечни температури са между 13.4 °С (Девин) и 19.5 °С (Първомай, общ. Петрич). Това е с отклонение между -0.4 °С (Видин) и +2.6 °С (гр. Дългопол, обл. Варна) от климатичната норма.

Май е последният пролетен месец. Продължителността на слънчевото греене нараства и температурите се повишават чувствително. Атмосферната неустойчивост в края на пролетта допринася за значително увеличаване на валежите, които често са придружени от гръмотевични бури и градушки. Във високите полета се образуват последните пролетни слани. Към края на месеца температурата на морската вода обикновено достига 17-⁠18 °С.

Месец май е с нормален брой дни с валеж, но сумарните месечни количества са малки – между 11% от месечната климатична норма в Ахтопол и 153% в Павликени. Това е най-сухият месец май от 2016 г. и речните нива в по-голямата част от страната са се понижили или са останали без съществени изменения.

Поднормените валежи в част от южните и източните райони създават условия за понижение на нивата на почвените влагозапаси, което се отразява неблагоприятно на развитието на пролетните култури.

След относително студения април, в началото на месец май в планините над 2000 m надморска височина продължава да има значителна снежна покривка. Тя се топи интензивно в началото на месеца, в резултат на което речните нива във водосбора на р. Искър над яз. Искър и в рилските и пиринските притоци на р. Струма и р. Места временно се повишават.

През първите два дни от югозапад над страната се пренасят много топли въздушни маси и температурите са доста по-високи от обичайните. Дневните достигат 30-32 °С, а и минималните сутрин са относително високи. Във въздуха има повишена концентрация на прахови частици – резултат от югозападния пренос на сахарски пясък във височина. На места падат оцветени валежи.

През периода 3-8 май през страната преминават няколко студени фронта. Те са съпроводени с усилване на северозападния вятър, особено при фронта на 8 май, когато в много райони поривите достигат 20-22 m/s, а в Сливен – 28 m/s. Температурите се понижават и стават близки или дори по-ниски от обичайните. Има слаби и краткотрайни превалявания на малко места.

През периода 9-12 май, в антициклонална циркулация, времето у нас е слънчево и спокойно. На 9 и 10 май сутрешните температури на места са близки до 0 °С. Има слани в районите на Видин, Кюстендил, Добрич, Шумен и Казанлък. Поради напредналото развитие на овощните култури, нанесените повреди ще се отразят на качеството на продукцията. След 10 май времето постепенно се затопля, но на 12 май започва промяна. Налягането се понижава с приближаването на барична долина от северозапад. Късно след обяд в западните райони се развива купесто-дъждовна облачност и на места вали дъжд, придружен от гръмотевици. Отново има оцветени валежи в резултат на пренесен във височина прах и пясък от Северна Африка.

През периода 13–21 май атмосферата остава неустойчива в размито барично поле с относително ниско налягане. В часовете след обяд и до полунощ се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места има валежи с гръмотевици, временно усилване на вятъра и градушки. Явленията са с различен обхват и интензивност, по-масови са на 13-14 май и на 16 май.

На 13-14 май градушки в Северозападна България са нанесли сериозни щети по лозя и овошки. Унищожени са и посеви с пролетни и зеленчукови култури. На 16 май пороен дъжд е довел до наводняване на улици и жилищни сгради в Котел и се е наложило да бъдат евакуирани жители на града. В резултат на валежите има временно покачване на речните нива в голяма част от страната.

На 18 май е ветровито с най-големи скорости на вятъра в Дунавската равнина и Горнотракийската низина. На 20 май също е ветровито, но има и валежи при преминаването на студен фронт, а температурите стават по-ниски от обичайните.

През периода 22–25 май атмосферата се стабилизира в антициклонално поле на налягането. Времето е предимно слънчево. Първия ден сутринта е хладно, особено по високите котловинни полета, където температурите падат до 2 °С над нулата. През деня започва затопляне и през следващите дни дневните температури достигат до 32 °С.

През периода 26–30 май атмосферата отново става неустойчива в циклонално поле на налягането. Има гръмотевични бури, интензивни валежи и градушки. Например във вечерните часове на 26 май мощна гръмотевична буря с дъжд, силен вятър и градушка води до наводнения и прекъсване на електрозахранването в отделни квартали на София.

Малко по-⁠рано същия ден градушка колкото лешник унищожава над 70% от земеделската продукция в три карловски села. Имало е свлачище на Подбалканския път през рида Стражата край Калофер. На 28 май гръмотевичната дейност и валежите са по-масови и по-интензивни. Има пороен дъжд с градушка в Пазарджик и областта и там има сигнали за наводнени дворове и мазета, паднали дървета, както и за щети по земеделските култури.

Пороен дъжд нанася поражения и в Асеновград, където също има наводнение. От силния вятър по време на гръмотевична буря има съобщения за паднали дървета и стълбове в Благоевградско.

На 29 май настъпва стабилизиране на времето, но на 30 май вали дъжд в Южна и централна Северна България, а на 31 май – в Централна и Източна България. В застудяването отново има условия за валеж от сняг по най-високите планински върхове и на Черни връх се образува тънка нова снежна покривка. В последния ден на месеца температурата на морската вода по Северното Черноморие вече е между 16 и 18 °С, а по Южното – между 18 и 19 °С.

Какво ще е времето по дни и часове може да видите в рубриката на БЛИЦ, в която ви информираме какви са климатичните условия в страната.