Носталгия: Преди тръгвахме на море като на кръстоносен поход, а сега...
Опакова се багаж – все едно семейството се изнася в Алжир за няколко години, спомни си проф. Стоянович
Преди се тръгваше като на „кръстоносен поход“, сега палим колата в петък привечер и след няколко часа сме на морето. Това заяви пред bTV историкът проф. Петър Стоянович.
„Усещането за почивка през последните няколко десетилетия е коренно различно. Аз бих казал, че не се е сменило едно време с друга – смениха се цели епохи“, поясни той.
Проф. Стоянович описа подготовката за море преди 30-40 години като някакво епохално събитие.
„В края на 70-те и началото на 80-те година на миналия век, когато се тръгнеше на море, човек имаше усещането, че се организира кръстоносен поход. Опакова се багаж – все едно семейството се изнася в Алжир за няколко години. Набавят се провизии. Децата получават спазъм на мозъка от очакване.
Жената се чуди дали да си навие ролките и къде е сложила банския си, в който така или иначе не може да влезе. А мъжът се разкъсва между това дали да пие още две мастики или да отиде да напомпа още малко гумите“, разказа той.
Според него сега този процес изглежда по коренно различен начин.
„В петък следобед, по време на последното кафе в офиса, решаваме да отидем до Созопол или до Несебър. Палим колата и тръгваме – все едно отиваме с трамвая до Семинарията. Съвсем друго е времето вече“, поясни той.
Историкът смята, че има нещо симпатично в това да се наеме къща на морето, вместо да се отиде в голям хотел на първа линия. Той намира в това една добра тенденция.
Проф. Стоянович коментира и т.нар. почивка във ведомствена станция.
„Цялото предприятие се наблъскваше в една почивна станция. Все едно си в предприятието, но имаш два пъти по три часа, в които можеш да се изкъпеш. Обедното напиване е същото. Привечер отново има скандали между колегите. Сутрин виждаш едни и същи подпухнали хора, които се лутат между закуската и кафето“, каза той.
Допълни още, че някога е имало станция за баровци, както и такива за простолюдието, защото държавата е била построена върху идеята за „равни и по-малко равни“.
„Никъде по света няма еднакво за всички. Трябва да има избор – дали да отидеш на море, или да отидеш на планина, къде точно да отседнеш, колко точно да платиш, дали да пътуваш до Гърция, или да останеш на родното Черноморие“, категоричен е историкът.